Българска народна банка реагира на публикувания в брой 3 на в. "БАНКЕРЪ" материал "Мор по кредитните посредници". Централни банкери поискаха да направят някои разяснения и уточнения по темата. С тази цел зададохме на екип от експерти от "Банков надзор" няколко уточняващи въпроса, на които те бяха любезни да отговорят. Надяваме се, че по този начин взаимно допринасяме за изясняването на статута и дейността на този вид пазарни играчи, което е в интерес на потребителите – наши читатели.
Изисквания към кредитните посредници
Въпрос на "БАНКЕРЪ" : Може ли да се каже, че при кредитните посредници има голям сив сектор? Възможно ли е броят на регистрираните кредитни посредници да намалява във времето и по какви причини?
Отговор на БНБ: Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители беше транспонирана в Закона за кредитите за недвижими имоти за потребители (ЗКНИП). След публикуването на ЗКНИП в ДВ бр. 59, 2016 г. – за всяко лице, което извършваше или има намерение да извършва дейност по кредитно посредничество съгласно §1, т. 8 на закона, се въведе задължение за регистрация в БНБ. За целта е задължително лицата да подават заявление в БНБ, придружено със съответните документи, удостоверяващи, че изискванията на чл.51 от ЗКНИП и Наредба №19 на БНБ за кредитните посредници са изпълнени.
Юридическите лица, които извършваха дейност по кредитно посредничество съгласно §1, т.8 на закона, подадоха своите заявления през 2017 г. и бяха вписани в регистъра на БНБ след съответните проверки. След първоначалната вълна от желаещи всеки месец Централната банка продължава да регистрира нови дружества, които също имат намерение да работят като кредитни посредници и отговарят на законовите изисквания. Наблюденията на БНБ са, че след влизането в сила на закона редица дружества промениха своя начин на работа, като се разграничиха от дейностите по кредитно посредничество, и тяхната роля се свежда само до насочване на клиенти към банките. Вероятно и поради тази причина се заговори за сив сектор. Но реално техните услуги не могат да бъдат сравнени с услугите, които регистрираните кредитни посредници предлагат на клиентите си, а именно представяне, предлагане, съдействие, разяснения и сключване на договори за кредит. В този смисъл не може да се твърди, че има сив сектор на кредитните посредници.
Броят на регистрираните кредитни посредници от миналата година до настоящия момент е в етап на възход. От 2017 г., когато започна процедурата по регистрация, техният брой непрекъснато нараства, като продължават да постъпват заявления за регистрация и запитвания от желаещи да се регистрират. Както местният, така и чуждестранният пазар на предоставяне на услугата по кредитно посредничество в ЕС ще определят тенденциите в обемите на реализираните услуги и техни участници.
За регистъра на БНБ
Въпрос на "БАНКЕРЪ" : Приблизително каква част от кредитните посредници са в регистъра на БНБ? Регистърът задължителен ли е? Ако не – защо?
Отговор на БНБ: Българската народна банка поддържа Регистър на кредитните посредници, регистрирани по реда на чл.51 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), който е публичен и съдържа информация за регистрираните посредници в страната, както и за кредитните посредници от ЕС, за които БНБ е получила уведомление за намерението, че ще извършват дейност на територията на Република България директно или чрез клон. Актуализацията на регистъра е задължение на БНБ, като в него се вписват както физическите, така и юридическите лица, които желаят да извършват дейност по кредитно посредничество по смисъла на §1, т.8 от закона и отговарят на изискванията за регистрация, определени в ЗКНИП.
Към 17 януари в регистъра са вписани общо 25 кредитни посредници от България и девет от държави членки на ЕС, които са уведомили БНБ за намерението си да извършват дейност на територията на Република България. Регистърът не е задължителен за юридически лица, които извършват кредитно посредничество по Закона за потребителския кредит (ЗПК), затова компании, които извършват консултации само по ЗПК, не фигурират в регистъра по чл.51 по ЗКНИП.
Нарушения и проверки
Въпрос на "БАНКЕРЪ" : Какви и колко проверки на този вид играчи се правят? Какви са най-фрапантните и най-честите нарушения?
Отговор на БНБ: През изминалата 2017 г. Централната банка е направила проверки на факти и обстоятелства за приблизително над седемдесет дружества, за които е имало информация и съмнения, че може да извършват дейност по кредитно посредничество по ЗКНИП, без регистрация. Резултатите от проверките показват, че договори, чийто предмет е включвал дейност по кредитно посредничество по §1, т.8 от ЗКНИП, са били прекратени или предметът им е бил променен, така че да не обхваща дейности по кредитно посредничество по ЗКНИП.
БНБ се е натъквала на информация, публикувана на интернет сайтове на компании, нерегистрирани като кредитни посредници, която може да създаде впечатление, че тези компании извършват дейности по кредитно посредничество по ЗКНИП. Отправени са писмени предупреждения към подобни дружества и е проследено отстраняване на подвеждащата информация от техните сайтове. Подобни проверки продължават и в момента. През 2018 г. предстоят нови проверки на регистрирани кредитни посредници и кредитори (банки и финансови институции, регистрирани по чл. 3а от Закона за кредитните институции).
Санкциите
Въпрос на "БАНКЕРЪ" : Има ли право Банковият надзор да санкционира нерегистрирани посредници?
Отговор на БНБ: При осъществяване на дейност без регистрация като кредитен посредник Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители предвижда административни наказания, които за физическите лица са в размер от 5000 до 10 000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица са определени имуществени санкции в размер от 20 000 до 40 000 лева.
Черен списък
Въпрос на "БАНКЕРЪ" : Защо не се направи "черен списък" на нерегистрираните посредници, както постъпи КФН с нелицензираните инвестиционни посредници?
Отговор на БНБ: Основното различие между поднадзорните лица на КФН и кредитните посредници (по ЗКНИП) е режимът, при който лицата осъществяват дейност. При лицата, контролирани от КФН, режимът е лицензионен, докато кредитните посредници са на регистрационен режим. Двата режима имат съвсем различни цели и последствия, поради което аналогията между тях и действията на съответните компетентни органи е неуместна.
Посочените различия са причина да не е въведено законово задължение в ЗКНИП за поддържане на "черен списък" на нерегистрираните кредитни посредници, както е дал възможност Законът за пазарите на финансови инструменти, в случая с инвестиционните посредници. БНБ като контролен орган е публикувала разяснителни указания на официалната си интернет страница, чиято цел е да улесни всяко лице, което желае да осъществява дейността по кредитно посредничество, да се запознае с нормативните изисквания и да подготви изискуемите документи за регистрация.
През изминалата година беше внедрена и автоматизирана система, която да облекчи процедурата по регистрация. Нормативната рамка и извършваната проверка за съответствие с нея гарантират, че регистрираните кредитни посредници разполагат с нужната квалификация и опит и техните клиенти могат да разчитат на професионално съдействие.
Таксата
Въпрос на "БАНКЕРЪ" : Защо е толкова висока регистрационната такса? Какви услуги се ползват срещу нея?
Отговор на БНБ: Таксата по регистрация е изцяло съобразена с други такси, които БНБ събира за сходни процедури по регистрация. Обикновено в подобни такси се включват административните разходи за разглеждането и проверката на документите по регистрация, както и обслужването на лицата чрез автоматизирана система, която позволява бързо и лесно предаване на документи и информация.