Всеки опит да се прехвърли фирма или дори само дял от някакво дружество вече е епизод от истински филм на ужасите. Бизнесмените взеха да изпадат в истерии, защото гонят интереси за милиони, а не знаят нито кога, нито дали изобщо ще се стигне до сделките им. Юрисконсулти и счетоводители се щурят обезумели от денонощното ръчкане из компютрите в търсене на вратички в законите и на образци от документи. На хората в съдилищата също им дойде нанагорно, защото към тях изневиделица заприиждаха цели камари с жалби срещу откази за вписвания на фирмени промени. А чиновничките в Агенцията по вписванията вече развиха тикове от постоянното вдигане на рамене – от тях нищо не зависи, но понеже са между чука и наковалнята, отнасят недоволството на всички…
Какво всъщност се случи? Съвсем в края на миналата година, буквално на коляно и с незапомнено единодушие, депутатите приеха изменения в Търговския закон, с които (по идея на омбудсмана Мая Манолова) уж трябваше да се осигури защита на работниците и служителите. В закона се появи текст, съгласно който дружествени дялове вече могат да се прехвърлят на трети лица само "ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял”. А предприятие може да смени собственика си само "след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието".
Промяната влезе в сила на 22 декември 2017 г. – в последния работен ден преди коледните празници. И още в първите дни на 2018-а се оказа, че сделките за прехвърляне на фирми са буквално невъзможни.
Защо? Защото за да се удостовери липсата на задължения към работниците, особено за три години назад, е нужно да се представи официален документ. Но в еуфоричната си надпревара за всенародната любов депутатите изобщо не са предвидили нито кое ведомство ще издава този документ, нито как ще става това.
Така, заради скудоумието на собствените си храненици, държавата блокира частни интереси за милиони. В резултат бизнесът звучно изпищя, а на чиновниците им замириса неприятно на скандал: при това в твърде неподходящо време – точно за откриването на фамозното европредседателство.
Започнаха "на пожар" совалки и срещи на "експертите" от правосъдното министерство, Агенцията по вписванията, НОИ, НАП и Инспекцията по труда. Но всуе – никой не пое ангажимент да издават необходимите за прехвърлителните сделки удостоверения, че собствениците на фирмите не дължат пари на работниците си. А всъщност тези ведомства не биха и могли да го направят – нито едно от тях не разполага с пълната информация за задълженията и плащанията на работодателите, за да може да издаде такова удостоверение при поискване. А за проверки няма нито щат, нито предвиден срок, нито предвиден ред.
В резултат засилената чиновническа активност роди само едно витиевато съобщение на сайта на Търговския регистър, според което "обстоятелството за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял, се доказва от работодателя с удостоверяване по чл.15, ал.4 и чл.129, ал.1 от ТЗ". Изрично бе указано, че това е препоръка от Министерството на правосъдието "във връзка с празнотата в текста на Закона по отношение удостоверяването на описаното по-горе обстоятелство за допускане на вписване при прехвърляне на търговско предприятие и дружествен дял и ще се прилага до приемане на нормативни промени, уреждащи начина на удостоверяване на тези факти".
След още няколко дни размишление как трябва да изглежда въпросното "удостоверяване" най-накрая се оказа, че то е чисто и просто една гола декларация от собственика на дружеството, че не дължи пари на работниците си за три години назад. Към което се иска да се представят още куп други документи: например справка за актуалните трудови договори на работниците и служителите в дружеството, издадена от НАП, или удостоверение за липса на задължения, издадено от НАП – все бумаги, които обаче в никакъв случай не могат да отговорят еднозначно на въпроса, който поставя законът: дължи ли този работодател пари на хората си, или не.
При това положение съвсем логично длъжностните лица в Търговския регистър взеха да отказват да вписват сделките за фирмени прехвърляния. А сетне всичко това се изсипа в съда, където тези откази бяха обжалвани.
Добрата новина е, че съдилищата масово започнаха да се произнасят в полза на търговците, да отменят отказите и да задължават длъжностните лица да вписват исканите промени в Търговския регистър. Защо? Защото държавата не може да наказва гражданите и бизнеса заради собствените си безумни решения.
"При справка в НОИ, НАП и Главна инспекция по труда се установява, че посочените учреждения не са в готовност и яснота какви точно документи следва да бъдат издавани във връзка с настъпилите промени в Търговския закон и съответно не издават удостоверения или справки за обстоятелствата по чл.129 от ТЗ. Следователно, ако се постановяват откази поради липса на документи, които да бъдат издавани от посочените институции по смисъла на чл.129, ал.1 от ТЗ, означава да бъдат лишени търговците от възможността да прилагат нормата на чл.129 от ТЗ по отношение на трети лица до момента, в който бъдат издавани такива документи от съответните институции", пишат например юристи от Окръжен съд – Плевен.
Магистратите от Бургас пък казват: "Съобразно ал.4 на чл.15 в последната редакция на нормата от 2017 г., предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли, след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието. Както в самата норма, така и в която и да е друга от Търговския закон или друг действащ и приложим нормативен акт не е указано как следва да бъде удостоверено това обстоятелство, а още по-малко е вменено задължение на съответен компетентен в тази насока да издава подобно удостоверение. Това прави искането на длъжностното лице за представяне на посоченото в отказа удостоверение несъстоятелно. В този смисъл и поради това, съобразно изменената норма на чл.15 ал.4 от Търговския закон, представеното от жалбоподателя към заявлението удостоверение, с което представляващият го е декларирал всички законно изискуеми обстоятелства, е достатъчно доказателство по смисъла на закона, за да бъдат вписани заявените промени по неговата партида…".
Примерите могат да бъдат продължени с още десетки и десетки съдебни решения. Които, в крайна сметка, поотпушиха взривоопасната ситуация около вписването на фирмените прехвърляния.
Само че каква е равносметката?
Купища загубени нерви и пари заради забавените вписвания, които (поне на този етап) са изцяло за сметка на бизнеса.
Продължаващо безхаберие на чиновниците, защото обещаваните от началото на годината "поправки на поправките" в ТЗ, с които да се регламентира кой и как ще вади удостоверения за липса на задължения към работниците, така и не са внесени и до ден днешен. Нещо повече – не се е чуло те дори да се обсъждат.
А що се отнася до "защитата" на работниците, с която иначе депутатите се пребиха да се хвалят при приемането на поправките в Търговския закон, на практика тя не съществува. Защото контролът върху това дали един работодател, който е тръгнал да си продава фирмата, е изпълнил задължението си, преди това да плати заплатите на хората, е в ръцете на… самия работодател.
Вярно, той ще носи наказателна отговорност, ако е излъгал и е декларирал неверни данни пред Агенцията по вписванията. Но, първо, някой трябва да го хване, после – да се докаже, че той умишлено е извършил това престъпление, и накрая – да бъде осъден. И ако всичко това по някакво чудо все пак се случи, то трябва да се знае и друго: че е много вероятно наказанието на такъв работодател да е само глоба в размер от 1000 до 5000 лева. Но това по никакъв начин не значи, че работниците ще си вземат парите…
Те това е…
