Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Инфлационният призрак отново надвисна над пазарите. Цените на акциите на фондовите борси се сринаха пред възможността Федералният резерв да предприеме по-рано от предвиденото и по-драстични от очакваните мерки по овладяването на нарастващата инфлационна вълна в САЩ. Тя би предизвикала по-стремително повишение на основната лихва, а оттам – и по-високи от заложените лихвени проценти по корпоративните кредити. Което означава по-ниски от очакваните корпоративни печалби.
Шокът се случи в първите два работни дни на седмицата, след което пазарите постепенно започнаха да се отърсват от его – доказателство, че тази корекция може да се определи като здравословна и най-вече като отрезвяваща. Да не забравяме, че за 12-те месеца преди сегашния срив щатският борсов индекс DJIA нарасна с 35%, а през последните две години – с 55 процента. И е крайно време прегрелият пазар да се охлади. Низходяща корекция има и при при цените на цветните и на благородните метали, както и на горивата.
Единствените печеливши се оказаха дълговите държавни облигационни емисии на държавите с първокласен кредитен рейтинг. Уплашени от срива на цената на акциите, част от инвеститорите се пренасочиха към покупката на щатски и на немските ДЦК. В резултат котировките на десетгодишните им облигационни емисии се повишиха, съответно с по един щатски долар, респ. едно евро, прекъсвайки осемдневния си спад.
Цените и на нашите еврооблигационни емисии, носещи най-ниските от възможните кредитни оценки, поради което все още се третират с умерен риск, се понижиха с по 30 евроцента при по-дългосрочните и с по 20 евроцента за по-краткосрочните с остатъчна срочност до седем години. Доходността им, която е обратнопропорционална на цената, се повиши с по три базисни точки и достигна 2.3% на годишна база за облигациите с падеж 2035 г. и 1.59% и 1.31% съответно за тези с падеж през 2028-а и 2027-а. Търговията на по-краткосрочните книжа с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022-а гравитираше съответно към 0.78, 0.39 и 0.17% на годишна база.
В унисон с тях доходността и на търгуваните на вътрешния пазар ДЦК се повиши точно с три базисни точки. При 1.04% годишна доходност се котира левовата ни емисия с падеж през юли 2027 г., а тези с падежи през март 2025 г. и февруари 2021 г. вече се договарят при 0.52% и минус 0.05 процента.
Бюджетният излишък за януари ще бъде 1.2 млрд. лв. благодарение на подобрената събираемост на данъчните и осигурителните отчисления. Ето защо не трябва да се учудваме, че Министерството на финансите за първите два месеца на годината няма да поеме нито лев нов вътрешен държавен дълг. Най-вероятно следващата емисия, която ще бъде пусната в обращение, ще е с 10.5 г. срок до падежа, защото предишната вече е с остатъчна срочност 9.46 години. С други думи, тя не отговаря на изискванията за оценка степента на конвергенция, за целите на която е препоръчително остатъчният срок на държавната книга да е в интервала 9.5-10.5 години.
