Започналите в края на миналата седмица масови разпродажби на акции, които набраха скорост в началото на сегашната, изненадаха мнозина. Просто защото липсваше очевиден "спусък" за погрома на щатските и на последвалите ги в срива световни борсови индекси. Последният път, когато американските акции пропаднаха по подобен начин, бе през 2011-а – тогава международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" отне на САЩ върховия инвестиционен рейтинг "ААА".
Пазарният стратег Кери Крейг от "Джей Пи Моргън асет мениджмънт" коментира, че "хората са се събудили в шок – след много добрия януари, с настъпването на февруари, всичко се обръща надолу с главата". И клиентите се питат: "Какво, по дяволите, се е случило?" Очевидно те не са приели сериозно предупрежденията на водещи икономисти за наличие на необосновано напомпани цени на фондовите борси.
Подобно на случващото се при самолетните катастрофи експертите посочват съвкупност от фактори, които са довели до борсовия срив – от опасенията за хода на възходящия лихвен цикъл на Федералния резерв до експресното закриване на позиции, задържани от търговците в условията на продължителен период на ниски колебания.
Първият фактор е скокът на доходността на държавните облигации. Тя упорито се задържа ниска при дългосрочните дългови книжа на Щатите, въпреки че Федералният резерв направи първото лихвено увеличение още в края на 2015-а. Мотивът беше, че при икономически ръст без инфлационен натиск дългосрочните разходи по кредитите могат да останат ниски. А това беше мощен стимул за подем на борсовите индекси. Все пак някои анализатори предупредиха, че ако доходността на десетгодишните книжа надхвърли 2.6%, тя ще причини проблеми на акциите. И се оказаха прави.
Доходността на десетгодишните щатски облигации се качи на 2 февруари до 2.84%, а цените на акциите тръгнаха стремглаво надолу. В началото на седмицата (на 5 февруари) доходността на дълга скочи до 2.885%, а борсовият срив се задълбочи. Ден по-късно възвръщаемостта на десетгодишните ДЦК спадна до около 2.65%, а на 7 февруари се качи до 2.77 процента.
В тази връзка главният борсов стратег на "Саксо банк" – Петер Гарни, коментира, че очаква борсовите трусове да са краткосрочни, защото доходността на щатския десетгодишен дълг не е достигнала обезпокоително равнище. Според него то е в диапазона от 3.5 до 4 процента. Така че е прекалено рано да се прогнозира низходящ обрат на борсовите индекси. Гарни, който коментира преди две седмици, че акциите в световен мащаб ще претърпят корекция през втората половина на първото тримесечие, прогнозира, че след настъпилата здравословна корекция инвеститорите вероятно ще "засилят нагоре" поне още веднъж индексите – класическо поведение в края на цикъла, което бе видяно за последен път през 2007-а. Той очаква спада на световните борсови индекси да достигне от седем до десет процента.
Вторият сериозен фактор е Федералният резерв. Публикуваните в края на миналата седмица (на 2 февруари) силни данни за заетостта отвъд Океана наведоха на мисълта, че трудовите възнаграждения растат и вероятно ще тласнат инфлацията нагоре. Което, в комбинация с влезлия в сила план на щатската администрация за данъчни съкращения в размер на 1.5 трлн. щ. долара, с прогнозата за среден ръст на БВП на страната от 3% през последните три тримесечия и на фона на смяната на ръководството на щатската централна банка, повдигна въпроса дали пък американските парични стратези няма да направят по-големи повишения на лихвите?! Отговорът обаче ще дойде няколко седмици по-късно – след следващото официално съвещание на паричния комитет на Федералния резерв – вече под ръководството на Джеръм Пауъл.
На трето място идват техническите индикатори. Силният старт на годината за щатските акции бе показател , че те са свръхкупувани в краткосрочен план – според експертите на "Ситигруп". И че предстои неизбежна низходяща пазарна корекция, оценявана на над 20% за S&P 500.
Изключително важен е и четвъртият фактор – натискът на залозите на търговците с "къси" позиции по отношение на колебанията (очакващи спокоен пазар). Популярността на тези залози показа неприятната си страна на 5 февруари, когато продажбите на играчите, следващи пазарните движения, допринесоха за мини пазарния крах на Уолстрийт. Според експерти на "Джей Пи Моргън Чейз", значителният ръст на колебанията на 2 февруари (след 400 дни на отклонения под 5%) е бил сигнал за много търговци да се избавят от риска. А продължаващото задълбочаване на флуктуациите вероятно ще предизвика отлив на общо 100 млрд. щ. долара от вложения в щатските акции от страна на фондовете, следващи този т. нар. системен подход.
Истерията връхлетя фондовите пазари в следобедните часове на 5 февруари, когато в рамките само на десетина минути елитният DJIA загуби повече от 800 пункта и свали щатския борсов индекс с общо 1600 точки при втория по големина търговски оборот за последното десетилетие. Скоростта, с която се проявиха крахът и обемът на изтъргуваните контракти, предполагат, че е станало масово автоматично закриване на позиции по електронен път или пък ликвидиране на големи експозиции с погрешни залози.
Индексът DJIA приключи търговската си сесия на 5 февруари със загуба от 4.6% и слезе до 24345.75 пункта, S&P 500 "олекна" с 4.1% (до 2648.94 точки) – най-големият процентен срив от август 2011-а, а пазарната оценка на NASDAQ намаля с 3.8% – до 6967 пункта.
Пазарните турбуленции удариха и Азия, като в следобедната азиатска търговия на 6 февруари базовият японски индекс TOPIX падна с 6.3% (най-много за последните 19 месеца), а NIKKEI 225 изтри 7.1% от пазарната си оценка по време на нервна търговска сесия и приключи деня с 4.7% по-слаб.
Европейските индекси паднаха по-щадящо – базовият Stoxx 600 се понижи с 1.7 процента.
Индексът VIX, следящ размаха на пазарните колебания и познат на Уолстрийт като индикатор на страха, "удари" на 5 февруари 37.32 пункта – най-високата му стойност от девалвацията на китайския юан през август 2015-а и доста над равнищата, достигнати по време на дълговата криза в Гърция през същата година и след референдума за BREXIT през лятото на 2016-а. Този скок нанесе съкрушителни загуби на търгуваните на борсите продукти, които залагат на пазарното спокойствие – ETFs. Фондът ProShares Short Vix олекна с 32 процента. А търгуваните на борсата книжа (VelocityShares short-Vix), емитирани от "Креди Сюис", загубиха 14.3 процента. В часовете след официалната търговска сесия и двата продукта се обезцениха с 80 процента. Което принуди швейцарската банка да ги изтегли от пазара, а инвестиралите в тях преглътнаха цялата загуба.
Известно успокоение на Уолстрийт настъпи на 6 февруари, като DJIA приключи търговската си сесия с 567.02 пункта (или 2.33%) по-силен – на 24912.77 точки. S&P500 пък нарасна с 1.7% – до 2695 точки – най-добрият му ден от избора на Доналд Тръмп за президент на Щатите.
"Страховият" индекс VIX пък изскочи за кратко над 50 пункта, след като се търгуваше средно под 20 в продължение на месеци, преди да се понижи в близост до 30 точки.
Въпреки тежките загуби от 6.2% през първите два работни дни на седмицата S&P 500 остава с 26% по-скъп, откакто Тръмп стана стопанин на Белия дом, а DJIA трябва да падне с нови 36% (или грубо 6580 пункта), за да изтрие "следизборния" си ръст.
"Автършоковете" след борсовото земетресение продължиха и на 7 февруари, като щатските и другите основни световни индекси приключиха търговията си на малко по-ниски нива от предишния ден. Което подкрепя съветите на експертите, че все още не е време инвеститорите да хвърлят нови средства за покупка на акции и ще трябва да проявят търпение докато прахът улегне.
