Поредно знаково бягство от правосъдие – няма и месец, след като прокуратурата представи последните данни за броя на укрилите се от властите осъдени лица. На "сцената" е рускинята Елизабет фон Месинг, която получи на първа инстанция у нас наказание от десет години лишаване от свобода по обвинение за изпиране на 2 млрд. лева. Тя беше обявена за издирване след опит да преметне Софийския градски съд (СГС) с фалшиво медицинско. Замисълът бил да бъде отменена наложената й забрана за пътуване извън страната.
Месинг представила документ от Института по имунология към университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен, според който се нуждае от спешна хоспитализация за 30 дни в специализирано лечебно заведение. Документът носел подписите на двама професори, единият от които – Рудолф Ванк, починал през март миналата година. Градският съд установил това след поискано съдействие чрез европейската съдебна мрежа "Евроджъст".
Ден преди заседанието по искането на Месинг за сваляне на забраната за пътуване в чужбина то било оттеглено от защитата й, поради което съдът го остави без разглеждане. Той уважи обаче искането на прокуратурата мярката за неотклонение на рускинята с финландски паспорт да бъде изменена от парична гаранция в задържане под стража заради представения неистински документ. За това ще бъде уведомена Софийската районна прокуратура, която може да започне ново разследване срещу Месинг.
При произнасянето на присъдата й през септември миналата година СГС също измени мярката за неотклонение от парична гаранция в задържане под стража. Софийският апелативен съд реши обаче да я освободи срещу гаранция от 5000 лв., което явно е окуражило подсъдимата да поиска лечение в чужбина. Въпросът е дали Месинг е решила да се укрие трайно от българското правосъдие, или ще продължи участието си в процеса с опцията да бъде задържана.
Той беше отлаган безброй пъти преди да приключи на първа инстанция. Наред с Месинг подсъдим е и сънародникът й Дмитрий Абрамкин. Двамата получиха еднакви присъди: лишаване от свобода при първоначален строг режим плюс глоби от по 698 млн. лева. Подобна парична санкция в наказателното ни правораздаване като част от осъдителна присъда никога не е налагана. Повече от сигурно е обаче, че сумите няма да бъдат събрани в полза на държавата и ще си останат само на хартия.
Разследването е започнало в края на 2007 г., но за него се разбра половин година по-късно, когато Месинг и Абрамкин бяха арестувани в София. Тогавашният заместник градски прокурор Роман Василев обяви пред медиите, че при съвместна акция с ДАНС е разбита международна организация за пране на пари. Запорирани били сметки за 8 млн. долара и 3.5 млн. евро, но делото било засекретено и не можел да назове имена. После настъпи затишие, осем месеца по-късно Месинг беше пусната под гаранция, а два месеца след нея със същата мярка за неотклонение от ареста излезе и Абрамкин.
Месинг, която след брака си с финландец взема неговата фамилия и финландски паспорт, е посочена на българските власти от руската Федерална служба за безопасност. Наложеният по делото срещу нея запор е най-големият до този момент у нас и блокира дружествените й дялове във фирмата "Оптима КА" ЕООД, апартамент в София и многомилионни банкови сметки.
Според разследващите рускинята е инвестирала в България престъпни капитали на мафията от Санкт Петербург, за да се прикрие произходът им, след което ги е връщала чрез фиктивни сделки в естонската финансова къща АS TAVIDЕ, на други места в почти цяла Европа и в офшорни зони като Кипър, Дубай, Хонконг. Това ставало чрез различни операции с имоти и чрез прехвърляне на дялове в дружества. А въпросните 1 млрд. евро били превъртени през български фирми и банки само за няколко месеца.
Версията на Месинг е, че сумата от 1 млрд. евро са оборотните пари на притежаваното от нея дружество, закупено точно преди началото на преводите от българина Красимир Атанасов. Рускинята обяви, че българските разследващи органи са заблуждавани от група хора в страната, които искат да съсипят бизнеса й, който бил основно в сферата на "финансовите услуги". Избрала България заради ниските такси за превод на пари в чужбина, които правели по-рентабилно финансовото посредничество.
Случаят нашумя отново през 2010 г., когато стана ясно, че двама българи – Росен Наумов и Адриана Григорова, опитали да отнемат с измама запорираните активи на Месинг. Наумов в заговор с група лица предложил на Григорова да стане управител на "Оптима Ка" и тя се съгласила. В Агенцията по вписванията било подадено заявление за смяна на управителя с подправен подпис на рускинята и номерът с кражбата на фирмата минал. Според Месинг и според пълномощника й Абрамкин групата целяла да задигне средствата веднага след като изтече срокът на разследването срещу тях.
Наумов и съучастниците му разчитали прокуратурата да отмени забраната за напускане на страната, след което руснаците да заминат, а при вдигането на запора активите им да бъдат присвоени и разпродадени. Планът обаче се проваля, след като Месинг узнава от НАП, че за управител на дружеството е вписана Адриана Григорова, която тя нито познавала, нито е виждала и чувала. Отначало в Агенцията по вписвания отказват да отменят вписването, но го направиха след започналото по случая разследване и арест на Наумов и Григорова, която призна всичко.
Това стана обаче под натиск от руските власти, които защитиха сънародниците си – независимо от данните за извършено от тях престъпление. "Струва ни се, че имаме работа с добре организирана престъпна група за кражба на средства на чуждестранни предприемачи. Схемата на извършването на престъплението е отработвана с години. Действията на престъпниците съвместно с корумпираните сътрудници на правоохранителната система нанасят тежък удар по инвестиционния климат в България", написаха руснаците до българските власти.
Най-интересното е обаче остава ли възможността българската държава да отнеме запорираните от нея активи на "Оптима Ка". Официална информация за вдигане на запора нямаше преди наша публикация от края на септември миналата година, в която се позовахме на информация в социалните мрежи, според която българските власти са отменили наложените върху активите на Месинг и Абрамкин обезпечителни мерки. Оказва се, че първо прокуратурата, а после и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) са вдигнали наложените по-рано запори.
Първоначалният запор е наложен по искане на прокуратурата в рамките на наказателното дело. През 2009 г. съдът уважава и аналогичното искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (предишното наименование на КОНПИ). По действащия тогава Закон за конфискация отнемането на активи в полза на държавата става въз основа на влязла в сила осъдителна присъда. През 2012 г. законът беше променен и производството по конфискация стана възможно на далеч по-ранен етап – след повдигане на обвинение. Производствата, започнали до влизането в сила на тези промени, трябва да бъдат довършени по стария закон, каквато е обичайната законодателна практика в подобни случаи.
В края на октомври 2015 г. Месинг и Абрамкин искат запорът да бъде вдигнат въз основа на молба, в която се твърди, че е прекратено делото в Русия за т. нар. предикатно престъпление. А именно – престъплението, с което са придобити парите, за чието изпиране се води дело и у нас. Това не е основание обаче за прекратяване на производството по конфискация, тъй като решаваща е преценката не на руския, а на българския съд. Далеч преди да се произнесе окончателно, и след като се е произнесъл вече на първа инстанция в обратната насока, наложените с присъдата огромни глоби стават неизпълними.
От КОНПИ потвърдиха за "Параграф 22" вдигането на запора и описаха хронологично фактите така. През 2009 г. комисията образува производство срещу Месинг и Абрамкин по реда на стария закон за конфискация. Това става въз основа на постъпило уведомление от Софийската градска прокуратура за повдигнати срещу тях обвинения по чл. 253 от НК (изпиране на пари) и чл. 250 от НК (превод на суми с преправен документ). Внесено е мотивирано искане в СГС за налагане на обезпечителни мерки, които съдът е допуснал.
През 2015 г. Елизабет Фон Мессинг внася в КОНПИ молба за вдигане на запорите на основание на прекратено наказателно дело в Руската федерация. Към молбата е приложен и препис от определението на СГС от 2011 г., с което са отменени мерките "парична гаранция", "забрана за напускане на страната" и са вдигнати обезпечителните мерки – запор на банковите сметки.
След проверка на достоверността на приложените документи и след мотивирано становище на териториалната си дирекция в София – със свое решение от 2015 г. КОНПИ, възлага на същата да подаде молба в СГС за вдигане на наложените обезпечителни мерки. Комисията изпраща и писмо до ДАНС заради жалба на Мессинг, че има опити с измама да й бъде отнета собствеността на фирмата и средствата по банковите сметки. В крайна сметка запорът е вдигнат и независимо от присъдата финансови санкции не може да бъдат реализирани.
Решението на КОНПИ е взето единодушно – с 4 гласа "за" от четири присъстващи членове. Решението е мотивирано с Тълкувателно решение №7/2013 г. на Върховния касационен съд, според което е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност и придобиването на имущество. Според комисията по конфискация след прекратяването на наказателното производство срещу Месинг в Руската федерация за незаконна банкова дейност вече нямало доказателство, че наличното имущество (суми по банкови сметки) е с престъпен или незаконен произход.
Остава да гадаем откъде са милионите на Месинг, ако не от прането на милиардите, за които у нас е вече осъдена. Но пък не може да има съмнение, че платеният от българските данъкоплатци процес става безпредметен – независимо от неговата продължителност и наложените присъди.
