България продължава да намалява, като към 2050 г. се очаква българите да са около 5 милиона. Населението на страната застарява и се задълбочава дисбалансът в териториалното разпределение по региони. Намалява абсолютният брой на живороденитe и коефициентът на обща раждаемост. Увеличава се броят на умрелите и коефициентът на обща смъртност.
Имаме едно лошо съчетание на ниска раждаемост и отлив на млади хора в чужбина. Голяма част от българските емигранти са квалифицирани, завършили образование и установили се за дълго във втората си родина.
Над 2 милиона са напусналите страната, за да търсят работа и по-добри условия за живот. За периода от 1987 до 2017-а населението е намаляло от почти 9 млн. на близо 7 милиона. Като се добавят и трайно живеещите в чужбина, които учат или работят там, намалението за тези 30 г. е до 30 процента.
Тревожно високо е нивото на потенциалните емигранти сред най-младите българи. Разбира се, ниското заплащане продължава да е една от основните причини за този процес.
Намаляващото население при равни други условия, е и намаляващ пазар. Проблем е, че икономиката ни вече не може да произвежда достатъчно продукти и услуги, поради липса на квалифицирани хора. А колкото повече застарява населението, толкова по-малък е броят на работещите хора спрямо пенсионерите. Това съответно носи риск за издръжката на пенсионната и здравната системи.
Да си внесем хора, но такива, които да са на легални трудови договори и да вкарват пари в осигурителните ни системи.
Не просто да даваме паспорти на някой, само защото е имал българско потекло, без да се знае дали ще остане да живее и работи у нас.
Да внасяме хора, за да работят и внасят данъци и осигуровки в България.
Румен Гълъбинов
