Ще гласуваме електронно, ама неизвестно кога. Това разбираме, четейки доклада на Централната избирателна комисия (ЦИК), публикуван в началото на отиващата си седмица. В него се анализират положителните и отрицателните страни на електронния вот, симулиран в края на миналата година.
От ЦИК посочват, че този метод на гласуване безспорно е бърз и удобен. Така се минимизирали рисковете от недействителни бюлетини, а и не можело да стават грешки при броенето на гласовете, каквато възможност има в секционните избирателни комисии. Заради последното – умишлено или не, често се получават грешки в протоколите и има разминавания коя партия колко точно гласове е получила или за кой кандидат с колко преференции е гласувано.
Според комисията обаче и минусите никак не са малко. Един от тях е контролираният вот и съмненията, че глас, пуснат по интернет, може да е даден по принуда или насила. "Независимо от възможността да се гласува многократно дистанционно рискът от контролиран вот при дистанционното електронно гласуване е по-голям, отколкото например при гласуването с хартиени бюлетини. Докато в последния случай избирателят все пак остава сам в кабината за гласуване, то при дистанционното електронно гласуване възможността да не бъде сам или друг да гласува вместо него е значително по-висока", се изтъква в доклада.
Отговорниците по провеждането на изборите отбелязват, че ако някой гражданин е гласувал насила, той лесно може да коригира това, като отиде и пусне хартиена бюлетина в урната. Тогава обаче това щяло да струва повече пари и като цяло да оскъпи изборите.
Като друг минус се посочват потенциалните хакерски атаки, които все повече зачестявали. Членовете на ЦИК дават за пример електронното банкиране и банкови услуги, които също били обект на подобни акции. "При хакерски атаки съответната банка създава гаранции за овъзмездяване на пострадалите от измами и атаки, но при произвеждане на избори единственият резултат от подобна намеса би било неотчитане или неправилно отчитане на подадени гласове, което може да доведе до касиране на изборите. Това е в разрез с една от основните цели при произвеждане на избори – точно отчитане на изборните резултати, които да създадат сигурност и стабилност по отношение на конституираните органи на власт", изтъкват от избирателната комисия.
Негативите обаче не спират дотук. За да се гласува електронно, е необходимо всеки избирател да си извади електронен подпис, а такъв имали малко на брой хора. Което от своя страна нямало да улесни българите в чужбина, дори напротив – щяло да ги затрудни. Освен това имало само четири фирми в страната, откъдето могат да се придобият въпросните устройства за този подпис. От тези дружества само едно било с преобладаващо държавно участие, докато другите са частни, което също можело да допринесе за компрометирането на изборите.
Като цяло аргументите на ЦИК едва ли са изненадали някого, но пък предоставят възможност на партиите да откажат приемането на електронния вот. И въобще не е изключено някъде в Изборния кодекс да се запише, че гласуването по интернет е нещо хубаво, напредничаво и ще е добре да се въведе, но някога в бъдещето. А посочената в кодекса 2019 г. – когато за първи път трябва да упражним своя вот по електронен път на изборите за Европейски парламент, да бъде заличена. Да не говорим, че, стъпили върху доклада на Централната избирателна комисия, депутатите окончателно може да пренебрегнат волята на българските граждани, изразена на проведения през 2015-а референдум. На него над 71% от участвалите отговориха с "да" в полза на електронното гласуване.
