Енергийни експерти и представители на централната власт обсъждат в парламента бъдещето на проекта за АЕЦ "Белене". Дискусията "Изграждането на АЕЦ "Белене" – целесъобразност, алтернативи, икономически модели" се организира от Български енергиен и минен форум.
Организаторите уточниха, че целта на форума не е да се изказват позиции "за" или "против" строежа нова централа в България, а да се съпоставят подходи, допускания, данни, модели, както и споделяне на становища и заключения.
Както е добре известно, проектът за изграждане на АЕЦ "Белене" трябва да бъде включен в новата енергийна стратегия на страната ни, което е работа на изпълнителната власт. От страна на държавата присъстваха вицепремиерът Валери Симеонов, председателят на парламентарната Комисия по енергетика Делян Добрев и шефът на КЕВР Иван Иванов. Всички заключения и становища от форума ще бъдат изпратени до правителството, за да бъдат взети предвид при изготвянето на стратегията.
Всъщност неотдавна правителството поръча на Българската академия на науките (БАН) да изготви доклад, в който да разработи различни сценарии за изграждането на централата. Както и да обясни дали един подобен проект е жизнеспособен. На форума, който се проведе в парламента обаче, авторите на доклада отсъстваха. Затова и не се чуха техните аргументи за стартирането на проекта.
"БАНКЕРЪ" научи, че в скоро време експертен дебат ще се проведе и енергийната комисия в парламента. Тогава по всяка вероятност от БАН ще се включат в дискусията.
На свой ред бившият премиер Иван Костов представи становище на ръководения от него Център за анализи и управление на рискове. Костов остро разкритикува доклада на БАН и посочи, че не трябва да се вземат предвид изводите, направени в него.
Той бе категоричен, че не съществува нито вътрешно търсене, нито значим експортен потенциал, който да оправдае изграждането на нова ядрена централа. От друга страна цените на алтернативните източници на генерация, на микса и борсовите цени, правят този проект нежизнеспособен дори при оптимистичните оценки от доклада на БАН.
По думите му в доклада на БАН липсва завършеност, оценка на риска, на сценариите и техните комбинации, което създава основа за недопустими спекулации при изводите.
Аргументите за заключенията се извличат от бройките комбинации, а не от тяхната реалистичност", добави Иван Костов. Според становището на Центъра за анализи и управление на риска вероятността да се осъществят голяма част от сценариите, посочени в доклада на БАН, е много ниска.
Иван Костов разкритикува направените прогнози като нереалистични и като такива той посочи прогнозите за броя на населението, увеличаването на полезната жилищната площ, както и за ръста на брутния вътрешен продукт. "Учените пренебрегват и появата на поне две икономически кризи до 2040 година", каза още бившият премиер.
Подобно бе мнението и на енергийния експерт Георги Касчиев, който коментира, че изводите на учените в доклада са грешни и това може да доведе до "грешни политически решения". Касчиев посочи, че в САЩ има поне 6 затворени блока, тъй като производството им не е рентабилно. Той обясни, че изграждането на АЕЦ "Белене" ще деформира енергийната система – с две огромни базови централи (мощност над 4 хил. мегавата), които нямат да имат заместващи и балансиращи мощности.
Георги Касчиев допълни, че при положение, че има нова ядрена централа, една от двете (АЕЦ "Козлодуй – б.р.) няма да работи на пълна мощност. При положение, че това е АЕЦ "Белене", то централата няма да се изплати, тоест ще бъде нерентабилна.
В Европа няма ядрена мощност без държавно участие, коментира на свой ред Антон Иванов. По този начин той обори една от възможностите за реализация на проекта – като изцяло частен.
Той припомни, че има поне три международни конвенции, по които България е страна, които предвиждат ангажимент на страната в подобни централи. Една от тях е Виенската конвенция, която се отнася до отговорността при ядрена щета.
Според нея държавата трябва да удовлетвори искове, ако операторите на централите нямат средства за покриване на щети. "Държавата неизбежно присъства в ядрен проект, няма друг вариант", категоричен беше той.
По време на дискусията експертите се обединиха около мнението, че проблем за системата ще бъде изваждането на въглищните централи. Това най-вероятно ще се случи след 2030 година.
