И този Висш съдебен съвет – поне засега, няма никаква представа дали ще прави реформа на съдебната карта и как да я направи. Това стана очевидно по време на заседанието на съдийската колегия на ВСС във вторник (20 февруари), докато там се обсъждаше "казусът Златоград".
С две думи проблемът е, че Районният съд в Златоград от години страда от липса на кадри. Стигнало се е дотам, че председателят му е командирован съдия от Мадан, а съдиите, които правораздават, се командироват за по три месеца от Смолян. Имало само една-единствена съдийка, която била назначена на щат в Златоград. Но миналия месец тя поискала да бъде командирована в Софийския районен съд (СРС) и Лозан Панов разрешил това. Защото и в СРС има проблем с кадрите.
В Златоград далеч не е единственият малък провинциален съд с такъв проблем – на десетки други места в страната липсата на съдии се решава основно с командироване, защото друг шанс да се "запълни дупката" просто няма. А дори и да има щатни магистрати, в масовия случай те приемат работата си в малките съдилища като временна, дори не отиват да живеят по местоработата си и предпочитат да пътуват по 60-100 км дневно, за да стигнат до кабинетите си. Докато им се отвори шанс да се преместят в големия град – или чрез командироване, или чрез конкурс за повишение. И го правят при първа възможност.
Проблемът е голям, защото в крайна сметка опира не само до камарата пари, които гражданите плащат за издръжка на съдебната власт, но и до качеството на правораздаването, което получават от нея. А решаването му зависи от няколко ясни отговора: ще има ли реформа на съдебната карта – кога и каква, и ще ги бъде ли при тази реформа тези малки, но затова пък доста скъпи съдилища. И едва след това иде ред на въпроса как ще се осигури нормалното им функциониране.
Сегашните съдебни кадровици обаче очевидно нямат още готови отговори за бъдещето на съдилищата като това в Златоград. И вместо за съдебната карта дебатът на съдийската колегия в сряда се изроди до деркане за това можел ли е Лозан Панов да командирова съдийката, която на всичко отгоре сама е поискала това, или не. Стигна се дори до предложение да му бъде препоръчано да я "разкомандирова", за да не се оголвал съвсем съдът от щатни магистрати.
Да де, ама съдиите не са магарета, които можеш да ги вържеш и там, където не щат – всеки от тях има собствен план за кариерното си развитие и ще действа според него. Пък и съд без кадрови проблеми у нас май почти не остана. "Ами да препоръчаме и на ръководителя на Софийския градски съд да отмени заповедите си за командироване на 14 съдии от Софийския районен в СГС. Защото ако бъдат върнати, това очевидно ще реши проблема на СРС", предложи Атанаска Дишева, колкото да подчертае абсурдността на спора между кадровиците.
В проточилата се повече от час "културна дискусия" за това, чий обществен интерес е "по-по-най": този на Софийския районен съд или този на хората в Златоград, така и не се стигна до друго, освен до извода, "че трябва да се направи нещо". но какво ще е това нещо – един Господ дано да знае, защото съдебните кадровици очевидно не са наясно….
