Няма институция в страната, която да спре сделката. Провал би могло да има, ако компанията купувач не намери нужното финансиране или продавачът реши да се откаже по някаква причина. Това заяви пред bTV бившият оперативен директор на ЧЕЗ България Петр Баран.
Към момента купувачът "Инерком" и собственикът му Гинка Върбакова се проверяват от Националната агенция по приходите. По сделката задължително трябва да се произнесат от Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за защита на конкуренцията.
След редица въпросителни около сделката премиерът Бойко Борисов разпореди проверки от ДАНС и Комисията за финансов надзор.
Според запознати в случая става дума и за енергийната, и за националната сигурност на България. Тоест правителството би следвало да има право да се вземе отношение, особено след отрицателни становища от ДАНС и КЕВР. И в случай, че бъде доказано, че фирмата на Гинка Върбакова няма възможност да управлява качествено активите на ЧЕЗ, които пък осигуряват електричество на цяла Западна България, и най-вече столицата.
Интересно ще е дали когато става дума за националната сигурност, президентът Румен Радев ще се възползва от правото си да свика консултативен съвет, на който да се обсъди въпросът и да се изгради обща политическа позиция.
На свой ред Баран уточни, че чешкото дружество и държавата са проверили внимателно купувача и вариантите за финансиране, преди да бъде одобрена продажбата. Според него в твърдененията на Гинка Върбакова няма нищо некоректно.
Всъщност Върбакова твърди, че е осигурила финансиране на сделката, оценена на 320 млн. евро., чрез банков кредит и залог на активите. Категорична е, че зад нея няма офшорни фирми.
В чешките медии обаче се появи информация, че почти половината от средствата за закупуването на активите на ЧЕЗ в България са осигурени с кредити, свързани с офшорни фирми. Изплува името на руско-грузински бизнесмен, който фигурира и в международното разследване Paradise papers. Именно негова фирма е гарантирала един от банковите кредити на Гинка Върбакова, твърди изданието "Лидове новини".
Това, разбира се, води след себе си редица въпросителни и рискове. От една страна, Брюксел може да вземе отношение по случая, заради опитите си за битка с офшорните дружества. От друга, поради агресивната си политика на икономически санкции срещу определен кръг руски бизнесмени.
Иначе Петр Баран обясни защо чешката компания е решила да се оттегли от българския пазар. По думите му причината са конфликти с правителствата от 2013 г. и лошата среда за правене на бизнес у нас.
Той допълни, че основният проблем е в това, че темата за тока се политизира. "Токът е скъп, много хора се топлят на ток и не са доволни от своите сметки, а партиите използват тази ситуация", обобщи бившият оперативен директор на ЧЕЗ в периода 2011-2015 година.
Баран допълни, че ЧЕЗ възнамерява да инвестира в Западна Европа.
