Със спор за ролята на "триумвирата Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Делян Пеевски в поръчката срещу Цветан Василев" тръгна делото за източване на Корпоративна търговска банка (КТБ). Специализираният наказателен съд даде ход на процеса в четвъртото поред заседание като се съобрази с доводите на прокуратурата, че той може да бъде проведен и без участието на банкера. Репликата за триумвирата пък ознаменува тезата на защитата, че докато премиерът, главният прокурор и депутатът са символ на властта в страната, съществува опасност за живота на Василев.
Решението на състава начело със съдия Виржиния Петрова да даде ход на делото не е изненадващо, като се има предвид обстоятелството, че всички останали 17 обвиняеми се явиха с адвокатите си. Петрова прие, че Цветан Василев е редовно призован в Белград и няма уважителна причина да не се яви в съда, поради което делото може да протече задочно (за него) и не трябва да бъде спирано. Именно това е обаче спорно с оглед на заявените многократно както от защитата на банкера, така и лично от него и семейството му опасения за здравето му, ако се върне в България.
Съгласно закона в делата с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебното заседание е задължително. Делото може да бъде разгледано в негово отсъствие само ако това няма да попречи за разкриване на обективната истина и при наличие на някое от следните условия: той да не е намерен на посочения от него адрес или да е променил същия, без да уведоми съответния орган; местоживеенето му в страната да не е известно и след щателно издирване да не е установено; да е редовно призован и да не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Последната хипотеза за задочно разглеждане на делото, приложена от съда в случая, е подсъдимият да се намира извън пределите на България и местоживеенето да му не е известно; да не може да бъде призован по други причини, както и да е редовно призован и да не е посочил уважителни причини за неявяването си. Призоваването на Цветан Василев в случая стана чрез съдебна поръчка до сръбските власти, като му беше връчен и безпрецедентният като обем обвинителен акт от 11 000 страници. Според него мажоритарният собственик на КТБ е ръководил организирана престъпна група, включваща нейни изпълнителни директори, служители и одитори, която е източила чрез длъжностни присвоявания 2.765 млрд. лв. от банката. На практика обаче обвинителният акт представлява безкрайно изброяване на огромен брой кредитни сделки, отпускани от нея като част от търговската й дейност, като държавното обвинение твърди, че предоставените средства са необезпечени в полза на кухи дружества.
Към аргумента, че липсват гаранции за справедлив процес, защитата на Цветан Василев добави и воденото срещу него в Сърбия по инициатива на българската прокуратура производство по екстрадиция. Като пречка за връщането на банкера у нас беше посочено и наличието на издадена червена бюлетина на Интерпол за неговото задържане. Основният довод на защитата срещу такъв ход е, че Василев има много информация за активите на КТБ, голяма част от които са вече разграбени. Добавен беше и аргументът, че вече е имало поръчки за ликвидирането на Василев, включително и в Сърбия, където той е бил поставен под полицейска защита.
Наред с искането делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения или спряно до края на процедурата за екстрадиция адвокатите на банкера изчетоха пред съда и негово писмо, с което лично настоява процесът да бъде прекратен. Цветан Василев отхвърля категорично повдигнатите му обвинения и настоява за ново разследване и наказателно преследване на хората, отговорни за погрома и организираното разграбване на частната банка след поставянето й под особен надзор. Василев е описал главните виновници като "креслив медиен магнат и началника на вносителите на обвинителния акт" – Пеевски и Цацаров.
Очаквано наблюдаващият прокурор Иван Гешев, който е и шеф на спецпрокуратурата, настоя, че банкерът се укрива и нямало нищо страшно да се върне и да участва в процеса. Адвокатите му бяха порицани, че привеждали неюридически аргументи, а в делото нямало политическа намеса. Но оценката на Гешев, че такава липсва обаче сама по себе си е политическа, тъй като отрича многобройни и общоизвестни факти в обратната насока, които зададоха безцеремонно тона и определиха хода на разследването. Оттук насетне обаче юридическите доводи ще са водещи.
Наред с Цветан Василев подсъдими по делото са двамата бивши подуправители на БНБ – Цветан Гунев и Румен Симеонов, шефката на надзорен екип в Централната банка Славияна Данаилова-Велева, одиторите от "KPMG България" Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, завеждащата вътрешния одит на КТБ Снежанка Велева-Стефанова, бившите изпълнителни директори Александър Панталеев, Георги Христов и Илиан Зафиров, както и служителите на КТБ Мария Димова, Борислава Тренева-Кючукова, Маргарита Петрова, Елка Стойкова, Елена Инджева, Рангел Стойчев, Светлана Георгиева, Георги Зяпков.
Обвинителният акт беше внесен в спецсъда на 20 юли. Същия ден следобед ръководителят на Специализираната прокуратура Иван Гешев и говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова дадоха специален брифинг, на който представиха резултатите от разследването. Разпределението на делото беше направено едва в края на работното време в петък, след като медиите притиснаха председателя на Специализирания наказателен съд Георги Ушев по темата.
На въпроса защо разпределението се бави Ушев обясни, че не му оставало време, тъй като участвал в заседания по други дела. После от пресцентъра на спецсъда съобщиха, че поради повреда в сървъра, който се намира в сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС), разпределянето на делото "КТБ" се отлага за понеделник. После беше обявено, че системата се е оправила и делото е попаднало на случаен принцип у бившия районен прокурор и районен съдия Виржиния Петрова. От съвета не казаха какво точно се е случило и имало ли е някаква намеса на IT-специалистите по поддръжката на софтуера, за да се избегне проблем. Не беше дадено и обяснение за отказа делото да бъде разпределено публично, което поискаха както медиите, така и защитата на обвиняемите.
Перипетии с разпределението имаше преди това и при делото за несъстоятелността на КТБ в търговското отделение на Софийския градски съд (СГС). Първо, бившият заместник-председател на съда Богдана Желявска "финтира" искането на медиите за публично разпределение на делото с обяснението, че го видяла, след като вече го е разпределила на съдия Калинка Илиева. Стана ясно, че протоколът от разпределението не е стигнал до сървъра на ВСС, поради което не е публично достъпен. Тогава Желявска обясни, че настъпил технически проблем с интернет връзката и срив в системата.
В резултат на подозрителните разминавания се стигна до отвода на Илиева, която дори не беше титуляр в съда, а пребиваваше там като командирована. При повторното разпределение на делото пък протоколът се озова на сайта на ВСС с един ден закъснение, което беше обяснено пак с технически проблем. Делото се оказа и с нов номер, срещу който обаче беше изписано "Няма такова дело" – така че изобщо не можеше да се разбере кой е новият съдия-докладчик.
Вторият съдия по делото за несъстоятелността на КТБ пък не го довърши, тъй като също си направи отвод. Бившият ръководител на търговското отделение на СГС Иво Дачев посочи като причина за оттеглянето си интервю на уволнената му колежка Румяна Ченалова, в което тя разкри, че делото не е разпределено на случаен принцип. Чула го от събеседничката си в записите "Яневагейт" – т. е. от бившия председател на съда Владимира Янева, която й казала, че именно Дачев ще поеме процеса.
От думите на Ченалова стана ясно, че делото му е дадено, понеже името му не е замесвано в скандали, но, така или иначе, принципът на случайния подбор е нарушен. Посочвайки изрично, че изнесените твърдения не са подкрепени с каквито и да било доказателства и са безпочвени, Дачев признава, че те "създават представи, разклащащи убеждението в обществото за справедлив и прозрачен съдебен процес". Добавя още, че обществото трябва да бъде твърдо убедено, че делото за несъстоятелността на "КТБ" АД се разглежда обективно и решенията на съда ще бъдат основани единствено на закона.
Отводът на Дачев породи съмнения относно истинските му подбуди. Ченалова работеше в отделението, ръководено от него, и беше приближена до Янева. Обсъждайки в записите по скандала "Яневагейт" ролята на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Сотир Цацаров за нейното "опраскване", последната казва: "Единственото, за което ме помолиха, е отвод по делото на Иво Дачев." А Ченалова добавя след това, че "Делян е говорил и с двамата". В крайна сметка делото беше преразпределено на съдия Нели Алексиева.
Адвокатите на обвиняемите по наказателното дело вече оцениха обвинителния акт като "съчинение по картинка в неясен литературен жанр". Главният прокурор Сотир Цацаров пък отвърна с упрека, че "защитниците на Цветан Василев не са защитници на обществена кауза". В интервю, което обяви за своето " последно интервю по темата КТБ", шефът на спецпрокуратурата Иван Гешев добави, че оттук нататък топката е в полето на съда. В публикуваното при внасяне на обвинителния акт безпрецедентно 150-странично негово резюме вината на обвиняемите изглежда обаче абсолютно доказана.
Прокуратурата оцени предварително действията си по разследването със суперлативи – тя била единствената структура, която си е свършила качествено работата към онзи момент. Направен беше шокиращият извод, че сриването на банката не е причинило загуби от 5 млрд. лв., а напротив – предотвратило е щети в този размер. Държавното обвинение твърди, че "ако не бяха се случили тези неща през 2014 г., тази банка щеше да рухне по естествен начин като всяка пирамида". По математически модел било изчислено дори кога ще настъпи това бъдещо не/сигурно събитие – "в края на 2016-а – началото на 2017 година". Сметнали и загубите от програмираното рухване – "10 и повече милиарда лева". И оценили, че последствията за държавата и за банковата система в такъв случай щели да са "непредвидими“.
На въпроса на в. "БАНКЕРЪ" защо Централната банка не е предприела предвидените в Закона за кредитните институции надзорни мерки, с които да бъдат коригирани рисковите практики в КТБ, Гешев и Арнаудова отговориха така: "Пирамиди не се спасяват." Спасяват се от наказателна отговорност обаче лица, които би трябвало да я носят. Като ексгуверньора на БНБ Иван Искров, чиято отговорност според прокуратурата била само в сферата на предположенията. Медийният интерес защо в разследването липсват имената на политици пък беше задоволен от Цацаров с довода, че проблем няма, понеже по искане на защитата можело те да бъдат призовани за разпит в съда.
Остава да узнаем дали ще се сбъдне прогнозата на държавното обвинение за хода на делото след внасянето му в съда. Да припомним, че разследването беше сравнено с "кацане на Луната с дизелов двигател" и с "изкопаване с лопата на гребен канал до Пловдив". Което навежда на мисълта, че най-вероятно в съдебната фаза на процеса ще се стигне до "връщане за доразследване, тъй като това е най-сигурният и най-лесен начин заради неефективните ни закони и най-често използвания подход за забавяне". И още: "Адвокатите ще се хващат за всяка буква, процесът ще се проточи дълги години и обществото ще спре да търси отговорност." Звучи като заявка, че прокуратурата няма нищо против тъкмо това да се случи.
