Правната комисия в парламента преодоля ветото на президента Румен Радев, наложено върхупоправките в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски. ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, а БСП гласуваха "за", а БСП и "Воля" "против" приемането на закона.
"Без съмнение, конституционното правомощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди вече настъпили правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон. Тази дейност на Народното събрание обаче трябва да бъде упражнявана в рамките, очертани от конституционния принцип за правовата държава. Като концепция този принцип изисква последователно законодателно регулиране на обществените отношения, поддаващи се на трайна уредба. Свързани с правовата държава са и принципите за правната сигурност, предвидимост и стабилност, принципът за забрана на обратното действие на правните норми, както и принципът за закрила на законно придобити права", се казва в мотивите за ветото на държавния глава.
В заседанието взеха участие синдиците на КТБ, които защитиха предложенията на Пеевски и Цонев.
От БСП заявиха, че в закона е предвидено ретроактивно действие, което ще създаде правна и икономическа несигурност. Това бе основният аргумент на социалистите.
"Законодателството за един човек и за една банка не се прави. Текстовете създават много въпроси занапред, те са изразени във ветото. Когато даваме знаци, че един закон се променя спрямо ситуацията, това не работи добре. Проблемите, които поставя такъв тип законодателство, са повече от решенията", посочи Крум Зарков.
Вносителите от ДПС посочиха, че ретроактивното действие се прилага по изключение. Според тях става въпрос за неразбиране от страна на президенството на предложените текстове.
Промените на депутатите Пеевски, Цонев и Хамид създават правна нестабилност
Независимо от всички гръмки декларации, направени от депутатите от ДПС и от някои народни представители на ГЕРБ в защита на проектозакона, преобладаващото мнение в правните среди е, че той е опасен за правовия ред в страната, защото нарушава фундаментални принципи на правораздаването, залегнали в конституцията на страната, а и в много европейски регламенти. Освен това, независимо какво говорят депутатите от ГЕРБ и от ДПС, този законопроект е пример за специално законодателство, защото засяга конкретен случай – този за КТБ и го засяга именно с противоконституционната си ретроактивност (влизане в действие със задна дата). Причината е, че според промените в закона се обезсилват сделки, сключени преди дълъг период от време – около три и половина години, които са били извършвани при друг действащ към онзи момент правов ред и съгласно него са били напълно редовни, а правата и задълженията, които са пораждали за участващите в тях лица, са и били напълно валидни. Критиките срещу тези промени в закона щяха да са много по-малко, ако неговите клаузи важаха, както си му е редът, и за сделки, които ще бъдат сключвани от момента на влизането му в сила занапред. Но тогава той нямаше да може да важи за Корпоративна банка. Поради всички тези причини може да се направят и предположения, че промените, внесени от Пеевски, Цонев и Хамид, не защитават обществения интерес, както твърдят гласувалите за него депутати, а интересите на олигархични партийно-корпоративни кръгове.
Част от тези аргументи имат потвърждение и в мотивите, с които президентът Румен Радев налага вето на промените и ги връща за ново разглеждане в Народното събрание. "Без съмнение, конституционното правомощие на Народното събрание да приема закони, включва и правото му да преуреди вече настъпили правни последици от юридически факти, възникнали преди приемането на съответния закон. Тази дейност на Народното събрание обаче трябва да бъде упражнявана в рамките, очертани от конституционния принцип за правовата държава. Като концепция този принцип изисква последователно законодателно регулиране на обществените отношения, поддаващи се на трайна уредба. Свързани с правовата държава са и принципите за правната сигурност, предвидимост и стабилност, принципът за забрана на обратното действие на правните норми, както и принципът за закрила на законно придобити права", се казва в мотивите на държавния глава. И още :
Всеки закон включва правила за поведение, които за да могат да бъдат спазвани от адресатите, следва да действат занапред – т.е. само за факти и обстоятелства, които възникват след влизането на закона в сила. Преобладаващата част от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД ЗБН) обаче имат същинско обратно действие. Те се прилагат спрямо факти, които са настъпили преди влизането на ЗИД ЗБН в сила и по отношение на които са се породили правни последици, като ги преурежда така, че да настъпят нови правни последици. С § 5, ал.1 се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ), извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка. Това обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността – като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се придава обратно действие. Съгласно § 5, ал.3 пак за минал период от време се обезсилват сроковете, изтекли по отношение на всички учредени в полза на КТБ обезпечения. По силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ след поставянето на банката под специален надзор. Тъй като КТБ е поставена под такъв надзор на 20.06.2014 г., това правило също е с обратно действие. С § 7 цитираните разпоредби се прилагат също с обратна сила и за откритите до влизането на този закон в сила производства по несъстоятелност. По този начин нищожността и относителната недействителност се прилагат спрямо заличавания, както и спрямо прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с действащото към момента на извършването им законодателство. Така с приетия закон се засягат придобити вече права или погасени задължения".
Аргументите на президента на Република България са конкретни. Но има още някои детайли в предложението за промените в Закона за банковата несъстоятелност, които не са засегнати в тези аргументи. Става дума например за международно приетия принцип за аксесорност на обезпеченията. Той постановява, че когато едно задължение е погасено напълно – независимо как – кредиторът освобождава в полза на платеца на дълга обезпеченията, които са дадени като гаранция по задължението. А промените в закона, за които ставаше дума, тук забраняват това да се прави. Което, според професионалистите, е нарушение на правилото за аксесорност.
