Евгений – Балкански магистрали за никъде – мечтите на Борисов за балканска свързаност чрез транспортни коридори с номера 4, 8 и 10 спира до националните граници на всяка страна. България и Македония са най-ярък пример за това – вт. 80 р.
Накъде вървят Западните Балкани
Свързаност между страните от Западните Балкани – по-скоро мечта, отклокото възможна реалност.
За да се случи всичко на Балканите е необходима предвидимост
Западните Балкани са едно кълбо от проблеми. Гранични спорове, сложни взаимоотношения –Македония спори с гърция за името си, има гранични спорове между Хърватия и Словения, не се вижда решение и на проблема между сърбия и Косово,
В Сърбия Юнкер настоя, че страната трябва да реши спора с Косово, преди да може да влезе в ЕС. По думите му Сърбия е на прав път, но ЕС не може да приеме страна с нерешени териториални спорове. Сръбският президент Александър Вучич заяви, че призовава към компромис с Косово, чиято декларация за независимост от 2008 г. Белград не признава.По-рано през февруари пред "Ройтерс" Вучич каза, че Сърбия няма да подкрепи пълното признаване на независимостта на Косово в замяна на членство в ЕС и единствено постигането на компромис може да спре превръщането на въпроса за статута на Косово в "замразен конфликт" в продължение на десетилетия.
В Албания Юнкер обеща да помогне на страната да се подготви за членство в ЕС. "Датата 2025 г. е отворена за всички страни кандидатки".
В Босна и Херцеговина Юнкер призова лидерите на страната да се обединят, ако искат да се присъединят към ЕС.
По време на посещението в Косово Юнкер настоя Прищина да ратифицира споразумението за демаркация на границата и да подобри връзките си със Сърбия. В сряда депутатите в косовския парламент отново не успяха да гласуват за граничното споразумение, тъй като не се събра необходимото мнозинство от две трети за ратифицирането му. Черна гора, която е одобрила сделката, признава обявената през 2008 г. независимост на Косово от Сърбия.
Западните Балкани продължават да бъдат нестабилна зона и един застой в процеса на разширяване вероятно ще навреди на европейската стабилност. Бежанската криза, която започна през есента на 2015 г., бе доказателство за значението на региона за останалите страни от ЕС. Ето защо според Билд в момента има интерес от съживяване на процеса на разширяване с тези държави.
Новата стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани цели да превърне този подновен интерес към региона в конкретни политики. Тя предлага перспектива за най-напредналите в процеса, Сърбия и Черна гора, да станат членки на ЕС през 2025 г. и кани останалите също да ги догонят. Дали това е реалистично или не предстои да се види. Комисията ще представи шест различни "водещи" инициативи, които да помогнат на държавите да напреднат. Страните членки ще имат думата за стратегията, когато изготвят заключенията си на Европейския съвет през юни. Преди това българското председателство на Съвета на ЕС ще организира специална среща между лидерите на ЕС и на Западните Балкани в София през май 2018.
Освен това критични елементи от икономиките в региона не са конкурентоспособни, наблюдават се прекомерна политическа намеса и недоразвит частен сектор. Според еврокомисията "нито една от страните на Западните Балкани не може да бъде сметната за функционираща пазарна икономика, нито пък има способността да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в съюза". Перспективата за еврочленство през 2025 г. означава, че преговорите за присъединяване трябва да приключат през 2023 г., за да има време за ратификация от националните и от Европейския парламент. Това оставя на водещите страни малко повече от четири години, за да поправят съществените недостатъци в обществата и в икономиките си, отбелязва Билд.
Двустранните въпроси (са другия щекотлив въпрос
Еврокомисията изрично изисква всички двустранни спорове между различните страни да бъдат решени, преди те да станат членки на ЕС. Това условие е свързано с горчивия опит от последиците, когато споровете не са били решавани преди еврочленството, например в случая с Хърватия и Словения и морската им граница. То може да бъде истинска спирачка, що се отнася до разширяването към Балканите, смята Карл Билд.
Като част от спора за името на Македония между Скопие и Атина Гърция блокира всякакъв напредък на Македония към членство в НАТО или ЕС. Дали въпросът ще бъде решен по окончателен или временен начин през следващите няколко месеца ще бъде от ключово значение за цялата стратегия за разширяването. Ако този спор не може да бъде потушен, това ще хвърли сянка на съмнение върху способността да се разрешат няколко други поне толкова трудни въпроси. Повечето са свързани с Хърватия и мнението на комисията, че те трябва да бъдат решени, дава на Хърватия силна позиция в диспутите. Най-сложният е въпросът за 135-километровата граница по р. Дунав между Сърбия и Хърватия.
Според Билд най-критичният от всички двустранни въпроси засяга отношенията между Косово и Сърбия. Еврокомисията посочва, че "ефективно и всестранно нормализиране на връзките между Белград и Прищина" е спешно необходимо, и призовава за "всеобхватно, правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията" като условие за напредъка на Сърбия и Косово по европейските им пътища.
Това няма да бъде лесно. Общественото мнение в Сърбия все още не е готово да приеме официално признаване на Косово за независима държава, а политическото мнение в Косово вероятно няма да приеме нищо по-малко от това. ЕС е разделен по въпроса, като пет държави членки не признават независимостта на Косово.
Освен това според Билд е малко вероятно Русия да се сдържи от това да изрази подкрепата си за сръбската позиция, с което ще направи битката за общественото мнение в страната още по-трудна.
Освен това едно евентуално разширяване с всички страни страни от Западните Балкани ще увеличи еврокомисията от 27 до 33 членове, а дори и сега съществува мнението, че тя е твърде голяма.
(((всяка една подготовка за разширение струма не малко пари
Инвестиции
В края на януари по време на инвестиционния форум за Западните Балкани, който Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) организира в Лондон, българският министър-председател разви тезата как с помощта на банката може да се финансира един балкански проект, в който да се включат вече купените реактори за непостроената атомна централа "Белене".
Тогава той обяви, че за изграждане на транспортна, железопътна и дигитална инфраструктура на Западните Балкани по приблизителна сметка са необходими 30 млрд. евро. "Крайно време е да говорим за цифри, срокове и кое кога ще стане", каза Борисов.
За изграждане на транспортна, железопътна и дигитална инфраструктура на Западните Балкани по приблизителна сметка са необходими 30 млрд. евро. Това обяви премиерът Бойко Борисов на откриването на третия инвестиционен форум на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВРБ) за Западните Балкани, на който днес в Лондон се предвижда да се подпишат седем нови споразумения.
Пред инвеститори, банкери и политици от Борисов презентира карти на транспортните коридори 4, 8 и 10, както и на жп инфраструктура и подробно обясни откъде минават пътищата. Министър-председателят показа как коридор номер 10 тръгва от Азия, минава през Истанбул, София, Белград, Будапеща, Загреб, Любляна и стига до Европа, а от него по коридор 4 може да се иде и до Солун.
И обяви, че всичко може да бъде построено в следващите 7-8 години, ако има ясен план и финансиране. От думите му се разбра, че то може да дойде от банки като ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Световната банка, "някой грант от Юнкер, кофинансиране от държавните бюджети".
"Когато ги има тези транспортни коридори, до всяка една столица ще може да има достъп с жп линия и магистрала и съответно интернет", каза Борисов. Пред форума той представи Западните Балкани като "райско място за инвеститорите" и изброи "добър климат, зелени енергии, животновъдство, електроника, туризъм". Борисов акцентира, че за дигитална инфраструктура са нужни 5 млрд. евро. После раздаде на колегите си сметките си.
Инвестиции от "нашата Европа"
"Крайно време е да говорим за цифри, срокове и кое кога ще стане", каза Борисов. От думите му се разбра, че може да има инвеститорки интереси от Китай, Турция и Русия, но това си било "нашата Европа" и парите трябва да дойдат оттам. Той даде пример за важността на региона като обясни как при разговор премиерът на Великобритания Тереза Мей обявила, че излизат от Европейския съюз (ЕС), но не и от Балканите.
"Или финансираме и изграждаме модерни Балкани, или се подготвяме за друго. Тя войната не беше отдавна", каза по-късно Борисов.
От своя страна председателят на ЕБВР Сума Чакрабарти каза, че трябва да се работи за т.нар. мека свързаност между страните от Западните Балкани, т.е. да се създадат необходимите условия за единен инвестиционен пазар с цел улесняване на чуждите инвестиции. Той поиска и електронна платформа, която да свързва търговските камари на страните.
Държавният министър по въпросите на дигиталната култура на Великобритания Мат Ханкок определи Западните Балкани като регион с икономически потенциал, но по думите му той трябва да бъде отключен чрез изграждане на връзки с частния сектор.
Изглаждане на отношения
Сложните отношения заложени са в миналото и подклаждани и днес. Опитите за по-близки отношения в повечето случаи се сБлъскват с подозрение и ….
Коридор №8 е стара мъкагрижа за България . от една страна заради проекти, които тябваше да ни донесат икономически ползи, а от друга – този път даваше възможност за връзка с една близка за нас с седна страна. Политиците там обаче години наред не бяха така приетлски настроени към българия.
През Прешевската долина минава магистралата Белград-Скопие-Атина
………..
На работен обяд в София днес премиерът Бойко Борисов, председателят на Европейската комисия Юнкер и лидерите на Западните Балкани ще обсъдят перспективата пред региона и възможностите за инфраструктурна и дигитална свързаност.
Европейската перспектива за региона е един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС, което започна през януари. София ще организира през май среща на върха между лидерите на ЕС и колегите им от Западните Балкани.
Юнкер започна мандата си начело на еврокомисията през 2014 г., като каза, че в близко бъдеще няма да има ново разширяване на ЕС. В началото на февруари обаче Европейската комисия обяви новата си стратегия за шестте страни от Западните Балкани, която очертава възможност за еврочленство на Черна гора и Сърбия до 2025 г., при условие че покрият необходимите условия, посочени в документа. Европейски представители многократно подчертаха, че става въпрос за перспектива, а не за краен срок, и че процесът ще продължи да се основава на заслуги.
(((за да се стигне дотук обаче ще трябва страните от региона да се подговят за това.
Западните Балкани се нуждаят от още инвестиции, работни места и добро трансгранично сътрудничество
Премиерът Бойко Борисов разговаря с председателя на ЕБВР Сума Чакрабарти
от 26.02.2018, Автор: Инфраструктура.бг
Изграждането на коридорите 4, 8 и 10 обсъдиха министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Европейската банка за възстановяване и развитие Сума Чакрабарти в Лондон. Премиерът е в британската столица за участие в инвестиционен форум, посветен на страните от Западните Балкани, чийто организатор е финансовата институция.
Бойко Борисов подчерта важността на инфраструктурната свързаност между държавите от Западните Балкани с останалите страни от Европа като условие за успешно развитие на целия континент.
"За да бъде разгърнат икономическият потенциал и просперитет в региона, за да бъде Европа стабилна и сигурна, е необходима свързаност както между държавите от Западните Балкани, така и между региона и съседните държави в ЕС", заяви българският министър-председател и добави, че само така ще се почувстват действителните ползи от съвместната работа. Той отбеляза, че в региона са необходими още инвестиции, работни места и добро трансгранично сътрудничество, което да бъде насочено към подобряване живота на хората. Това ще бъде и основна тема на предстоящата среща на лидерите от ЕС и партньорите от Западните Балкани в София на 17 май.
Борисов приветства дейността на Европейската банка за възстановяване и развитие в региона, която е един от най-големите инвеститори тук и има важна роля при договарянето на трансграничните инфраструктурни проекти, чиято цел е да се повиши търговският обмен и конкурентоспособността.
………….
Борисов: Магистралите ще направят Балканите най-привлекателни на света
Българският премиер откри форума в Делфи Клуб Z 02.03.2018, 9:26 ч.
Борисов на форума в Делфи. Снимка БТА
"Въпреки натоварената ни програма в София, бях длъжен да дойда, защото българите помним доброто и не забравяме, че преди 15 години в Солун беше даден път на България и на Румъния към ЕС", каза премиерът Бойко Борисов при откриването на Третия Делфийски икономически форум в Гърция.
Сега ние в София играем същата роля за страните от Западните Балкани, посочи Борисов. "Разбира се, тези държави трябва да извървят голям път и да изпълнят много критерии, допълни той. Нужна е обаче перспектива, най-вече за младите хора."
"В България външният дълг е 26-27 процента (от БВП, б.р.), имаме бюджетен излишък, както и голям фискален резерв, посочи българският премиер. Опитваме се да покажем, че една южна държава – бивш член Източния блок, може да бъде дисциплинирана и да изпълнява Маастрихтските критерии", допълни той.
Премиерът посочи, че не харесва термина Западни Балкани, защото Балканите са едни. В региона трябвало да се изгражда инфраструктура – пътища, жп и интернет трасета, каза Борисов, като даде пример с европейските транспортни коридори с номера 4, 8 и 10, както и газовите интерконекторни връзки между България и Гърция.
"Ако направим тази инфраструктура, Балканите ще са едно от най-конкурентоспособните места на света, заяви българският премиер.
Искаме да направим процеса необратим и от "барутен погреб" на Европа да направим Балканите спокойно място за живеене."
Той изтъкна значението на борбата с организираната престъпност, спазването на върховенството на закона.
"На срещи през последната дни виждаме подкрепа за инфраструктурните проекти от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и на Европейската инвестиционна банка. Финансирането на тези проекти обаче ще е хибридно – председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща един милиард евро за подготовката на тези проекти. Иначе ще има ръст на младежката безработица и "износ на мозъци", тук ще останат нискоквалифицирани хора, а популистките парти ще дойдат на власт", посочи премиерът.
………….
От началото на програмния период
Една пета са изплатените евросредства за транспорт
Монитор Стефан Гелканов – петък, 02-03-2018 – 08:00
Обжалвания забавят жп проектите с пари от Брюксел
Около 20 на сто или 365 млн. лева за изплатените средства по оперативната програма за транспорт и инфраструктура. Общата стойност на парите през програмния период са 1,9 млрд. евро, договорените средства са 86,8%.
Най-сериозен риск за изпълнението
на проектите за железопътната инфраструктура и трансевропейските и националните транспортни оси, заради продължителните обжалвания, смята Галина Василева, директор дирекция „Координация на програми и проекти“ в транспортното министерство. Другите причини за забавяния са липсата на капацитет на бенефициентите при подготовка на проектите, както и на изпълнителите.
Средствата по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) се използват за финансирането на шест големи железопътни проекта и два пътни – АМ „Струма“, която е разделена на два отделни проекта. По думите на Василева към този момент е получено одобрение от Европейската комисия за четири апликационни форми, а други две – за фаза 2 на жп линията Пловдив-Бургас и лот 3.2 на магистрала „Струма“, остават да бъдат одобрени.
Проектите по оперативната програма няма да бъдат завършени преди 2021 г.,
когато започва новият програмен период, смята Василева. Тя допълни, че краят на тази година ще бъде много важен, защото в началото на 2019 г. ще бъде направена оценка на междинните постижения към края на 2018 г.
По другия основен източник на средства за жп проекти – механизма „Свързана Европа“, са договорени 100% от средствата на обща стойност 406 млн. евро, като те са разпределени между 13 публични и 2 частни бенефициенти. 90% от този бюджет е предназначен за жп инфраструктура, като средствата са разпределени между четири големи проекта. Изпълнението и завършването на проектите ще бъде сериозно предизвикателство пред държавната Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), тъй като за момента само един проект е в изпълнение.
Жп линиите София-Елин Пелин, София-Волуек и Костенец-Септември
са рискови проекти заради сериозни обжалвания още на етап тръжна документация.
Според Василева за страната ни е важно да се осигури последователност на инвестициите от предишните програмни периоди с нови инвестиции след 2020 г. и да се запази грантовото финансиране.
……………
БДЖ изплати кредита си към немската банка KfW
Агенция Монитор – четвъртък, 01-03-2018 – 13:24
С борча железницата взе най-новите си влакове през 2005 г.
„Холдинг БДЖ” ЕАД приключи месец февруари с погасяване на задълженията си към още една финансова институция. След изплащане на 15,9 млн. евро, заемът към KfW IPEX Bank вече е изцяло погасен.
Заемът е предоставен през 2005 г. за финансиране доставката на 25 броя електрически мотриси по сключен договор със „Сименс” АГ Германия на стойност 123,4 млн. евро.
От БДЖ припомнят, че в края на 2009 г. държавното дружество се намира в тежко финансово състояние със задължения в размер на 849 млн. лева. В момента общите задължения на дружеството възлизат на 361 млн. лева, като изцяло изплатени са два отделни заема към „Еврофима”, първият облигационен заем и други два заема към KfW.
……………..
Борисов: Китай, Саудитска Арабия и Великобритания с все по-сериозен инвеститорски интерес към Западните Балкани
02.03.2018 12:02; 24 часа онлайн
Благодарение на България темата за Западните Балкани стана модерна и за първи път ръководителите на Европейската комисия посетиха лично страните от региона. Това каза за "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа премиерът Бойко Борисов. Той обясни, че интерес към инвестиции в региона вече проявяват държави като Великобритания, Китай и Саудитска Арабия. Според Борисов свързването на страните от Западните Балкани е най-сигурният начин да се избегнат конфликти в бъдеще.
Инвеститорският интерес към Западните Балкани продължава да расте и това е най-сериозната предпоставка регионът да се превърне в спокойно и сигурно място. Това обяви в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" премиерът Бойко Борисов. Той обясни, че след форума в Лондон и обещаните от председателя на Еврокомисията Жан Клод Юнкер 1 милиард евро за проектите в региона международни играчи като Великобритания, Китай и Саудитска Арабия са проявили интерес към развитието на страните от полуострова.
"Строителството и повдигането на района – целите Балкани, превръщането им в една строителна площадка, а не във военна зона с ракети и бомби, говорим да се стартира. Май месец, когато дойдат и лидерите на ЕС заедно с лидерите на Балканите да кажем – "..Ето тези лотове се проектират, тези лотове се строят, за тези има такова финансиране, за това ще ни трябва помощ… " Великобритания независимо от Брекзит също иска юли месец да проведем среща по същата тема със Западните Балкани и участието на Великобритания в процеса. 16+1 – китайският премиер чака дата да му дам, кога ще проведем в София или в друг град в България срещата, на страните от югоизточна Европа, 16+1 – огромен форум. Много голям интерес има от колегите от Саудитска Арабия, от Япония също да се включат в този процес. Ако можем да финализираме всичкия този процес с една дума – ние направихме от темата която беше малко "немодерна" , когато говорим за Западни Балкани нямаше кой да ни чуе изобщо в ЕС, докато сега тя стана модерна и всички искат да участват в нея. Просто тази инерция трябва да я продължим и в действителност тя не важна само за България, защото ние като кръстопът всички коридори минават през България, а и за самите Балкани. Те не случайно идват лидерите им тук и с такова уважение се отнасят към нас, защото те виждат, че усилията, които полагаме са за целите Балкани", каза Борисов.
Според премиера разговорите за инвестиции в Западните Балкани са най-важният знак за европейската перспектива на региона, тема, която България направи значима за Брюксел по време на европредседателството си. Бойко Борисов подчерта, че свързаността на държавите на Балканите ще ускорят процеса по приемането им в Европейския съюз:
"100 % съм оптимист, че строителство ще започне, то започва и се извършва на много места. Това пък ще даде възможност народите на Балканите действително да видят, че Европа ги прегръща като територия, като география, като история и през това време да се даде възможност на политическите елити да си затворят главите", добави той.
Борисов подчерта, че колкото по-малко се дават съвети на Македония и Гърция, толкова по-лесно те ще решат спора за името.
"Колкото по-малко публично даваме съвети на Скопие и Атина, толкова по-бързо те ще намерят изход от кризата. Защото е ясно, че без да се намери изход от тази криза за името, няма да шанс да се върви напред. А за нашия регион е изключително важно да се затворят спорните процеси или тези, които са водили войни. Вчера ми беше много приятно да видя двустранни, тристранни срещи в София между Хашим Тачи и Александър Вучич. Виждам ги, че търсят начин да намерят решение, което да удовлетворява и двете страни, за да се върви напред", каза Борисов.
Политиката, която води България не е насочена нито срещу Русия, нито срещу Турция, подчерта още премиерът Бойко Борисов.
Още:
Бойко Борисов си тръгна от Делфи (Снимки)Общи цени на магистралите на Балканите (Обзор)Борисов от Делфи: От барутен погреб и заден двор Балканите ще станат едно (Снимки, видео)
……………
Търсят €2,3 милиарда за моста над Дарданелите
Автор: money.bg 02.03.2018 11:55:00
Консорциум от южнокорейски и турски строителни компании набират 2,3 милиарда евро от група от около 20 банки, за да построят видящ мост и пътища в западна Турция, пише Bloomberg.
Съвместното предприятие между Daelim Industrial Co. Ltd., SK Engineering & Construction Co. Ltd., Limak Holding AS и Yapi Merkezi AS ще успее да получи около половината от сумата от банковите институции. Останалите средства ще бъдат предоставени от южнокорейската Export-Import Bank – експортна кредитна агенция.
Общата сума, нужна за проекта, е 3,1 милиарда евро.
Мостът над Дарданелите ще бъде дълъг 2 километра. Консорциумът ще построи и около 80 километра свързващи пътища, на които ще се заплаща тол такса.
Той ще бъде собственост на компаниите 16 години, след което ще бъде прехвърлен на държавата.Мостът ще свързва градовете Лапсеки и Гелиболу в северозападната провинция на Чанаккале.
