Обратната крива на доходността си остава надежден индикатор за задаваща се рецесия дори при сегашните свръхниски лихвени проценти в Щатите, сочи последното проучване на клона на Федералния резерв в Сан Франциско. Става въпрос за отрицателния наклон на графиката на възвръщаемост, при който инвестициите в по-краткосрочни ДЦК се отплащат с по-високи доходи, отколкото в облигации с по-дълъг срок до падежа. Подобна инверсия е предсказала всичките девет рецесии в Америка от 1955-а досега, със закъснение от шест до 24 месеца.
Тези констатации, публикувани на 5 март от клона на щатската централна банка в Сан Франциско, показват, че диференциал, или разликата между стойностите на краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти, и в момента е точно толкова надежден показател, позволяващ да бъдат "надушени" задаващите се проблеми. Засега обаче няма повод за излишно бързане, защото кривата на доходността е сравнително плоска и не подсказва висок риск от икономически спад, въпреки че сегашната щатска икономическа експанзия вече е третата по продължителност в историята на страната.
Разликата в доходността на едногодишните и на десетгодишните щатски правителствени дългови книжа е грубо 0.8% – малко над "докоснатите" в началото на януари 0.64 процента. Тази стойност е доста под средните около 1.75% за последните 15 години. През февруари 2018-а вероятността от настъпването на рецесия в Щатите се оценява на 11 процента.
Икономисти посочват, че днес светът е много по-различен, отколкото при предишните рецесии, и представят някои обективни фактори в защита на тезата си. Сред тях е и намалението на т. нар. неутрална стойност на лихвите – теоретичното ниво, което нито ускорява, нито забавя икономическата активност – което означава, че повишението на цената на краткосрочните заеми ще охлади стопанството по-слабо, отколкото в миналото.
Авторите на проучването са взели предвид тези аргументи, като са въвели в компютърния си модел още няколко променливи величини, включително и неутралното равнище на цените на активите. А заключението им е, че това не подобрява способността за предизвестяване на задаваща се рецесия на по-простия модел, използващ единствено времевия спред. Или, казано накратко, подробни анализи на различните модели са показали, че разликата между стойностите на краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти е най-надеждният индикатор за наближаваща рецесия.
В интерес на истината в периода между началото на 30-те години и средата на 50-те години на миналия век кривата на доходността никога не е била с обратен наклон и въпреки това тогава е имало четири рецесии. Най-интригуващата от тях е била през 1948-а, защото по никакъв начин не е била свързана с внезапното въвеждане на спорна фискална политика. Федералният резерв пък, от своя страна, не е направил почти нищо, за да пребори инфлацията – най-сериозната в историята на страната след Първата световна война. През 1947-а цените на стоките за потребление скачат с 20% годишно, а на суровините и материалите – с 35 процента. Щатската централна банка реагира с повишение на лихвите от един на 1.5% едва в края на 1948-а. А обяснението на Федералния резерв е, че рецесията от 1948-а е била в основата си "корекция на складовите запаси" след Втората световна война.
