Софийският градски съд (СГС) е един много тъжен съд, в който магистратите се делят на групички, а чуждите въздействия и външните влияния са неустоими. С тази картина на ключовата съдебна структура ще се запомни фалстартът на поредната надпревара за председателския пост в нея. Повечето членове на съдийската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) гласуваха напълно основателно против двамата кандидати – Евгени Георгиев и Светлин Михайлов. След крайно неубедително представяне първият събра пет, а вторият – едва два гласа в своя полза. Резултатът сочи, че подобно на други процедури за избор на съдебни началници в ключови съдебни структури ще се търси компромис, като се издигат по-приемливи кандидатури.
Поредният изборен кръг започна с обичайната кампания на грантовата общност в полза на нейния фаворит за титуляр на поста. Георгиев беше обявен за предпочитанието на съдиите, макар че на предварителното събрание за обсъждане на кандидатурите го подкрепиха 1/3 от тях. Зад Михайлов, който изкара един управленски мандат на поста и веднага безуспешно опита да го повтори през 2009 г., пък застанаха още по-малко магистрати. Това не попречи на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, да го афишират като фаворит, докато отвръщат подобаващо на яростните атаки срещу него.
В крайна сметка кадровиците в съдийската колегия проявиха здрав разум и отказаха да се обвържат с вот в полза на самономинирали се кандидати със спорна репутация и с ясни за всички зависимости. Макар че във ВСС със сигурност са били наясно какъв ще е изходът от конкурса, съперниците бяха изслушани в продължение на часове. И ако за нещо в дебата беше постигнато знаково единодушие, то е, че трайният статут на СГС като обект на "чужди въздействия" и "външни влияния". Факт, който е публична тайна от десетилетия, а доказателствата в тази насока са неизброими.
Очевидно всички в съдийската колегия на ВСС начело с нейния председател Лозан Панов бяха наясно, че кандидатите са уязвими. Панов обобщи, че липсата на кандидати да оглавят СГС станала вече традиционна, но не защото нямало достатъчно можещи магистрати, които биха се справили, а заради готовността на малцина "да работят в условията на безпрецедентна атака".
Председателят на Върховния касационен съд окачестви Светлин Михайлов като "скандално прославил се председател на същия съд" и припомни пределно лаконичната оценка за него, дадена от бившия председател на Върховния административен съд и член на ВСС, а сега конституционен съдия, Константин Пенчев. При опита на Михайлов да остане на поста през 2009 г. Пенчев окачестви първия му управленски мандат като провал, а евентуален втори – като позор за съдебната система.
"Едва ли има по-неподходяща кандидатура за ръководител на Софийския градски съд. Именно по негово време бяха посени семената, които по-късно съдиите "пожънаха" в мандата на Владимира Янева. Изпълнението на политически поръчки, кражбата на фирми с помощта на съда не са започнали с казуса "Белведере"", заяви Лозан Панов. И мотивира подкрепата си за Евгени Георгиев с това, че той не носел тежкото бреме от управлението на съдия Светлин Михайлов.
Със същия аргумент за наличие на чужди въздействия и влияния, заради които скоро нямало да има кандидати за съдебни началници, Севдалин Мавров застана зад Михайлов. Тогава той констатира, че "СГС е един много тъжен съд! Неслучайно след мандата на Светлин Михайлов никой от следващите председатели на СГС не е останал на поста в продължение на пълните пет години. Моля ви, нека да спрем да се поддаваме на външни влияния! Нека преценяваме това, което чуваме тук в тая зала!". И увери, че не вярвал на писаното срещу Михайлов, както не вярвал на писаното срещу Панов и жена му.
"Не знам за какъв външен натиск говори колегата Мавров, но върху мен такъв не е имало. Ако някой е бил подложен на такъв натиск, той трябва да го оповести. Изборът е отговорен, да не кажа съдбовен, за работата на СГС", драматизира, уж докачено, в подкрепа на Евгени Георгиев Атанаска Дишева. Съмненията й в интегритета на Михайлов пък бяха аргументирани с липсата на конкретни документи, с които да опровергае медийните нападки към него.
Картината в СГС беше донарисувана от Красимир Шекерджиев, според когото групичките в него заставали зад всеки кандидат или издигали канидати, а микроклиматът бил лош. "Аз имам категоричното усещане, че там проблемите не са само професионални, а са лични – колегите не се харесват достатъчно и трудно биха могли да застанат зад една идея", заяви Шекерджиев. И предупреди, че ако изборът се провали, е възможно натрупаните проблеми в СГС да поставят под риск от провал всяка следващата процедура.
Очаквано Светлин Михайлов отрече всички негативни публикации за него, обвини медиите за влошеното си здравословно състояние и се закани да ги съди за клевета. Оказа се, че вече е спечелил дело срещу едно издание, като на първа инстанция то е разгледано от Евгени Георгиев. Миналия месец конкурсът беше отложен, защото Михайлов постъпи в болница. Според него конкретната причина са зададените му публично чрез издържаното от Фондация "Америка за България" сдружение "Антикорупционния фонд" въпроси. Те се отнасят изцяло до имотните сделки в семейството на Светлин Михайлов и реализирания с тях финансов ресурс от над 1 млн. лева.
Вместо да отговори конкретно, Михайлов увери, че е жертва на чужди интриги и претоплени проблеми. Предоставеният му от финансовото министерство в управленския мандат краден джип бил даден всъщност на съда да извозва веществени доказателства по делата, конкретно наркотици. Скандалните твърдения на члена на Висшия мюсюлмански съвет Ашим Хаджи Асан, че Михайлов е взел подкуп от 300 хил. лв., за да уреди законността на преизбирането на Мустафа Хаджи за главен мюфтия, пък били проверени от прокуратурата, чието заключение е, че липсва престъпление.
Светлин Михайлов призна, че е взел поуки от грешките си като председател на СГС и че притежавал три, а не на шест имота. Измежду всички сделки между него и родителите му само една била дарителска, а декларираният финансов ресурс бил натрупан не само от покупко-продажби на имоти. Сумата набъбнала и от наеми, от хонорари и участия в комисии, от лихви по депозити, както и от други законни дейности.
Въпросните имотни сделки не прикривали търговска или незаконна дейност, а целта на всяка една от тях била "задоволяване на конкретна нужда на мен или семейството ми". И зад всяка сделка стоял "факт от моя живот, който е станал причина за сключването ѝ". Всички декларирани цени на сделките били реални, а за произхода на средствата бил проверен от НАП и ДАНС, като не са констатирани разминавания между декларираните приходи и придобитото имущество. В своя защита пък Евгени Георгиев трябваше да обяснява наличието на акции от КТБ, "Химимпорт" и "Монбат", както и щедрите задгранични обучения на американска издръжка.
С аргумента, че съдията е и човешко същество, Георгиев посочи, че в много от случаите той имал право да реализира и други доходи. Така и не стана ясно обаче прехвърлял ли е акции напоследък с оглед на съдържанието на последната му имуществена декларация, в която голяма част тях се губели. "Мен това изключително много ме притеснява, защото първо бе декларирано, че акции не са прехвърляни, след което май се оказа, че са прехвърляни, но инвестиционният посредник не ни е казал", коментира разминаването Боян Новански.
Според Евгени Георгиев притежаваните от него акции в КТБ били 58 на брой, закупени през 2008 г. за около 5000 лева. Той не познавал обаче мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, а в момента тези акции не стрували нищо. Новански контрира обаче с довода, че между 2008-а и 2017 г. Георгиев е имал много повече акции в КТБ, в "Химимпорт" и в "Монбат", на което кандидатът отвърна, че е декларирал информацията, подадена му от инвестиционния посредник. И предположи, че вероятно част от акциите са били продадени през годините, а семейството му е било на загуба от около 15 000 лв. от тези свои лоши инвестиции.
Реализираните в САЩ стажове и стипендии в размер 245 хил. лв. Георгиев обясни със спечелени конкурси. Публична тайна е обаче, че става въпрос за безсмислени обучения, чието отражение върху българското правораздаване е незабележимо, а фаворитите правят бърза кариера, без да блестят с професионалните си качества. При Евгени Георгиев случаят е дори куриозен, защото го причисляват последователно към двата съдийски съюза, които уж са конкурентни, но се надпреварват с еднаква стръв за грантово финансиране.
В крайна сметка Светлин Михайлов хвърли бялата кърпа и обяви, че няма повече да се кандидатира за поста, докато съдия Евгени Гергиев си остави вратичка със загадъчното "Рано е да се каже". От казаното в защита на концепциите им за работата на СГС е ясно обаче, че няма какво повече да бъде казано. Няма друг изход, освен да се търси далеч по-смислен кандидат, при който външните въздействия и чуждите влияния да станат поне по-весели.
