Държавната Национална електрическа компания продължава да върви по тънък лед. И е на крачка от това да премине на командно дишане. Това стана ясно от отчета на специално създадения фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). От неговото създаване през 2015-а досега НЕК е получила 1.1 млрд. лв. под формата на компенсации заради преференциалните цени на електроенергията.
Фондът е един от инструментите, чрез който през последните години компанията се поддържа на командно дишане. Само за деветте месеца на 2017-а тя е получил над 347 млн. лв., а за цялата минала година – 434 млн. лева. На практика сета всички приходи на "Сигурност на електроенергийната система" отиват за спасението на НЕК. Това е някаква странна "касичка", която захранва държавното предприятие, за да може то да погаси поне частично своите задължения, повечето от които просрочени. Идеята е именно чрез тези пари, които не са никак малко, да се покриват разходите на обществения доставчик за изкупуването на енергията с преференциални цени, например от ВЕИ, американските ТЕЦ-ове и топлофикациите.
Според НЕК приходите й от фонда са съизмерими с тези от компонентата "задължения към обществото", която всички потребители и търговци на ток плащат. А прогнозите са тези приходи през 2018-а да се увеличат и да достигнат 470 млн. лева.
Кой внася своята лепта за спасението на държавната компания? Задължение да внасят 5% от приходите си във ФСЕС имат производителите и търговците на електроенергия заедно с "Булгартрансгаз" и Електроенергийния системен оператор в качеството им на оператори на мрежа. Но и в момента някои фирми не плащат своите задължителни вноски, като общата "висяща"сума е достигнала близо 30 млн. лева.
Постъпленията във фонда се увеличават през последните месеци заради по-високите цени на квотите въглеродни емисии. На този етап страната има достатъчно квоти, за да продава на другите държави и да печели от тях. Днес те струват по около 10 евро/т, а година по-рано цената им бе от порядъка на 4 евро.
Въпреки повечето инжекции обаче финансовата ситуация в НЕК не се е подобрила особено. След помпозните изказвания на ръководството й, както и на енергийния министър Теменужка Петкова как са се стопли задълженията на компанията, се оказва, че това е било временно явление.
Приходите на обществения доставчик от продажбата на електрическа енергия са намалели за деветте месеца на 2017-а с нови 5 процентни пункта до 60 процента. С над 20 на сто са се свили парите и от свободния пазар. Това означава, че пазарният дял на НЕК продължава да се свива. В същото време разходите й са намалели пренебрежимо малко – с едва 0,7 на сто. На практика са намалели харчовете за адвокатски услуги след приключилото със загуба дело срещу руската "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене". Но пък учудващо – на фона на по-малките приходи, с 19% се увеличават разходите за външни услуги.
Така – намален пазарен дял и трудна борба за оцеляване в конкуренцията на свободен пазар, НЕК отново работи на загуба, която за деветте месеца на миналата година е 90.9 млн. лева. Наистина, в сравнение с 2016-а, когато е била 154,8 млн. лв , тя е намаляла значително, но независимо от това финансовите специалисти на държавното дружество признават, че рентабилността му е отрицателна, както и капитализацията. Ликвидната криза в НЕК пък е очевидна отдавна и поради това няма банка в света, която да е готова да й отпусне кредит. Само че за обществения доставчик няма проблем, тъй като у нас няма разписан закон, според който той може да фалира. Просто компанията е обречена винаги да съществува.
Проблемът е, че недостигът на пари в нея "ще избие" на друго място – липсата на адекватни инвестиции в мрежата и в поддръжката на големите язовири. От години НЕК няма средства да изпълни инвестиционната си програма или изпълнява само 20% от нея. Така ремонтите продължават да се трупат и е въпрос на време някъде в системата да се стигне до сериозна авария.
Има и още нещо – занапред държавната фирма няма да е единствената, която ще получава помощ от ФСЕС. Според подготвяните промени в Закона за енергетиката всички производители на ток ще отидат на свободния пазар. Участниците с преференциални цени за изкупуване – като ВЕИ, американските централи и когенерациите, ще използват модела "Договори за премии". Така ще се наложи фондът "Сигурност на електроенергийната система" да покрива разликите между преференциалната цена и тази на борсата. Със сигурност тази стъпка ще влоши допълнително финансовия резултат на НЕК.
Пламен Симеонов
