На 3.5 млрд. лв. възлиза план-сметката на Министерството на отбраната за закупуването на нова военна техника. От тях 1.5 млрд. лв. са предвидени за нови изтребители, 1.22 млрд. – за нови бронирани машини, а 820 млн. лв. ще отидат за кораби. Е, такива са плановете, но какви ще са резултатите и какво ще се купи е трудно да се каже, тъй като около цялата модернизация на войската все още има прекалено много неизвестни.
Засега изглеждат ясни само намеренията на военното ведомство до края на март да внесе тези проекти за разглеждане в Народното събрание. Пред тях обаче има немалко пречки, като се има предвид, че правителството неведнъж е било в по-скоро пасивната роля. Примерно с позициите си, че на първо време е по-добре да се ремонтира наличната техника, а в бъдеще да се мисли за нова.
Един от подводните камъни в процедурата е, че план-сметката следва да бъде орязана с 20 процента. До тази "лека изненада" – по думите на военния министър Красимир Каракачанов – се е стигнало след промяна в Закона за ДДС от 2016-а, която налага 20% данък върху военните проекти. Колкото и глупаво да изглежда, за тази поправка военните чиновници разбрали едва в края на миналата година и веднага започнали разговори за нейната отмяна. Комедията си е комедия, но ако нещата останат, както са в момента, военното ведомство най-вероятно ще се насочи към техника втора употреба.
Самолетите
Проектът за закупуване на нови изтребители беше едно от полетата за политически престрелки между управляващи и опозиция. В крайна сметка се стигна до сформирането на анкетна комисия в парламента, която препоръча цялата процедура, която към онзи момент беше на финалния си етап, да бъде рестартирана. И да се даде шанс на максимално много участници да се включат в търга. По-конкретно, анкетната комисия откри нередности, довели до декласирането на офертата за американските изтребители "F-16".
Сега Министерството на отбраната ще даде възможност на всички производители да подадат нови оферти, с други модели самолети. Много е вероятно да бъдат включени и предишните предложения – на шведската компания SAAB за нови изтребители "Грипен", на САЩ и на Португалия за "F-16" втора ръка, както и на Италия за модела "Юрофайтър" – също втора ръка. В началото на март министърът Каракачанов спомена, че са се появили нови възможности, включително и след посещението му в Израел.
Независимо от приготовленията обаче редица наблюдатели смятат, че сегашният кабинет няма да се ангажира с такава покупка. Подобни съмнения предизвика и самият военен министър, който в тон с целия екип на управляващите и най-вече с министър-председателя Бойко Борисов неведнъж е изказвал предпочитанията си да се ремонтират наличните изтребители и после да се пристъпи към купуването на нови. В това отношение той може би няма равен сред колегите си по света.
Така или иначе, на 14 март бе обявено, че военното министерство е избрало руската самолетна корпорация "МиГ" за ремонта и модернизацията на 15-те наши изтребители МиГ-29 до 2022 година. Договорът е на стойност 81.3 млн. лева. От ведомството преценили, че само руснаците могат да се грижат за доставените в края на 80-те бойни самолети. Затова и не били поканени други кандидати. Интересно колко ли време е отнела преценката?
По план договорът трябваше да бъде сключен през декември миналата година. Но решението на военните беше обжалвано от украинската кампания "Укроборонпром", която подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията и настоя за започване на нова конкурсна процедура. И в съответствие с българските нормативи жалбата стана основание за спиране на сделката.
В началото на януари КЗК заяви, че е отхвърлила искането на "Укроборонпром".
Бронираните машини
Проектът за новите бронирани машини за Сухопътните войски също е обгърнат от мистерия. Засега информацията за намеренията на военните началници е само неофициална, като според различни източници тази поръчка постепенно се е превърнала в приоритет. Проблеми обаче може да възникнат заради исканията на военното ведомство голяма част от машините да бъдат изградени в България и в бъдеще поддръжката им да се изпълнява от български фирми. Още миналата есен Каракачанов настоя правителството да обвърже модернизацията на армията с възможностите на военнопромишления ни комплекс. Но официален отговор от отсрещната страна още няма.
Иначе и разчетите за купуването на нови бронирани машини са направени без ДДС.
Корабите
Покупката на нови военни кораби за 820 млн. лв. на пръв поглед изглежда най-трудна. Тези намерения веднъж вече пропаднаха, след като през декември 2017-а фирмата МТГ "Делфин" се отказа от спечелената поръчка в последния момент. Интерес към този търг нямаше и "Делфин" бе единственият кандидат.
Още тогава от министерството посочиха, че компанията се отказала заради начисленото ДДС върху военните проекти. За да се привлекат нови фирми при тези условия, Военноморските сили със сигурност ще трябва да намалят изискванията си към плавателните съдове. А след като се оказа, че почти няма желаещи да построят два военни кораба за предишната сума, няма да е изненада, ако този проект остане "на трупчета".
Разбира се, остава като вариант да се поискат повече пари от бюджета, но това едва ли ще се случи. По всичко изглежда, че и в този случай военното министерство кротко ще се насочи към ремонта на наличните овехтели кораби.
Управниците
По военните въпроси напоследък демонстрират активност и премиерът Бойко Борисов, и президентът Румен Радев. Първо, държавният глава се срещна с американския посланик Ерик Рубин, за да обсъдят средата на сигурност в региона на Югоизточния фланг на НАТО.
Впоследствие Борисов поиска САЩ да предложат по-ниски цени за самолетите и танковете, които страната ни иска да купи. Той посочи, че двете държави са стратегически партньори, а България е на такова място, че за нея може да има специални цени. "Може ли такива цени да обявяват за самолети и танкове. Ние как им даваме да тренират на наша територия, в Ново село например", коментира министър-председателят.
От посланията на президента и премиера е почти ясно кой ще бъде с "едни гърди напред" в процедурата по избор на изпълнител за военните поръчки. А от САЩ, макар и плахо, вече се прокрадват идеи за финансиране на модернизацията на армиите на бившите комунистически страни. Например в своя статия за американското издание War on the Rocks бившият служител на Държавния департамент Макс Бергман предлага Щатите да започнат да отпускат специални заеми на държавите от Източна Европа, с които да се финансира тяхното превъоръжаване и да се скъса със зависимостта от старите съветски системи. Според Бергман това ще повиши отбранителния капацитет на "слабото звено в НАТО" и по този начин ще се прилагат по-успешно санкциите, които САЩ наложи на Русия.
Експертът посочва още, че сега някои държави, сред които и България, са зависими от поддръжката на техниката и резервните части, което не само осигурява средства за руската отбранителна промишленост, но и дава на руснаците средство за въздействие върху въоръжените сили на източноевропейски членове на Алианса.
