Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) беше окончателно приет в сряда (14 март) от народните представители. Той бе подготвен в съответствие с европейска директива, която цели предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В разпоредбите на закона се дава и дефиниция на изпирането на пари – това е преобразуване или прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или покрит незаконният му произход или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такива действия.
Според Министерския съвет, който е вносител на закона, целите на новите разпоредби са засилване на превенцията за изпирането на пари и финансирането на тероризма, борбата срещу корупцията, по-ефективно отчитане на рисковете, увеличаване на капацитета на компетентните национални институции за анализ и обмен на информация.
Сред предвидените в регламента мерки за превенция са комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация, съхраняване на събраните документи, оценка на риска от изпирането пари. Тези мерки стават задължителни за Българската народна банка (БНБ) и кредитните институции, които извършват дейност на територията на България, както и доставчици на платежни услуги, финансови институции, обменни бюра и други.
Със закона се забранява откриването или поддържането на анонимна сметка или на сметка на фиктивно име, както и откриването или поддържането на анонимни депозитни сертификати. Освен това се налага забрана на определен кръг юридически лица, като: застрахователи, презастрахователи, пощенски оператори, инвестиционни посредници, нотариуси, регистрирани одитори и други да установяват кореспондентски отношения с банки фантоми.
Текстовете предвиждат още президенти, премиери, министри, депутати да бъдат подлагани на по-сериозни проверки относно произхода на парите им при различни видове сделки и финансови операции. Значително се разширява и кръгът на лицата, които попадат в дефиницията за "видна политическа личност" и които подлежат на по-обстойно проучване от спецслужбите. Преди приемането на новия закон за видна политическа личност се приемаха президентът, премиерът и министрите, народните представители, конституционните и върховните съдии, кметовете, шефовете на държавни предприятия, висшите офицери, посланиците, ръководителите на централната банка и на Сметната палата. Сега контролът се разширява и върху свързаните с тях хора, с които те имат брак или са във фактическо съжителство, както и деца и родители и техните съпрузи и роднините по съребрена линия до втора степен. Ще се контролират и всички физически лица, за които има данни, че са в близки "търговски, професионални или други делови взаимоотношения" с въпросната видна политическа личност или негови роднини.
За повишаване на нивото на обмен на информация се предвижда въвеждане на използването на допълнителни електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация. Изрично е уредена и възможност за предоставяне на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от ДАНС сертификат за достъп. Предвижда се и да бъде изготвена национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, която ще се актуализира на всеки 2 години.
В текстовете на закона е записано, че контролът по прилагането на разпоредбите е вменен на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Той ще определи контролни органи, които ще са част от състава на дирекция "Финансово разузнаване" на агенцията.
