Незнанието на закона не оправда никого, казват още древните римляни. И допълват казаното с друга сентенция – че незнанието на закона вреди. Някои знаят обаче по презумпция толкова добре закона, че го четат единствено и само както им отърва. Като например Висшият съдебен съвет.
Тази седмица новият състав на съдийската му колегия реши магистратите да се пенсионират на 65-годишна възраст. Звучи като виц, нали? Защото няма нищо за решаване, щом като същото повелява приетият преди повече от десетилетие устройствен закон на системата. При това по най-категоричен начин – съгласно първата хипотеза на чл.165, ал.1 от Закона за съдебната власт "съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при навършване на 65-годишна възраст".
Как го разбирате?! Че с навършването на тази възраст магистратът става пенсионер. Да, ама не. В края на 2016 г. старият състав на съдийската колегия начело с председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов решава, че освобождаването по същия текст ще става след навършването на тази възраст. Първоначалното предложение (с мотива за повече принципност?!) е пенсионирането да става в последващ едномесечен срок.
Но и него "разширяват", като изобщо не посочват краен срок. Решават, че в едномесечния срок ще се внасят само предложенията за пенсиониране. Пък после – кой колкото изкара. Какво ли е било преди това, когато не е имало изобщо решение да се спазва що-годе законът?!
Сегашният състав на колегията "преосмисля принципно" тази практика. Но беззаконието беше пресечено след пореден опит да продължи. Предложението на Комисията по атестирането и конкурсите беше съдиите да бъдат освобождавани от първо число на месеца, след този, в който са навършили 65 години, понеже това щяло да улесни подготовката на документите за НОИ. И след триста мъки най-сетне беше решено… да се спазва законът. Мъка-а-а!
