Всеки потребител на вода, ток, парно и природен газ да може да оспорва при желание цената им пред съда. Това предлага омбудсманът Мая Манолова в пореден израз на сиромахомилски популизъм. Подобно чудо по света едва ли има, но у нас този подход политически винаги работи. Особено когато скандалната сделка за активите на "ЧЕЗ" възбуди страховете от повишаване на цените на електроенергията.
Искането си Манолова отправи както до Конституционния съд, така и до Народното събрание в лицето на неговия председател Цвета Караянчева. От конституционните съдии омбудсманът иска да отменят текст в Закона за енергетиката, който урежда решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за утвърждаване на новите цени на енергоносителите като индивидуален административен акт. От парламента Манолова иска на практика същото, но чрез предприемане на законодателна инициатива в тази насока.
Съгласно атакувания текст в Закона за енергетиката решенията, с които КЕВР утвърждава пределните цени на лицензираните енергийни предприятия и оператори на преносни мрежи, са уредени като индивидуален административен акт. Според мотивите на омбудсмана тези решения трябвало да бъдат обаче уредени като общи адмнистративни актове, което щяло да позволи оспорването им пред съда. Правна логика, която не е подкрепена с доводи, няма опора в закона.
Според Административно-процесуалния кодекс право да оспорват административните актове (както индивидуални, така и общи) имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължения. Право на протест има и прокуратурата в защита на обществения интерес, как
то стана с оспорването на решението на КЕВР за новите цени на водата. Във всички случаи обаче адресати на решенията, с които регулаторът утвърждава пределните цени за поднадзорните му услуги, са доставчиците, а не крайните клиенти, които не участват в производството по издаването на тези актове. Именно това е наложило и съдебната практика, която не допуска разглеждането на жалби от тяхна страна срещу актовете на КЕВР.
В подкрепа на искането си юристите на омбудсмана са прибегнали до странни логически конструкции. В основата им е тезата, че решенията на КЕВР за пределните цени на водата, тока, парното и газа, макар и адресирани до енергийните предприятия, засягат пряко и непосредствено права и законни интереси на неопределен брой граждани. Това било така, понеже утвърдените пределни цени са обвързващи и се отразяват пряко на цените по договорите с потребителите на енергийни услуги. И понеже тези цени ставали част от съдържанието на договорите, актовете на КЕВР следвало да се разглежда като съвкупност от индивидуални административни актове, които трябва да бъдат изпълнявани от техните адресати.
В резултат от възприетото законодателно решение гражданите били лишени от конституционното си право на защита срещу актове на администрацията, с които са нарушени или застрашени техни права и законни интереси. В подкрепа на искането е приведена и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Става въпрос за изискването всяка страна да гарантира на национално равнище подходящи механизми правото на засегнатите от решение на регулатора да го обжалват пред независим орган.
В писмото си до парламента Манолова добавя и аргумента, че макар да имат по закон правен интерес от оспорване на решенията, с които регулаторът им налага пределни цени на енергоносителите, лицензираните доставчици нямали реален интерес да го правят. Твърдение, което едва ли се нуждае от коментар предвид оттеглянето на "ЧЕЗ" тъкмо заради отказа на КЕВР да повиши цените на тока, както и постоянните искания на всички енергийни предприятия в тази насока.
Манолова напомня, че институцията на омбудсмана е подпомогнала потребителски организации при обжалването на решения на КЕВР относно увеличението на цената на природния газ, топлинната и електрическата енергия, но съдът не е дал ход на делата по същество. Имало и случаи, в които решенията на регулатора са приети, въпреки че не са спазени законовите правила, което било потвърдено от действията на прокуратурата. По сигнал на омбудсмана тя внесла 16 протеста срещу решение на КЕВР от 2017 г. относно цената на ВиК услугите, но не става ясно какъв е резултатът от тях.
Макар и обоснован със защита на обществения интерес, ходът на Мая Манолова е поредният "правен" популизъм в действие. Подобно на провала си при възраженията срещу такса сградна инсталация омбудсманът предлага всъщност решения, които застрашават обществения интерес, като реалният мотив е друг – ниските доходи. Подобни решения се харесват на широката публика, но обезсмислят в голяма степен ролята на регулатора и влошават състоянието на енергийния сектор. Достатъчно е да си представим само ефекта от евентуалните жалби на стотици хиляди потребители срещу всяко поскъпване на водата, тока, парното и газа.
В случай че всеки потребител получи правото да оспорва решенията на КЕВР за утвърждаване на пределните им цени пред съда, по всяка от тези жалби ще се води дело. И по тях може да бъде допуснато спиране на изпълнението на тези решения до приключването на процеса на две инстанции, което може да отнеме години. Подобен абсурд едва ли ще бъде допуснат – в противен случаи инвеститорите в енергийния сектор просто ще последват ЧЕЗ.
Макар че за предложеното от Мая Манолова се чуват гласове поне от десетилетие, то бива отхвърляно с пълно право от юристи и експерти в областта на енергетиката. Очевидно и сега е изправило косите им, а Манолова знае това. На въпрос в национална телевизия за опасенията от лавинообразен хаос от съдебни жалби омбудсманът намери елементарно оправдание. За разглеждането на тези жалби трябвало да има един определен компетентен съд, тъй като жалбите щели да бъдат срещу едно и също решение на регулатора. А в този съд те щели да бъдат сведени до едно дело, понеже предметът им е един и същ.
А въпросният един и същ съд е вече измислен. В последния работен ден преди зимната си ваканция депутати от управляващата коалиция внесоха законопроект за промени в Административно-процесуалния кодекс, с които да бъде създаден изцяло нов Централен административен съд. Идеята е именно той да поеме делата по оспорване актовете на всички регулатори с цел разтоварване на Върховния административен съд, на който те са подсъдни сега като първа инстанция. И понеже на този нов съд трябва да бъде намерена работа, дайте да го засипем с жалби от всеки, на когото водата, токът, парното и газът са му винаги скъпи.
Законът е уредил технически подобни ситуации отчасти чрез института на т. нар. задължително представителство. Той дава правото на съда да задължи в разумен срок лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, да посочат общ пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, съдът назначава служебно общ процесуален представител. Разумът на закона е, че в случая става въпрос за колективна жалба, по която не е необходимо всеки да участва поотделно. Ако жалбоподателите упълномощят обаче поотделно свой личен представител, горното правило не важи.
Във всеки случай бумащината и пилеенето на усилия от това правозащитно оливане са гарантирани. И както при повечето акции на Манолова, застрашените права и интереси са далеч повече от онези, които твърди че брани. Хубавото е, че номерът едва ли ще мине – най-малкото защото бие отдалеч на противоконституционност.
* Гласът на Мая
