Очаква се проблемът със строителството на бъдещите небостъргачи в София да бъде решен нормативно. Но докато се водят съдебни битки за строителството на сегашните, все повече мирише и на лобизъм. При това миризмата се носи откъм парламента, доколкото тази дейност не е законово регламентирана, а строителният бранш има свои основания да упражнява натиск върху властите. Въпросът е кой и как точно "натиска" депутатите. Шетнята върви с пълна сила и това пролича от един коментар на главния архитект Здравко Здравков тази седмица. В отговор на въпрос за небостъргачите в негово участие в предаване на една от националните телевизии Здравков похвали народните представители, че възприели "по-консервативен подход" към проблема. Дали обаче е така? Особено ако се вгледаме в детайлите?!
Главният архитект на София всъщност изрази задоволство от това, че депутатите отхвърлиха собствените му виждания за увеличаване на броя на небостъргачите. В продължение на месеци Здравков лансираше обособяването на две зони в столицата за най-високото строителство. Идеята му беше те да бъдат регламентирани с промени в Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО). Поправките бяха внесени в Народното събрание през ноември и гласувани на първо четене през януари. През февруари стана ясно обаче, че работната група по темата е решила друго – зоните с небостъргачи да бъдат регламентирани не в закона, а в Общия устройствен план на столицата.
На пръв поглед проблем няма. Логиката и структурата на ЗУЗСО е именно такава – в закона да бъдат описани видовете устройствени зони в Столичната община. А в одобрявания въз основа на него общ устройствен план те да бъдат определени точно като обхват и граници. Така е, но и не е съвсем така. Както за всеки град в света, включително и за водещите модерни мегаполиси, така и за София (даже особено за нея), небостъргачите са нещо специално. Затова не би било излишно уредбата на статута им да бъде по-стабилна. В ЗУЗСО такива изключения има и понеже са направени по отношение на особено важни части от територията на Столичната община, не са всъщност изключения, а правило.
В закона са описани изрично обхватът и границите, в рамките на които се обособява централната градска част на София. И едва след това е включен принципът в нея да има определени устройствени зони и самостоятелни терени, посочени конкретно в общия устройствен план. Същият подход е налице и при описване на обхвата и границите на зелената система. От една страна, тя е определена като съвкупност от съществуващите и предвидените озеленени площи в градския и околоградския район, както и рекреационните гори и горите в защитените територии. Веднага след това е добавено изрично, че в зелената система се включват Природен парк "Витоша", както и парковете, лесопарковете и горите в оградните на Софийското поле планини – Лозенска, Люлин, Плана и Стара планина, в административно-териториалните граници на Столичната община.
Пита се защо този подход не бъде ползван и по отношение на зоните за строителство без ограничения във височината? Та какво по-значимо като градоустройство може да има в един град извън тези три групи?! А същественият въпрос в случая е дали подходът на депутатите, заради който "отрязаха" предложението на главния архитект, е наистина по-консервативен? Здравков даде жокер в тази насока и ако го ползваме, мъглата би започнала да се вдига.
Главният архитект посочи в прав текст мотива за депутатския консерватизъм – ако посочели толкова отрано (разбирай – още в закона) зоните за небостъргачи, това щяло да предизвика спекула с имоти. "Когато ги определиш в ранна фаза и кажеш "В този край на града ще са", това е предпоставка да се стигне до строителство, от което градът няма нужда", допълни какъв ще е предполагамият ефект Здравко Здравков.
И тук изникват въпросите. Първият е кой има интерес от това зоните за небостъргачи да не са определени в закона и да останат възможно най-дълго време неопределени. Спекула винаги ще има, защото това е пазарен механизъм, при който се срещат частни интереси. Колкото и да нараснат цените на имотите, пазарът е този, които решава, а инвеститорите мислят много, преди да вложат парите си. Този пазарен механизъм е напълно законен и естествен в рамките на градуостройствената уредба и е нелепо да се твърди, че заради него тя трябва да бъде принизявана или възможно най-дълго укривана.
Напротив, именно липсата на публичност гарантира спекулативните печалби – наблюдавахме го в продължение на години покрай трасето на метрото, при разширението на Околовръстното и други при инфраструктурни и по-малки проекти.В тези случаи реалните инвеститори, сред които държавата и общината, изкупиха прескъпо за сметка на данъкоплатеца имоти, придобити малко преди това от всевъзможни "калинки" на властта за стотинки. При положение че промените в закона още не са приети, а тези в общия устройствен план тепърва предстоят, "правилните" хора ще имат достатъчно време да пазаруват там, където трябва.
Не е ясно и какво има да се крие, щом като възможните зони за най-високо застрояване са вече посочени. Те се колебаят между две и три – край бул. "Цариградско шосе" след 7-ми километър, в края на Западната дъга на Околовръстното между ЖК "Люлин" и кв. "Обеля" и евентуално край Централна гара. Доколкото срещу първата имаше протести от страна на жителите на комплексите "Младост" и "Надежда", а последната е спорна – с оглед на трафика в центъра, без алтернатива остава строителството в западното направление. При това самият главен архитект изрази очакването си предложените първоначално от екипа му зони "да се потвърдят, а може и да се появи още една".
Възможно е обаче да има алтернативи и съображения, чиито автори държат да останат в сянка, а обществото да е в неведение за намеренията им. Това подсказва и другият аргумент, с който Здравко Здравков определи консерватизма на депутатите. А именно – ограничаването на височината на застрояване от 125 м до 75 м в рамките на Околовръстното. На пръв поглед изглежда голяма крачка в ограничаването на безразборното високо строителство, но всъщност не е точно така. Достатъчно е да погледне човек абсолютно гротескното стъклено-бетонно чудовище на пл. "Македония" – "Сити Тауър", което е високо тъкмо 75 м. и с огромна за това място разгърната застроена площ.
Тази е вероятно и скритата цел на депутатския "консерватизъм" – да бъде направено нещо, но така, че строителството на прекалено високи за обичайната градска среда сгради да остане възможно навсякъде в столицата. Иначе казано – ако перифразираме главния архитект – да продължи строителството, от което градът не само няма нужда, но отдавна се задъхва. И ще започне вече да стене.
