"В централната част на Париж има ограничение за височината, като в най-рестриктивните зони – по бул. "Шанз-Елизе" то е 18 метра. С отдалечаване от абсолютния център позволената височина постепенно нараства на 25 м, 31 м, 37 м, 50 м и достига 180 м в бизнес зони като "Дефанс". По света има много примери за ограничение във височините – в центъра на Мюнхен сградите не може да са по-високи от градската катедрала (37 м), подобни са правилата и в Кьолн.
В миналото в София са действали ясни регламенти по отношение на височините. През 1934 г. в централната част се е допускало изграждането на сгради до 16 м (партер и 3 етажа), ако са на по-тесни улици. А когато теренът е бил на голям булевард – до 20 м (партер и 4 етажа). Тези правила очевидно са работели добре и са създали една прекрасна градска среда. За разлика от настоящия Общ устройствен план, който прилича на перфорирана пита сирене с многото смесени многофункционални зони и който дава възможност на места да се появяват сгради, които създават проблеми.
Трябва да си зададем въпроса – как искаме да изглежда градът ни. Дали искаме да прилича на Дубай и тук-там да се появяват високи сгради в зависимост от желанието на съответния шейх? Или искаме София да заприлича на съвременен европейски град?
Намираме се в ситуация на спешност, тъй като инвестиционните инициативи ни заливат. Докато подготвим целия този анализ, времето ще е безвъзвратно отминало и ще сме в ситуацията на парижани, които се чудят какво да правят с кулата "Монпарнас" (210 м.) в сърцето на града, която е считана за "грешка на растежа".
