Трафикът на бежанци очевидно продължава да е доходоносен бизнес. На фона на твърденията, че бежанският натиск към българските граници силно е намалял, се роят новините, свързани с незаконни мигранти. Тази седмица прокуратурата и ГДБОП се похвалиха, че в рамките на две досъдебни производства са разбили две организирани престъпни групи – едната за трафик на хора през границата, а другата – за фалшифициране на документи и пари.
Любопитното е, че двете групи са си взаимодействали. Фалшификаторите са действали на територията на Пловдив, Русе, Сливен и София. По време на операцията срещу бандата са били иззети над 500 000 евро. Документите са изработвани на територията на Пловдив, след което са предавани на лица от Албания. Снабдени с фалшиви или с подправени документи, албанците са прехвърляни към Европа, САЩ и Канада. Те са плащали по 7000 паунда, за да стигнат до Великобритания, и от 25 000 до 30 000 долара, за да се доберат до САЩ и Канада.
Сигналът за този канал е бил подаден от албанските служби, разкри заместник-директорът на ГДБОП старши комисар Стоян Темелакиев. Установени са случаи, при които за прехвърлянето са използвани откраднати български документи за самоличност. Трафикантите са заработвали между 10 млн. и 15 млн. евро на година, стана ясно на пресконференцията.
Докато прокуратурата и антимафиотите изнасяха данни за операциите, стана известно, че трафикът на хора е изял главата на кмета на село Буковец, община Брусарци, Димитър Петров. Тази седмица той е отстранен от поста си заради влязла в сила присъда за трафик на хора. През септември 2015 г. Петров бил задържан от гранични полицаи на километър от българо-сръбската граница във Видинско при опит да прехвърли 35 мигранти от арабски произход в Сърбия. Мигрантите били натоварени в два микробуса и три леки коли, като Петров шофирал един от микробусите.
Още докато се водело разследването, през октомври 2015 г. Петров спечелил кметските избори в село Буковец. В началото на 2017 г. Районният съд във Видин осъдил кмета на година лишаване от свобода и на глоба от 1000 лева. Но той обжалвал присъдата пред Окръжния съд и тя била намалена на осем месеца условно с тригодишен изпитателен срок, като основен аргумент за това бил фактът, че по това време Петров бил безработен.
Междувременно Евростат разпространи анализ, според който най-голям брой кандидати за убежище у нас през 2017 г. са пришълците от Афганистан – 1050 души. На второ място по броя си са кандидатите за убежище: граждани от Ирак – те са 955, и за втори път им се случва да се подредят на тази позиция. На трета позиция са сирийците – 940 души.
Според проучването за първите два месеца на 2018 г. у нас са потърсили убежище общо 224 лица, като най-голям е бил броят на сирийците – 150, следвани от представителите на Ирак – 35, и на Афганистан – двадесет. Статут на бежанец са получили около 60 души, хуманитарен статут – 98, а отказ е бил даден на около 180 лица.
За международна закрила в ЕС през 2017 г. са кандидатствали за първи път близо 650 000 души, сочи анализът на Евростат. Сирийците (102 400 кандидати за първи път), иракчаните (47 500) и афганистанците (43 600) продължават да бъдат основно хората, търсещи международна закрила в държавите членки на ЕС през 2017 година.
Общо 222 000 души са получиха статут на бежанец в ЕС през 2017 г. на първа инстанция, 159 000 са получили статут на субсидиарна закрила (като жертви на военни конфликти), а 63 000 са получили разрешение за пребиваване по хуманитарни причини, се посочва в анализа на Евростат.
