Две големи статии, посветени на желанието на българското правителство страната да се присъедини към еврозоната, се появиха тези дни в германския вестник "Ди Велт".
"Ако гледаме числата, ще останем с впечатлението, че България е готова за еврото. Да, тя е най-бедната членка на ЕС, но във финансово-политическо отношение България е направо отличник, а политици и финансисти от емисионната й банка се самоопределят като горещи привърженици на германската линия. Ако обаче се взрем по-внимателно в случващото се там, ще забележим и проблеми, които говорят, че е прибързано приемането на страната в еврозоната. Отвъд тържествените политически речи дори някои високопоставени представители на държавата и на бизнеса признават, че на страната ѝ трябва още време", пише авторът на статията Франк Щокер.
Пречка пред въвеждането на еврото няма да бъдат толкова строгите условия за използване на общата валута, колкото други фактори, пише по-нататък авторът и цитира Теодор Седларски, декан на Икономическия факултет на Софийския университет: "В макроикономическо отношение България изпълнява критериите дори по-добре от повечето страни в еврозоната. През последните десетилетия както левите, така и десните правителства водеха много консервативна финансова политика."
Авторът коментира, че "дългът на страната възлиза едва на 25% от БВП. А горната граница за присъединяване към еврото е 60% – условие, което повечето държави не изпълняват, включително и Германия. Финансовият министър приключи миналата бюджетна година с плюс – също както и колегата му в Берлин. В еврозоната е допустим дефицит до 3% спрямо БВП – и това условие много държави от зоната на общата валута нарушават вече от години", припомня авторът и продължава: "Финансово-политическата стабилност в България се дължи не на последно място на икономическия подем след присъединяването на страната към ЕС през 2007 година. Ниският плосък данък привлича чуждестранните фирми, обяснява пред репортера на "Ди Велт" Тим Курт, председател на Германо-българската промишлено-търговска камара. Според едно допитване на камарата, 90% от фирмите отново биха инвестирали в България, пише авторът и задава закономерния въпрос: „Значи всичко е прекрасно, така ли? Съвсем не. Една тема се появява във всеки разговор: избуяващата корупция. "Това определено е проблем", казва Курт и уточнява, че чуждестранните фирми все пак не са съвсем безпомощни: "За това винаги са нужни две страни и тук все пак може да се работи, без да се включваш в тази система". Но това не е толкова лесно. Ако една фирма иска да построи ново фабрично хале, изведнъж може да се появи гражданска инициатива срещу проекта, която заплашва със съд – освен ако не се плати определена сума. По-големите фирми навярно могат да издържат на дълъг процес, малките обаче по-лесно се поддават на изкушението да платят и така да ликвидират проблема. Още повече че тъкмо правосъдието се смята за особено корумпирано", пише авторът и цитира разговора си с Руслан Стефанов, директор на Центъра за изследване на демокрацията. Пред вестника Стефанов обяснява, че съдебната система в България се използва не за прилагане на правото, а като инструмент за политически натиск срещу опозицията и срещу дразнещи критици.
По-нататък в обширната статия става дума и за новия антикорупционен закон. Според автора на статията българското правителство може да бъде тласнато в тази посока във връзка с кандидатурата за еврозоната. Тоест, ако иска да въведе еврото, България трябва да подобри съдебната си система. "Но ЕС може и да махне с ръка. Защото България изобщо не е най-корумпираната страна. "Та погледнете само Гърция или Италия, които вече са в еврозоната."
"Правителството сякаш също е наясно, че засега страната не може да се присъедини към еврото. Финансовият министър казва, че отрицателният отговор ще бъде разбираем. Важно било обаче да се посочат обективните причини, за да може страната да работи по тях. А тези реформи ще продължат дълго", пише авторът в края на статията.
