Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в Луксор, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Като част от историко-археологическия резерват, паметникът е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. На 29 юни през 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България.
Ма̀дарският конник е изсечен на отвесна скала близо до днешното село Мадара в Североизточна България. То е разположено на 17 км източно от град Шумен, в подножието на историко-археологическия резерват Мадара. Центърът на резервата е около Голямата пещера – скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите – много по-древен и мащабен от Делфи, Дидона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците.
В близост до резервата Мадара се намират и археологическите резервати на средновековните български столици Плиска и Преслав.
Мадарският конник е открит за съвременната наука и описан за първи път през 1872 г. от Феликс Каниц. Заради изследванията си на Балканите австро-унгарският учен (археолог, етнограф, географ) и художник си спечелва прозвището Балкански Колумб. Подробното изучаване на релефа изисквало скеле, каквото е издигано през 1895, 1905 и 1954 година. През 1905 г е изготвена гипсова отливка на релефа.
Този исторически паметник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на височина от 23 метра. Стръмни стъпала вляво от него водят до Мадарското плато. Размерите на изображението са 2.6 м във височина и 3.1 м ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло от източен кавказки тип. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции на тракийски конник.
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да "стои във връзка с името Аспарух". Интересен и важен е надписът на хан Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитан сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).
Според една от теориите конникът, изобразен върху скалата, е самият хан Тервел, представен като победител. Надписите съобщават за събития случили се през VIII – IX век по времето на управлението на хановете Тервел, Омуртаг и Кормисош.
Археологическият резерват работи през цялата година. Няма почивни дни. Обектът е с лятно работно време от 8-19 ч. и със зимно работно време от 8-16 чася. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрово стълбище. На туристическия обект се поставя печат, удостоверяващ посещението, съхраняван в хижа "Мадарски конник".
