За първи път от повече от година социологическо изследване дава преднина на БСП пред ГЕРБ. Макар и с една десета от процента (24,7% срещу 24,6%), социалистите водят пред управляващите при отговор на въпроса „Коя партия изразява позиции, най-близки до Вашите?”, зададен от Агенция АФИС в хода на национално представително проучване сред 1010 пълнолетни българи, проведено в периода 15-19 март.
Причина за това сериозно разместване на политическите пластове е казусът с ЧЕЗ и продажбата на дружеството на слабо известната българска фирма „Инерком” с всички съпътстващи го подозрения за задкулисие. 62,4% от анкетираните да настояват електрото да е държавна собственост, а само 5% да подкрепят частната собственост (родна или чужда) и други 21% да настояват за смесен модел. В случая имаме преминаване от чужда държавна собственост към българска част, което не се приема от симпатизантите на всички партии и така отпадат аргументите за ксенофобско отношение към инвеститорите, политическо заиграване и т.н.
Приватизацията, концесионирането, частно-публичните партньорства станаха световна мода едва през 90-те години на миналия век и като всяка мода, и тази отстъпи на противоположната вълна. Въпреки съпротивата на спечелилите от приватизацията, от началото на века тече процес на връщане на енерго- и водоснабдяването, на ж.п. и метро транспорта, на болниците и клиниките във владение на публиката.
Като правило, частното стопанисване, с цел печалба, на естествен монопол води до повишение на цените за бита или индустриалните потребители, плюс лоша поддръжка и амортизация. Многобройни анализи разкриват и причините. В тези области технологиите отдавна са достигнали зрялост и съответно няма поле за инвестиране в нови трайни активи. Няма и конкуренция. В резултат, към разходите по дейността се добавят рентиерски печалби във вид на ежегодни дивиденти за акционерите, щедри бонуси за директорите и високи лихви към банките. Всичко това влиза в сметките на абонатите.
Така даже при партиите от РБ („върху които исторически лежи отговорността за продажбата на българските държавни активи”) 41% настояват за българска държавна собственост на ЕРП. Подобни са данните и за ДПС. При управляващите от ГЕРБ, които първоначално отказваха да се намесят в сделката, делът на поддръжниците на държавния подход е 55 на сто. При останалите партии има даже по-ясно изразена подкрепа именно за този начин на развитие на енергийните дружества.
Само при симпатизантите на „Воля” концепцията за българско ЕРП, собственост на чужда държава (т.е. както на практика е в момента ситуацията с ЧЕЗ) има подкрепа от над 5 на сто. Любопитно е, че РБ и „Обединени патриоти” са с близки проценти на подкрепа за частна собственост (съответно 11% с акцент върху българския капитал и 9% с акцент върху чуждия).
Пренареждането на нагласите засяга далеч не само двете водещи партии. Според АФИС на трето място вече са не „Обединени патриоти” (със сбор на „Атака” от 2,4% подкрепа, ВМРО – 2% и НФСБ – 0,6%), а ДПС (6,5%). Позициите на „Воля” са близки до едва 1,6% от анкетираните, а непредставените в този парламент граждани с виждания в дясно-център има риск да си останат такива, ако РБ (2%), СДС (неясно защо посочени отделно с 0,8%), „Да, България” (0,6%), ДСБ (0,3%) и „Зелените” (0,2%) не намерят общ език.
