Видимо раздвижване ще настъпи сред десните партии през април. Очевидно и те надушват, че нараства възможността за предсрочни парламентарни избори и са се забързали да се препозиционират и подготвят. Лидерите им сякаш най-сетне проумяха, че поотделно нямат никакъв шанс, а волю или неволю се налага да търсят някакви обединения помежду си, което от своя страна няма да е никак лесно.
Последните социологически проучвания, които изнесе агенция "АФИС", са доста стряскащи за десните формации и показват, че те са напът да изпуснат и последния влак. Реформаторският блок, който на практика вече не съществува, но все още като бранд стои запечатан в главите на избирателите, би получил 2%, ако изборите са сега. СДС, чиято марка все още е жива в съзнанието на десния електорат, би взел плачевните 0.8 на сто. А "Да, България", която тръгна с голяма кошница на последния вот за Народно събрание и някои социологически агенции я насърчаваха, би изкарала още по-скромните 0.6 процента.
В началото на април "Демократи за силна България" с лидер Атанас Атанасов и "Да, България" с председател Христо Иванов ще обявят официално подписването на политическо споразумение, което да стане база за създаването на нов политически съюз между двете партии. Новият съюз ще бъде дясноцентристки, а работният вариант на името му засега бил Обединение "Демократична България". Към него впоследствие би трябвало да се присъединят още три формации – ДЕОС, "Зелените" и БЗНС на Николай Ненчев.
Всъщност, попарени от изборните резултати през март 2017-а, двете партии на Атанасов и Иванов започнаха да действат заедно почти веднага след вота. Те заговориха за единодействие, като съгласуват позициите си по различни политически въпроси, проблеми и събития. Но макар и общи, тези становища се изпращат поотделно от пресцентровете им.
Още преди две седмици ДСБ и "Да, България" изпратиха до медиите решението си за "създаване на траен политически съюз в център – дясно с основна цел сваляне на управлението на авторитарния режим "Борисов", възстановяване на парламентарната република, противодействие на корупцията и повишаване на благосъстоянието на българските граждани". Стремежът на двете партии е да се подготвят и издигнат общи кандидати за евродепутати на изборите през май 2019-а. Но като се имат предвид политическите процеси и непрекъснатите скандали в страната през последната година, като че ли ще им се наложи да побързат с разбирателството помежду си и да са готови с общи листи за Народно събрание доста по-рано. От ДСБ твърдят, че работят точно в тази посока.
Интересни събития се очаква да се случат и в СДС – последния мохикан в т. нар. остатъчен Реформаторски блок. Неговото практическо разпадане започна още преди изборите миналата година, когато формацията на Корман Исмаилов – Народна партия "Свобода и достойнство", предпочете да се яви заедно с ДОСТ на Лютви Местан. Преди двадесетина дни пък ДБГ обяви, че замразява членството си в Блока с опция за напускането му. А пет дни след хората на Димитър Делчев и коалиционният партньор – "Глас народен" на Светльо Витков, се раздели с Блока. Колкото до БЗНС-то на Ненчев, то избяга няколко месеца след вота през 2017-а. Така от първоначалните пет партии, основали Реформаторския блок (ДСБ го напусна през 2016-а), останаха само СДС, начело с Божидар Лукарски, и новоприетата по-късно "Българска нова демокрация" (БНД), с лидер Борислав Великов.
В последно време обаче Лукарски, видимо, се заиграва с новия си съквартирант на "Раковски" 134, вицепремиера Валери Симеонов. И заради това част от структурите на партията се канят да му поискат оставката на заседание на Националния съвет на 17 април. Решението за този акт е взето на съвещание на партийните структури от Югоизточна България в Стара Загора. Хората по места не били доволни от изолацията на партията от останалите десни формации, от липсата на активна политика спрямо правителството и яснота за бъдещето на СДС. Към искането са се присъединили и двамата заместници на председателя Лукарски – Румен Христов и Емил Кабаиванов.
"Лукарски води никаква политика", каза бившият лидер на сините Кабаиванов. Той и колегата му Румен Христов са в преговорна група, която трябва да обиколи местните структури и да проучи нагласите на членовете на СДС за партньори вдясно и възможни коалиции. "Обединението е крайно наложително, ако партиите в тази част на политическото пространство искат да оцелеят и да участват във властта. Близо 300 000 гласа на последните избори, разделени между три партии, няма да доведат до успех", коментира Кабаиванов.
Третият заместник на Лукарски – Костадин Марков, веднага нападна съпартийците си в социалната мрежа Фейсбук. Той написа, че искането за оставката на Божидар Лукарски е "селска революция", която се финансира от софийската организация на ГЕРБ и е "обявена" чрез платена публикация в жълт вестник от "най-глупавия член на СДС от Южна България". Марков обвърза атаката и с решението, което е взел НИС на СДС преди десетина дни, за поемането на консервативно-патриотичен курс. Това предложение дошло лично от председателя.
"В Реформаторския блок процесите на разпад са видни, но СДС още не е взело решение в какъв политически алианс ще продължи пътя си", коментира и самият Лукарски. От думите му става ясно, че в партията мненията са разделени между идеите СДС да се съюзи с консервативни патриотични партии или да се присъедини към коалиция с ДСБ и "Да, България". "На този етап не се говори за коалиция с Патриотите, както и за каквато и да била коалиция", посочи още лидерът на СДС. Според него основната разделителна линия, която се появила в Реформаторския блок, се видяла сега и в десните формации, които останаха извън парламента. И това е разделението на либералната тенденция и на консервативната тенденция. "Ние като дясна партия винаги сме изповядвали консервативни идеи и според мен това е курсът, който трябва да поддържаме", смята Лукарски.
В действителност какъв курс ще поеме СДС ще зависи от водача на партията. Ако Лукарски запази поста си в средата на април, най-вероятно ще търси съюз с НФСБ на Валери Симеонов. Самият вицепремиер вече два-три пъти подхвърли, че Патриотичната коалиция може да не бъде в сегашния си състав на следващите избори. Неговото поведение постепенно започна да се "придвижва" надясно. Първо, с острата реакция спрямо руския патриарх Кирил и казаното от него. Второ, със срещата – ни в клин, ни в ръкав, с Божидар Лукарски и Петър Москов в Министерския съвет да си говорят за ЧЕЗ и енергетика?! Трето – няколко дни по-късно вицепремиерът се оказа гост на дискусия, посветена на Крим и инициирана от организацията Европейски съвет за външна политика. В компанията на десни общественици, които иначе се дистанцират от него, Симеонов наговори какво ли не срещу Русия. Преди това той и същите тези десни интелектуалци заклеймиха Истанбулската конвенция.
Очевидно и кръгът около Лукарски и около Валери Симеонов правят малки стъпки един към друг. И нищо чудно един ден да се озоват в общ консервативен, националистически, християнски или, както там си го нарекат съюз – като контрапукнт на обединението между ДСБ и "Да, България".
Основната цел на този съюз ще е прескачането на 4-процентната бариера за влизане в парламента, тъй като няма какво друго да свързва тези хора, най-малко пък идеологически. Отделен въпрос е как си представят, че техните проценти, които биха взели поотделно на избори – 0.8% (СДС), и НФСБ – с 0.6%, могат по някакъв магически начин да се удвоят и утроят. По-скоро може да се получи обратното – автентичните десни избиратели едва ли ще харесат хлевоустия патриот. А националистите от НФСБ трудно ще приемат конформиста Лукарски.
Ако пък Божидар Лукарски бъде свален от председателския пост, то най-вероятно неговият наследник ще тегли към обединението на ДСБ и "Да, България". Но дали те ще поискат да имат нещо общо с компрометирания СДС и нееднозначното му отношение към Бойко Борисов и ГЕРБ?
