Делото за източване на Корпоративна търговска банка (КТБ) прескочи под условие нововъведеното разпоредително заседание, в което можеше да бъде върнато за доразследване, ако са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на обвиняемите. Съгласно последните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс с цел да се ускори правосъдието, до самия край на делото на всички инстанции подсъдимите нямат вече право да искат връщането му в досъдебната му фаза. Очаквано Специализираният наказателен съд отхвърли тази седмица всички искания и възражения на защитниците заради новите правила и насрочи съдебното следствие за 9 май. Все пак остана възможността това да не се случи, ако апелативният спецсъд отмени акта на първоинстанционния.
Председателката на състава Виржиния Петрова уважи изцяло доводите на триото на спецпрокурорите начело с шефа им Иван Гешев в полза на задочен процес при отсъствието на основния подсъдим Цветан Василев. Наред с исканията за прекратяване и връщане на делото заради допуснати процесуални нарушения адвокатите на банкера настояваха, че то трябва да бъде спряно до приключване на процедурата по екстрадиция на банкера. Василев отказа да се върне в България от Белград за лично участие в процеса с довода, че е застрашен животът му.
Подсъдими наред с него са 17 души, определени като организирана престъпна група, на която той е ръководител. За участници в нея са посочени двамата бивши подуправители на БНБ – Цветан Гунев и Румен Симеонов, шефката на надзорен екип в Централната банка Славияна Данаилова-Велева, одиторите от "KPMG България" Маргарита Голева и Красимир Хаджидинев, завеждащата вътрешния одит на КТБ Снежанка Велева-Стефанова, бившите изпълнителни директори Александър Панталеев, Георги Христов и Илиан Зафиров, както и служителите на КТБ Мария Димова, Борислава Тренева-Кючукова, Маргарита Петрова, Елка Стойкова, Елена Инджева, Рангел Стойчев, Светлана Георгиева, Георги Зяпков.
В тон с досегашните си изяви Иван Гешев приложи подчертано агресивна тактика със заявката, че обвинението иска един стабилен краен акт, поради което няма интерес да нарушава правата на обвиняемите. Той настоя, че Цветан Василев иска да политизира процеса, а крайната му цел е да не се яви пред български или пред европейски съд. В тази насока били както медийните му изяви, така и подадената от него в САЩ жалба по закона "Магнитски".
Гешев оцени защитната стратегия на банкера като негово право и избор, но отхвърли представянето й като нарушаване на права. Прокурорът разви и тезата, че воденото в Сърбия срещу банкера екстрадиционно производство, по което той е с мярка за неотклонение "подписка", не го лишава от възможността да поиска от тамошните съдебни власти разрешение за идване в България. Във връзка с възраженията на защитата за отделянето на някои от материалите по делото в отделни производства прокурорите увериха, че нищо от делото не липсва, а целта била да се очертае в детайли случилото се с КТБ.
Прокуратурата продължи да брани и отказа си Цветан Василев да бъде разпитан в хода на досъдебното производство с видео-конферентна връзка, която възможност законът изрично предвижда. Без да я коментират директно, обвинителите повториха, че правото на банкера да даде обяснения пред разследващите не е отнемано и е можел да го направи лично. А като се укривал в чужбина, той сам отнемал това свое право. Прокуратурата изрази и съмнения в съдействието на сръбските власти, след като процедурата по екстрадиция продължава вече две години.
Иван Гешев посрещна бойко и искането за отвода му, отправено от адвокатите на Цветан Василев. Те го обосноваха с медийните му изяви, с които нарушил етичния кодекс на магистратите. Оказа се, че по такъв сигнал е извършена вече проверка, но съдебният инспекторат не открил нарушение на етичните правила. Гешев отрече да е говорил пред част от посочените медии, както и да е нарушил презумпцията за невиновност на обвиняемите. Прокурорът увери още, че в интервютата му нямало данни за предубеденост, за пряка или косвена заинтересованост, които да налагат неговия отвод.
В крайна сметка съдия Виржиния Петрова отхвърли всички искания и възражения на адвокатите и заключи, че са налице законовите условия за задочно разглеждане на делото. За някои от исканията и възраженията беше посочено обаче, че са свързани с преценката на конкретни доказателства и ще бъдат разгледани във връзка с нея на по-късен етап. Това обаче нямало как да се случи по отношение на преценката на прокуратурата срещу кого да повдигне обвинение или после да го снеме.
В случая защитата на подсъдимите повдигна въпроса за оттегленото обвинение срещу един от бившите изпълнителни директори на КТБ – Орлин Русев. За това не е уведомен никой от останалите обвиняеми, а Русев е разпитан вече не като обвиняем, а като свидетел. За пореден път беше зададен и въпросът защо не са повдигнати обвинения срещу депутата от ДПС Делян Пеевски и евродепутата Николай Бареков, описани наред с Цветан Василев в сигнала на "Протестна мрежа", по който започна разследването. Отговорът на Гешев беше очакван – нямало никакви данни за извършени от Пеевски престъпления, а материалите за Бареков били отделени в друго дело. Съдия Петрова пък добави, че единствено прокуратурата решава кого и как да обвини.
Иван Гешев включи в контраатаката и твърдения, че Цветан Василев правел опити да повлияе на свидетели. В тази връзка Гешев посочи само ключовия прокурорски свидетел Бисер Лазов, но увери, че имало и други. "Има данни за плащане на пари за профилактиране на свидетели. Това е точната дума, която е казана. Кой и къде я е казал ще разберете, ако тръгне процесът. Много свидетели ще кажат тези неща, защото са били заплашвани лично от Цветан Василев", каза Гешев. Тези случаи били отделени в други досъдебни производства, но не се знаело дали свидетелите няма да се отметнат от показанията си пред разследващите. Самият Лазов е сочен неизменно от Василев за основен изпълнител в разграбването на активите на КТБ.
Защитата на Цветан Василев пък отново свърза опасността за живота му с "триумвирата на управление на държавата" Борисов – Цацаров – Пеевски“. Със спор за ролята на премиера, на главния прокурор и бизнес депутата "в поръчката срещу Цветан Василев" тръгна делото и преди месец. Към аргумента, че липсват гаранции за справедлив процес, защитата на банкера добави наличието на издадена червена бюлетина на Интерпол за неговото задържане. Основният довод на защитата срещу такъв ход е, че Василев има много информация за активите на КТБ, голяма част от които са вече разграбени. Добавен беше и аргументът, че вече е имало поръчки за ликвидирането на Василев, включително и в Сърбия, където той е бил поставен под полицейска защита.
Наред с искането делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения или спряно до края на процедурата за екстрадиция адвокатите на банкера изчетоха пред съда и негово писмо, с което лично настоява процесът да бъде прекратен. Цветан Василев отхвърля категорично повдигнатите му обвинения и настоява за ново разследване и за наказателно преследване на хората, отговорни за погрома и организираното разграбване на частната банка след поставянето й под особен надзор. Василев описва главните виновници като "креслив медиен магнат и началника на вносителите на обвинителния акт" – т. е. Пеевски и Цацаров.
Обвинителният акт беше внесен в спецсъда на 20 юли и още тогава адвокатите на обвиняемите го оцениха като "съчинение по картинка в неясен литературен жанр". Главният прокурор Сотир Цацаров пък отвърна с упрека, че "защитниците на Цветан Василев не са защитници на обществена кауза". Прокуратурата оцени предварително действията си по разследването със суперлативи – тя била единствената структура, която си е свършила качествено работата към онзи момент. Направен беше изводът, че сриването на банката не е причинило загуби от 5 млрд. лв., а напротив – предотвратило е щети в този размер.
Държавното обвинение обяви, "ако не бяха се случили тези неща през 2014 г., тази банка щеше да рухне по естествен начин като всяка пирамида". По математически модел било изчислено дори кога ще настъпи това – "в края на 2016-а – началото на 2017 година". Сметнати бяха и загубите от програмираното рухване – "10 и повече милиарда лева". И беше направен изводът, че последствията за държавата и за банковата система в такъв случай щели да са "непредвидими“.
На въпроса на в. "БАНКЕРЪ" защо Централната банка не е предприела предвидените в Закона за кредитните институции надзорни мерки, с които да бъдат коригирани рисковите практики в КТБ, Гешев и Арнаудова отговориха така: "Пирамиди не се спасяват." По отношение на отговорността на ексгуверньора Иван Искров пък държавното обвинение отговори уклончиво, че тя била само в сферата на предположенията. Медийният интерес защо в разследването липсват имената на политици пък беше задоволен от Цацаров с довода, че проблем няма, понеже по искане на защитата можело те да бъдат призовани за разпит в съда.
Именно това предстои да се случи в хода на съдебното следствие. При обем на делото от 11 000 страници е трудно обаче да се предвиди колко време ще отнемат разпитите на подсъдимите, свидетелите и вещите лица. На практика обвинителният акт представлява безкрайно изброяване на огромен брой кредитни сделки, отпускани от нея като част от търговската й дейност, като държавното обвинение твърди, че предоставените средства са необезпечени в полза на кухи дружества. А Иван Гешев прогнозира вече, че "процесът ще се проточи дълги години и обществото ще спре да търси отговорност".
