Далеч от ушите и очите на медиите, а оттам и на обществото започна своята работа по същество парламентарната анкетна комисия, натоварена с проверката на сделката между ЧЕЗ и "Инерком". Второто й заседание се проведе на 27 март при закрити врати, каквито впрочем бяха и предварителните очаквания.
Причината за решението на парламентаристите бе изнесената "специфична" информация за състоянието на международното арбитражно дело между ЧЕЗ и България във Вашингтон, както и данни за финансовите институции и други източници на финансиране по сделката с фирмата на Гинка Върбакова. Изслушани бяха представители на Министерството на финансите, на Държавната агенция "Национална сигурност" и Държавната агенция "Разузнаване". Ръководителите на съответните институции отсъстваха поради среща със западните им партньори в Министерския съвет.
След края на продължилото близо 4 часа заседание председателят на комисията Жельо Бойчев бе доста сдържан в изказването си пред журналистите. Социалистът посочи, че той и колегите му са получили по-разширена информация от службите в сравнение с последното парламентарно изслушване по сагата с ЧЕЗ. "Виждам, че се е работило по тази тема. Информация от проверката на свързаните лица със сделката, както и за институциите, имащи ангажимент към финансирането, беше предоставена на комисия", отбеляза Бойчев, допълвайки, че е вероятно от двете агенции на по-късен етап да бъдат поискани и допълнителни данни.
Председателят на комисия отчете, че засега произходът на средствата за закупуването на българските активи на ЧЕЗ от "Инерком" е по-скоро неясен. "Произходът ще е неясен, докато не стане ясно ще има ли сделка и кой ще я финансира. Ние сме в хипотеза на подписан договор, но няма окончателно плащане и доколкото разбирам, службите ни имат конкретна информация за набавянето на тези финансови източници", продължи Бойчев. Той обясни също така, че за участието в сделката на офшорни фирми ще се искат още сведения от службите, но към момента нямало никакво финансиране, а по-скоро деклариране на намерение за финансиране.
Така на практика ситуацията с осигуряването на парите за сделката от страна на "Инерком" продължава да тъне в мъгла. Почти веднага, след като бе обявена за купувач, Гинка Върбакова категорично заяви, че не разчита на финансовата помощ на офшорни дружества и продължава да се придържа към тезата, че ще получи средствата, необходими й за покупката, от международна банка. Чешки медии обаче посочиха, че Върбакова може да получи част от необходимите й около 340 млн. евро от регистрирания в Люксембург консорциум "Global Victory Trust", дружествата в който са на грузинско-руския бизнесмен Паата Зурабиевич Гамгонеишвили.
На въпрос на в. "БАНКЕРЪ" дали информацията на службите ще бъде отбелязана в окончателния доклад за работата на анкетната комисия, Жельо Бойчев отговори: "Поискахме това, което беше представено от службите, да постъпи като конкретен доклад към комисията. За съжаление този доклад ще носи съответния секретен гриф, няма да бъде ползван публично. Но ще бъде взет предвид при изготвянето на доклада на комисията."
За арбитражното дело във Вашингтон социалистът не спомена почти нищо, но целта на изслушването била изпълнена.
За последно актуална информация по това дело бе предоставена от вицепрезидента на борда на директорите но ЧЕЗ Томаш Плескач. По неговите думи арбитражът е започнал през юни 2016-а. "Ние сме на етапа, когато всяка от страните номинира свой арбитър. Сега тече договарянето за третия арбитър. Или ще се съгласим с това в близките месеци, или третият арбитър ще бъде назначен от арбитражния съд, а след това арбитражът ще продължи", обясни Плескач в началото на март пред чешкия вестник "Лидове новини".
Колкото до финансовите претенции на чехите, те остават в сферата на спекулациите. Ако съдим по данните, изнесени в "Хосподаржске новини“, сумата е от порядъка на 600 млн. евро и самото дело бе посочено като основната причина за нежеланието на ръководството на ЧЕЗ да продаде контролния пакет акции на българската държава. Според същото издание обаче се работело и по нова стратегия – компанията да се съгласи на продажбата на акции на българското правителство, ако то приеме да плати определено обезщетение по делото в арбитражния съд.
Подобен вариант е малко вероятен, да не кажем абсурден, за българската страна, при все че правни експерти на ЧЕЗ и "Инерком" проучват възможностите за участие на нашия кабинет в сделката. Конкретни резултати ще има в края на март или началото на април, когато преговорите в Прага ще продължат. Двете компании имат подписан предварителен договор, но краят на цялата история изглежда далеч при така създалата се ситуация на обществено напрежение и политически разпри, особено в България.
Не е за пропускане и намекът на еврокомисаря по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович, че при евентуално включване на държавата в сделката тя ще бъде проверена от Еврокомисията. Ще се гледа най-вече дали не се нарушава Третият енергиен пакет. Но по думите на Шефчович европейските регулаторни институции ще преценят как да действат по казуса едва след като бъде финализирано споразумението между чехите и фирмата на Гинка Върбакова.
На 3 април парламентарната комисия "ЧЕЗ" ще отвори вратите си и за медиите. Тогава от Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъдат поискани сведения за проверките, които е правила на чешката фирма, и има ли наказателни постановления. Шефът на КЕВР ще обясни и за процедурата, която върви от 2014-а, по отнемане на лиценза на едно от дружествата на ЧЕЗ в България.
На заседанието ще бъде поканен и премиерът Бойко Борисов, за да даде разяснения на въпроса за евентуалното включване на държавата в сделката. А на даден етап – по искане на синдикатите, ще се яви и собственичката на "Инерком" – Гинка Върбакова.
Документация ще бъде изискана и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Ще се изпратят и запитвания до Прага за получаване на подробностите около избора на "Инерком" за купувач. Депутатите се интересуват преди всичко от критериите при подбора на кандидатите. Чешки медии писаха, че фирмата на Гинка Върбакова не е дала най-високата оферта за закупуването на българските активи на ЧЕЗ. Пак според тях индийската компания "Индия Пауър", заедно с българското дружество "Фючър Енерджи" (обявило впоследствие несъстоятелност), е предложила със 17 млн. евро по-висока цена. Офертата на индийците била 360 млн. евро, на "Инерком" – 342.5 млн. евро, а на "Енерго Про" – 304 милиона евро. Собственикът на последната фирма Яромир Тесар бе силно възмутен от ситуацията около продажбата. "Повече от 20 години работя в Източна Европа, но никога не съм виждал нещо такова", изтъкна Тесар. Дни след като "Инерком" бе обявен за купувач, милиардерът изпрати до чешките надзорни органи остро писмо, в което атакува ЧЕЗ за непрозрачността на избора на купувач.
