Чак да не повярва човек – администрацията на държавата се е загрижила сякаш по-сериозно да намали разходите на гражданите и на фирмите при разплащанията, които правят – за данъци и за различни административни услуги към бюджетните организации. При това без преувеличение може да се каже, че управляващите са доста последователни. Поне такъв извод се оформя от поредните промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой, които бяха приети в Народното събрание. Както в. "БАНКЕРЪ" вече писа, в мотивите, с които са обосновани предложените промени в закона, се казва, че с приемането им плащанията към държавните ведомства и бюджетните организации по сметки в Българската народна банка (БНБ) ще могат да се извършват и с карта. За физическите и за юридическите лица промяната ще създаде допълнителен безплатен и удобен начин те да платят дължимото от тях суми по сметките на различни бюджетни организации.
За какви точно нововъведения става дума, които освен всичко друго и ще облекчат платците? Защото още през 2012-а у нас бе въведена възможността повечето задължения към бюджетните структури да се плащат с банкова карта. А хората, които използват този начин на разплащане и на погасяване на задълженията си, би трябвало да знаят, че когато плащат с дебитна или с кредитна карта, не им се удържа такса за услугата. Не е като да отидеш на гишето в банков клон и за това, че ще преведеш 30 лв., да ти съберат такса от 6 или 10 лева.
Та
плащанията с банкови карти
на задължения към държавата отдавна е възможно за гражданите, без при това да им се бърка пряко в джоба за допълнителни такси. Друг е въпросът, че за предлагането на тези услуги държавните организации си плащат на банките, чиито ПОС-терминали ползват. Така че от тази гледна точка услугата не е безплатна за данъкоплатците, които пълнят хазната и с техните пари се покриват разходите на бюджетните структури. Но това е много дълга тема, с много нюанси. И все пак
какви нови бонуси ще получат гражданите
от поредните изменения на Закона за ограничаване на плащанията в брой? Достъпната информация не предложи удовлетворителен отговор, затова запитахме за подробности експертите от БНБ. На нашия въпрос получихме следния отговор:
"Съгласно чл.4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), от началото на февруари 2018 г. гражданите и фирмите могат да извършват картови плащания на администрирани от Националната агенция за приходите (НАП) публични вземания от данъци и осигурителни вноски чрез виртуално терминално устройство ПОС на интернет страницата на НАП или чрез терминални устройства ПОС в офисите на НАП. С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закон за ограничаване на плащанията в брой се разширява обхватът на събираните приходи и други постъпления чрез картови плащания, като се осигурява възможност за извършване на плащания чрез терминални устройства ПОС към бюджетни организации и техни подведомствени разпоредители с бюджет, по сходен с регламентирания в чл.4 ал.3 от ЗОПБ подход за обслужване на картови плащания към НАП по сметка в Българската народна банка (БНБ).
Моля да имате предвид, че гражданите не плащат задължения към бюджетни организации на касите в БНБ."
Ясно. Значи новите промени в ЗОПБ все пак ще разширят възможностите на гражданите да си плащат задълженията по безкасов път, което на свой ред ги освобождава от неприятното изживяване банките да ги товарят с такси и комисиони. А който си вземе електронен подпис, дори няма да има нужда да се разкарва до гишетата на данъчните и да ползва физическите им ПОС-терминали. Ще може да си нареди дължимите пари от домашния компютър или от този на работното си място.
Защо обаче банковите такси станаха толкова омразни
и защо държавата се зае активно да ги игнорира при получаване на парите, които й дължат гражданите? Причината е, че през изминалите година банковите такси нараснаха и като брой, и като размер. Някои коментатори го отдадоха на желанието на банките чрез увеличаване на приходите от такси и комисиони да компенсират намалените приходи от лихви. Но това не само не е вярно, но и изглежда труднопостижимо като задача. Статистиката в това отношение е безкомпромисна. За една година – от края на 2016-а до края на 2017-а, нетният лихвен приход на банките се е свил със 135 млн. лв., а за същия период нетният приход от такси и комисиони се е увеличил със 75 млн. лева. При това е трудно да се каже каква част от това увеличение се дължи на разрастването на броя и размера на таксите, и каква – на увеличените като брой и размер на банкови преводи, които логично са се повишили заради отчетеното оживление в икономиката и заради нарасналите доходи на населението. Банките увеличават броя и размера на таксите си по-скоро, за да покрият по-високите си разходи за издръжка на клонове, персонал, техническо оборудване. Което оскъпява обслужването на гише.
Така или иначе
за много услуги таксите и комисионите изглеждат непосилни
за много от хората. Особено за онези, които нямат големи доходи, но по една или друга причина са принудени да поддържат взаимоотношения с държавната администрация. Впрочем този проблем не е само български. Оказа се, че той повече или по-малко съществува в целия ЕС. По тази причина още преди две години ЕС издаде специална директива, с която задължи всички банки да предоставят на гражданите, които до момента нямат банкова сметка, специална сметка за платежни услуги при максимално достъпни такси. Условието е таксите по тази сметка да не са по-високи както от средните за банковата система на съответната държава, така и от таксите, заложени в тарифата на предоставящата сметката банка. За изпълнението на тези разпореждания БНБ поддържа в сайта си таблица за средния размер на таксите за услугите, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, която периодично се актуализира, така че всеки, който иска да си разкрие подобна сметка, може да се информира за максималния размер на таксите по услугите, които ще плаща през нея. Тук обаче ще обърнем внимание на обстоятелството, че е редно въпросните тарифи, обявени от БНБ, да бъдат поставени на видно място във всеки клон на всяка банка.
Ако обаче множеството от клиентите си запазят разбирането, че банковите такси са твърде високи, няма да е чудно след време да станем свидетели на един вид
клиентски туризъм
при който много хора ще се прехвърлят за обслужване в банката, която предоставя по-изгодни такси и комисиони. На такива процеси бяхме свидетели в началото на кризата – през 2009-а и 2010-а, когато хората се прехвърляха в банки с по-високи лихви по депозитите. След това през 2015-а и 2016-а имаше аналогични движения из банките, правеха го хора, които търсеха банки с по-ниски лихви по кредитите. Конкуренцията между банките чрез размера на таксите и комисионите изглежда неминуема, след като БНБ започне да публикува сравнителна таблица за таксите и комисионите, които отделните банки предлагат по ред услуги. Това е неин ангажимент по силата на европейска директива.
Вероятно тази таблица ще види бял свят през втората половина на 2018-а. Сега е трудно за отделния човек да избира банката с най-изгодни такси и комисиони заради многобройните и обемни тарифи, които трябва да сравнява. Но когато таблицата на БНБ, където са изложени тези такси и комисиони и където могат да се сравняват стане факт, хората наистина ще могат да получат възможността за информиран избор.
БНБ:
"Съгласно преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за платежните услуги и платежните системи (в сила от 6 март 2018 г.) интернет страницата за съпоставяне на таксите, поддържана от БНБ, трябва да започне да функционира най-късно от 31 октомври 2018 година. Този срок произтича от нормативни актове на ниво Европейски съюз. На тази страница ще бъде достъпна информация за всички доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ и клоновете на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната и предлагащи платежни услуги на потребители. Те ще предоставят на БНБ информация за цените на всяка от услугите, включени в националния списък на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, който ще включва 18 услуги. Този списък, както и редът на подаване и публикуване на информацията за таксите ще бъдат част от новата Наредба № 3 на БНБ, която към настоящия момент е в процес на финализиране. В проекта на новата Наредба №3 на БНБ се предвижда информацията за цените на услугите, включени в националния списък на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка, да се актуализира при всяка промяна в цените на доставчиците на платежни услуги."
