ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Комисията по досиетата – бъдещ Институт за паметта

парламент комисия по досиетата кръгла маса

Комисията по досиетата вероятно ще бъде закрита, но най-рано след четири-пет години. Възможно е обаче тя да бъде трансформирана и в своеобразен Институт по национална памет. Дотогава на работа ще остане старият състав на комисарите, които ще изкарат вероятно и трети мандат. По закон обаче са позволени два мандата и за да могат да получат трети Евтим Костадинов, Айруш Хаджи, Екатерина Бончева, Мариана Даракчиева, Борис Михайлов, Георги Пангаров и Иванка Витанова, мнозинството се готви да промени нормативния акт в следващите месец-два. Това поне се разбра от изказване на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.

В сегашния състав на комисията има две вакантни места – най-вероятно управляващите ще попълнят само тях, без да пипат останалите членове. Бившият заместник-министър на отбраната от Реформаторския блок във второто правителство на Бойко Борисов – Орхан Исмаилов, е единият напуснал. А другият – Апостол Апостолов от БСП,  се пенсионира и се върна на работа в централата на "Позитано" 20.

Комисията по досиетата отново стана актуална тези дни, след като публикува досието на световноизвестния психоаналитик, лингвист, семиотик, философ и интелектуалец Юлия Кръстева, която от дълги години живее и работи във Франция. Тя е и известна писателка, като част от романите й са за  България и Балканите. Духовете бяха разбунени, след като комисията оповести, че Кръстева е била вербувана за сътрудник от бившата Държавна сигурност.  Както обикновено, общественото мнение се раздели на две – на тези, които оправдават българката и са склонни да разберат причините, които са я принудили за такава стъпка. И другите, които бясно се нахвърлиха върху нея с обиди и с нескрито желание да сринат още един от малкото български авторитети от световна величина.

Та в тази връзка отново се заговори за съдбата на прословутата Комисия по досиетата, която беше създадена с голямо закъснение и със специален закон в края на 2006 година. Целта беше тя да осъществява държавната политика за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.  Но след единадесет години работа се вижда, че дейността й не донесе успокоение в обществото и помирение с историята, а чести скандали, разделение и конфронтация. И това се случи, тъй като в един кюп се смесиха доносници на политическата полиция, агенти на разузнаването и контраразузнаването, сътрудници на техническото разузнаване и т. н. Агент стана мръсна дума. И затова никой не иска да сътрудничи на днешните служби, те нямат информатори в ъдърграунда, в криминалните среди –  никъде, затова търпят провал след провал.  

Но да се върнем на комисията. На кръгла маса в парламента на тема "Комисия по досиетата – настояще и бъдеще" във вторник (3 април) беше обсъдена съдбата на въпросния орган. Продължилата три часа дискусия беше организирана от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание с председател Цветан Цветанов и фондация "Конрад Аденауер".

"Комисията ще продължи да работи, знаете, че имат два мандата, които имат да изкарат. Знаете, че трябва да направим съответната промяна, но за мен по-важни са  натрупаният опит, който има комисията днес, и големият обем на работа, която са свършили, а и многото функции, които са й възложени по закон. Не изключвам възможността комисията да продължи и просто само да запълним квотата, която в момента е вакантна", обясни Цветанов. Той все пак уточни, че това са само възможни хипотези.

"Знаете, че имахме стартирана процедура, която – по една или друга причина, провокира да бъде прекратена. Има и законопроект, който е внесен от БСП, но няма как да бъде подкрепен от парламентарно мнозинство. И, разбира се, след днешния дебат ще започнем вече да очертаваме както новия избор, и, разбира се, дейността на комисията как ще продължи в предстоящите години", коментира Цветанов по повод изтеклия мандат на комисията и затварянето на темата през миналата есен, след като под обществен натиск бе оттеглена скандалната кандидатура на Антон Тодоров за неин председател, а левицата внесе законопроект за закриването й.

Цветанов похвали настоящия състав на комисията за големия обем свършена работа. По думите му е нужен дебат дали обхватът на комисията трябва да се разшири. Цветанов коментира, че теми като фалитът на банковия сектор през 1996-1997 г. са се превърнали в табу. Според него е редно да се запитаме дали отговорните за тази криза нямат общо с ДС. "В Германия тази комисия получи обществена и политическа подкрепа и резултатите не закъсняха. Споделеният опит през годините бе безценен за нас", подчерта Цветанов.

Журналистът и преподавател в Софийския университет Георги Лозанов също се обяви за съществуването на комисията, но изрази мнение, че е добре да се направи сериозна законова ревизия, така че да се обезпечат новите потребности на обществото, а именно да се гледа на всяко досие поотделно и от морална гледна точка и преценка. "А информацията, която излиза на базата на този закон, не е достатъчна за тази оценка. Законът трябва да разшири не само обхвата на лицата, но и начина, по който те се представят. Има различни съдби, профили, които трябва да получат по-голяма релефност преди обявяването на тази информация. Комисията да има по-голяма възможност за решения по съвест, а не по закон и да се превърне в един институт на паметта", каза Лозанов.

Писателят Димитър Бочев пък коментира, че всеки опит да се постави под съмнение работата на Комисията по досиетата е опит да се обезсмисли младата ни демокрация.

Днес се занимаваме с осмислянето на комунистическите тайни служби. Комунистическият режим се крепи благодарение на своя репресивен апарат. Типичният немски перфекционизъм и мнителност помогнаха архивите с досиетата на бившите агенти да не се унищожат. Това пък каза на свой ред ръководителят на Бюрото на фондация "Конрад Аденауер" за България Торстен Гайслер. Той отбеляза, че много хора не са искали досиетата да се отварят, защото са взривоопасни. "Те могат да покажат, че някои от най-близките ни хора имат агентурно минало. Струва ли си рискът обаче никога да не разберем кои са хората, които години наред са ни лъгали? Не. Затова решението да се разкрият досиетата е правилно", категоричен бе Гайслер.

"С мотива, че разглеждането на системата, функционираща до 1989 г., е т.нар. декомунизация, ние разградихме елементи от националната сигурност на самата държава. Всички правителства имаха основна задача демонтажа на предишната система и в много по-малка степен  визия за управление на националната сигурност. Не бяха разделени досиетата, а бяха осветени без значение от характера на длъжността, както и физическия живот на много хора. И хората, изпълняващи важни функции, бяха поставени наравно с откровените доносници. Това беше изгодно за всички – както на бившите, така и на бъдещите партньори, но нанесе непоправими щети", заяви депутатът от БСП Красимир Янков и настоя, че е време да затворим тази страница. 

Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветанов смята, че през следващите месец-два вече ще има пълна яснота и по законодателството, и по избора на нови членове, който трябва да се проведе. "Смятам, че четири-пет години може би трябва да продължи да действа комисията и това е оценката от разговорите, които съм провел с всички хора, които имат отношение и са били съпричастни към работата на комисията", уточни Цветанов. С тези аргументи той отхвърли и предложението на БСП, повторено отново от Янков, за закриване на комисията сега и за трансформирането й в Институт за национална памет. Вече в два парламента БСП внася такъв проектозакон, подчерта по време на дискусията Янков, но Цветанов отсече, че ГЕРБ и мнозинството няма да го подкрепят, а ще отхвърлят този законопроект.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст