България е осъдена да изплати близо 1 млн. евро обезщетения на различни физически лица по загубени от страната дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). И това само за изминалата 2017 година. Точната присъдена сума, според годишния доклад на правораздавателната институция, е 969.492 евро, което е почти с една трета повече в сравнение с 2016 г. (тогава страната ни е била осъдена да изплати близо 640 хил. евро. От съда обаче отчитат спад на новите дела срещу държавата – 33 спрямо 49 за 2016-а. От тях 8 са по съвсем нови казуси, а останалите – по повтарящи се. Това означава, че признатият от ЕСПЧ размер на единичните щети е нараснал чувствително.
С това се изчерпва цялата фактология, поднесена на народа, но остават въпросите. Първият е: защо данъкоплатците и гласоподавателите трябва да плащат със своите пари за неща, които де факто и де юре са извършени от институциите – МВР, прокуратурата, съда? И защо тези пари се водят от бюджетите на институциите, които не са свършили работата.
Второ, защо държавата, след като е осъдена от ЕСПЧ по съвсем конкретни казуси, не внася регресни искове срещу преките извършители на нарушенията – полицаи, следователи, съдии и прокурори, държавни чиновници, както и администрацията на затворите? За да си възстанови понесените щети. Защото именно конкретните физически или длъжностни лица са нарушили съвсем конкретни членове от Европейската харта за правата на човека и само за една година са ощетили страната и всеки българин с кръглата сума от почти един милион евро? Което прави по близо 1 лев необявен данък за всеки трудовозает българин.
Трето, защо държавата – в лицето на парламента, не е уредила законово тази материя – за регресните искове, и защо продължава да си трае точно по този въпрос? Все едно че такъв проблем не съществува А той си съществува, болезнено остър е, и счетоводно е напълно видим – разходи от милион евро.
И накрая, четвърти въпрос. Какво прави държавата, за да не допуска нарушения от страна на органи на властта или от длъжностни лица? Обучава ли ги, насърчава ли съобразеното с правото тяхно поведение и наказва ли онези, които нарушават закона? Отговор засега няма и вероятно няма да има и занапред, защото тези нарушения май са изгодни на властта – защото всяка закононарушение осигурява определена доза допълнителни страх и подчинение в страната. А подобно на Господ Бог, и Страсбург е твърде високо и далече, за да може обикновеният човек от улицата да стигне до него. Като в старата максима: "Законът е бариера в полето. Лъвовете я прескачат, овцете минават под нея и само говедата се блъскат в нея…"
Затова ни остава надеждата, че някой ден, в някоя следваща година и този проблем ще се изчисти, когато ни осъдят за нещо в ЕСПЧ, и ще знаем, че ще плаща лицето X,Y и Z, а не гласоподавателите и данъкоплатците като едно цяло.
