Още около 600 млн. евро ще са необходими за извеждането от експлоатация и окончателно нарязване за скрап на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй".
Парите ще бъдат използвани до 2030 г., когато се очаква този процес да завърши, обясни неотдавна пред БНР членът на борда на директорите на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) Сергей Цочев. Досега за тази цел са похарчени малко над 590 млн. евро.
Милионите не идват само от държавния бюджет. За извеждане на блоковете се използват основно пари от Международния фонд "Козлодуй", чиято цел е именно да компенсира страната ни заради спирането на малките блокове с десет години по-рано. Средства за нарязването на голяма част от оборудването за скрап идват и от две други пера – Фонда "Извеждане от експлоатация" и Фонда "Радиоактивни отпадъци", които се администрират от държавата. В тях към 31 декември 2017-а са набрани общо 1.6 млрд. лева. Но тези суми не са предназначени единствено за първите четири блока, а и за пети и шести блок, когато дойде техният ред за извеждане от експлоатация. В споменатите фондове е задължена да заделя всяка година пари от приходите си и самата централа.
Оценка на средствата се прави периодично и сега недостигът варира между 3 и 6% от общата сума, но според Цочев това не е много предвид оставащите 13 години до приключването на процеса.
Съгласно стратегията до 2030-а площадката на четирите малки блока в "Козлодуй" трябва да бъде освободена от радиоактивното оборудване и съоръженията извън реакторното отделение. Остават обаче сградите и инфраструктурата, която се използва от работещите блокове.
На този етап се реже старото оборудване, което не е радиоактивно. То се извежда от халетата и се проверява за остатъци от радиация. Ако купищата бетон и желязо са чисти, се освобождават и евентуално се предлагат на търг. Има идея милионите кубични метри бетон, които са демонтирани от площадката, да бъдат дадени на пътностроителните фирми, за да строят нови пътища. Те са идеални за тази цел и подобна практика има във Франция.
Прогнозите на предприятието "Радиоактивни отпадъци" са да бъдат складирани около 60 хил. т бетон. Иначе от продажбата на скрап за 15 години са постъпили 12 млн. лева.
След около три години се очаква страната да има и модерно хранилище за ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. То се изгражда на площадката "Радиана", която се намира в съседство до АЕЦ-а. Днес разполагаме с едно временно хранилище за радиоактивни отпадъци, което е до софийското с. Нови хан. Постепенното им извозване оттам ще започне веднага, когато е готово новото съоръжение.
То ще се строи на няколко етапа, като първите клетки трябва да бъдат въведени в експлоатация през 2021-ва, обясни пред журналисти главният инженер на предприятието "Радиоактивни отпадъци" Ира Стефанова. При първия етап ще бъдат изградени приемен пункт за проверка на радиоактивността и административна сграда за непрестанно наблюдение на температурата, влажността и радиоактивността. Предвижда се всичко това да струва 70 млн. евро (средствата отново ще бъдат осигурени от Международния фонд "Козлодуй").
Следващите етапи за развитие на проекта ще изискват по-малко пари и ще се изпълняват едва след като се запълнят първите две клетки. Тяхното строителство се оценява на около 70 млн. лева.
Ще припомним, че градежът започна през август 2017-а, а изпълнител е консорциумът между "Нюкем Технолоджи" и българските фирми "Евробилд", "Корект", "Булинвест" и "Янг проект".
Други са плановете за високорадиоактивните отпадъци, които остават от дейността на АЕЦ "Козлодуй“, защото те не могат да бъдат съхранявани на площадката "Радиана" в сегашния им вид. България има договор за извозването им в Русия, който е сключван още по времето на социализма, но продължава да е в сила. Отработеното ядрено гориво се съхранява в завод на ТВЕЛ в Сибир, където неговият обем се намалява чрез специални техники и се поставя в т. нар. стъклени касети. Тези касети са готови за погребване и са собственост на българската държава. В правилата на Европейския съюз има залегнало изискване високоактивното отработено ядрено гориво да се съхранява в страната, където е използвано. Така че в бъдеще най-вероятно ще ни се наложи да вземем обратно от Русия тези касети и да ги поставим в свое си хранилище. Разработката му пак ще трябва да се направи от ДП РАО, но за това няма нито конкретни срокове, нито политическо решение. Опитът на други държави в тази насоки също не е много богат. Учените се надяват да разработят нов вид реактор, при който такова гориво да се използва отново.
Пламен Симеонов
