Безспорният валутен победител от непрестанно ескалиращата военна истерия – и в областта на търговията, и в областта на политиката, е еврото, което поскъпна не само към основния си конкурент – щатския долар, но и към традиционното убежище при кризи – швейцарския франк. Руската парична единица пък, атакувана на широк фронт – от новите санкции на Вашингтон до щатските заплахи за ракетни удари срещу Сирия (маскиращи де фкто търговската война между двете държави), потъна до 64 рубли за един щатски долар в късната следобедна търговия на 11 април.
Единната европейска валута набра скорост в началото на седмицата и се доближи до стойност 1.24 щ. долара. Повод за подема стана изказване на члена на управителния съвет на Европейската централна банка Евалд Новотни пред агенция "Ройтерс". Той заяви, че ЕЦБ би увеличила депозитната си лихва от сегашните минус 0.4 на минус 0.2 процента "като първа стъпка", а след това – като втора, и основния лихвен процент. Все пак Новотни се застрахова, че макар ЕЦБ да е решила да прекрати в края на годината програмата си за покупка на облигации, е "прекалено рано да се каже" кога лихвените проценти на еврозоната ще започнат да се повишават.
Всъщност съдбата на икономическите стимули за стопанството на еврорегиона (респ. на плана за покупка на активи) вероятно ще бъде решена на редовното съвещание на управителния съвет на банката на 14 юни, което ще се проведе в Рига. Големият въпрос обаче е кой ще придружава председателя на ЕЦБ Марио Драги по време на пресконференцията след събранието. Традиционно там присъства шефът на централната банка на страната домакин. Но в Латвия това няма да е така просто – банковият управител Илмарс Римшевич е със забрана да изпълнява задълженията си, защото срещу него се води разследване за подкупи – обвинение, което той отхвърля. Римшевич не присъства и на последните две заседания на ЕЦБ, защото му е забранено да напуска страната. А Драги е поискал от Съда на Европейския съюз да изясни ситуацията.
Драги има проблеми и в други точки от "източния фланг" на Европа. Полша и Чешката република продължават да упорстват срещу присъединяването им към еврозоната и за интегрирането на банковите им системи с нейната – спънка срещу желанието на Франция и Германия да направят валутния съюз двигател на ЕС. Сериозен сблъсък има и между ЕЦБ и Унгария по повод на близо 1 млрд. щ. долара, които унгарската централна банка е дала на различни фондации да инвестират в държавен дълг и да купуват произведения на изкуствата и недвижими имоти. В окото на прожектора е и Словения. Председателят на националната централна банка Бостян Язбек връчи оставката си през март, за да отиде на работа в Единния борд за банково преструктуриране на ЕС. Словения няма да избере негов заместник поне до изборите през май или юни. Заместникът му ще присъства на съвещанията на ЕЦБ, но засега не е решено дали той ще има право на глас.
Това са все важни въпроси и сериозни препятствия, макар че не са повод за ЕЦБ да отлага решенията си за паричната политика.
Нещата вероятно ще се променят за най-слабо представящата се валута от развитите пазари – шведската крона. Валутни експерти очакват тя да се възстанови от най-ниската си за последните осем години стойност към еврото от (10.35 крони за евро), защото факторите, довели до срива, включително до по-слабата от прогнозираната инфлация, или вече са отчетени в цените, или са напът да се подобрят. Според банкери от SEB шведската парична единица ще се качи до 9.80 крони за едно евро до края на годината. А колегите им от "Нордеа" виждат потенциал за засилването й до 10.05 крони за евро през идния месец. В късната следобедна търговия в Европа на 11 април котировките се колебаеха в близост до 10.2845 крони за едно евро.
Шведската валута се обезцени с повече от 4.5% към единната европейска парична единица от началото на годината, след като базовата инфлация тръгна надолу. Валутни анализатори на "Креди агрикол" смятат, че инфлационният спад е приключил и негативните ефекти от него вече са отчетени в цените. Те предвиждат 9.60 крони за едно евро до края на 2018-а. Подобни са и очакванията на колегите им от "БНП Париба", защото наблюдаваното през последните месеци поевтиняване на шведските пари към единната европейска валута не отговаря на силните фундаментални показатели на страната, чийто стопански ръст продължава да е над средния за Европа.
У нас
междубанковият валутен пазар в малкото работни дни около празнична седмица беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2699 млн. евро (5280 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.4% дял от купената и продадена валута.
