Сагата с неправомерното използване на лични данни далеч не е приключила. Но едно е ясно от самото й начало – Facebook и Cambridge Analytica промениха правилата на играта. Равносметката е ясна – 87 млн. души са засегнати от неправомерна употреба на лична информация. Близо 3 млн. от тях на територията на Европа и около 45 хил. в България. Скандалът се превърна в "червена лампа" за институциите, отговорни за опазването на личните данни в интернет. Но и за потребителите…
Технологичният гигант понесе най-много щети, след като акциите му загубиха 18% от стойността си само в рамките на десет дни през миналия месец, а низходящата тенденцията се запази и в началото на април. Потребителите пък постепенно губят доверието си в социалната мрежа. По света тръгна инициативата #DeleteFacebook, а акционери и активисти в Съединените щати поискаха основателят Марк Зукърбърг да напусне компанията. Той категорично се противопостави, но пък бе поставен под безпрецедентен политически натиск. Поканиха го за изслушвания в Сената и Конгреса на САЩ и в Европейския парламент, докато британските власти водят свое разследване.
"Няма да се повтори"
На 10 и 11 април Марк Зукърбърг отговаряше пред сенаторите и конгресмените. Изслушването в Сената продължи цели 5 часа. Общо бе мнението, че Зук, както го наричат в Силициевата долина, се е справил добре и по-скоро е надхитрил сенаторите, част от които демонстрираха липса на елементарни познания за дигиталния свят. Именно затова му се наложи надълго да обяснява някои базови функции на неговата социална мрежа. Той повтори и потрети, че Facebook не продава личните данни на потребителите. И като цяло се придържаше към послания от типа "съжалявам", "допуснахме грешка", "няма да се да се случи отново".
"Разследваме всяко приложение, което е имало достъп до голям обем информация. И ако открием, че някой я е използвал некоректно, ще им забраним достъпа до Фейсбук и ще съобщим на всички засегнати", изтъкна Зукърбърг. Освен тона бизнесменът отхвърли твърденията, че Facebook е нарушила законите за защита на личните данни в САЩ и обеща да продължи да помага за разследването на евентуална руска намеса в американския изборен процес.
Заслужава си да се отбележат и обявените от него намерения да пусне платена версия на социалната мрежа, в която няма да има реклами. Ще се запази обаче и безплатната версия на Facebook с рекламно съдържание, тъй като този бизнес модел работи добре.
Старият континент ще е по-строг
"Конгресът няма да навреди на Зук, но Европа и GDPR може да го направи." С това заглавие изданието Wired насочи вниманието на анализаторите към ролята на общия европейски регламент за защита на личните данни, който ще влезе в сила от 25 май. Експертите смятат, че Европейският съюз е в състояние да накаже Facebook заради собствения й вътрешен правилник. Там е записано, че за обработката и защитата на личните данни на потребителите извън Съединените щати и Канада отговаря централата на компанията в Ирландия. Тоест от 25 май всички потребители на Facebook от Австралия до Зимбабве получават нови права, съгласно GDPR, който действа на територията на Евросъюза, съответно и на Ирландия.
Специалистът Майкъл Вийл твърди, че новият регламент засяга бизнес моделите, подобни на този на Facebook. И дава за пример достъпа до данни. По-конкретно, всеки потребител на социалната мрежа може да поиска да научи какво знае тя за него. Според Вийл обаче Facebook крие голяма част от тази информацията, при все че има данни за всяко "кликване", за всяко действие на сайта. Тя разполага с алгоритми, които правят изводи от тези данни и категоризират хората на базата на социален статус, политическа принадлежност, предпочитана музика и т.н. Но при поискване социалната мрежа споделя с потребителя само малка част от тези сведения и никога не дава пълен отговор. Именно това може да е основание за налагането на солидна глоба в бъдеще – до 4% от годишния глобален оборот, или до 20 млн. евро.
Наивниците от Facebook
Както стана известно, началото на сагата датира от лятото на 2014 г., когато фирмата за политически консултации Cambridge Analityca наема руския изследовател с американски произход Александър Коган. Поставена му е задачата да събере "базова" информация от профили във Facebook, и по-точно какво "харесват" тези потребители. За целта Коган създава приложението "This Is Your Digital Life", което е използвано от близо 300 000 души. На практика то е серия от анкети, които потребителите са попълнили. Но Коган е събрал данните не само на тези 300 хил. души, но и на всичките им приятели в социалната мрежа. Така бройката нараства до 87 млн. души в цял свят.
Коган твърди, че няма нарушение от негова страна, тъй като апликацията му е информирала потребителите, че те й "предоставят правото да използва данните в широк обхват, включително и да ги продава".
Facebook на свой ред отбеляза, че е била "излъгана" за намеренията на Коган и премахва приложението му през 2015-а. Още тогава тя го задължава да изтрие цялата информация, която е събрал и е предоставил на Cambridge Analityca. Според New York Times обаче това изобщо не се е случило и консултантите разполагат с тези данни и до днес.
"Когато ни казаха, че не са използвали данните и че са ги изтрили, преценихме, че случаят е приключен. В ретроспекция това бе очевидна грешка. Не трябваше да им вярваме", посочи сега Зукърбърг пред Сената.
Според анализаторите от изданието Fortune събраните данни са били използвани от консултантската фирма за отправянето на "хиперспецифични" апели и послания към потребители на Facebook и други онлайн платформи. Това е известно като психографско насочване или моделиране и се използва за създаването на дисциплинирани, активни, високоцелеви аудитории.
Хитреците – аналитици
Колкото до Cambridge Analityca, те се определят като компания, която "ползва данни, за да промени потребителското поведение" както в търговско, така и в политическо отношение. Фирмата е част от базираната в Лондон SCL Group, която според Fortune има история за съмнителни "действия" при провеждането на избори. Cambridge Analityca работи за щаба на американския президент Доналд Тръмп по време на предизборната му кампания през 2016-а. От услугите й са се ползвали и други републиканци като Тед Круз и Бен Карсън. Мениджърът на кампанията на Тръмп – Стив Банън, пък е бил част от борда на директорите й.
В серия от записи, направени тайно и излъчени по Channel 4 News, бившият директор Александър Никс признава, че фирмата е изиграла важна роля за избирането на Тръмп за президент. След излъчването на журналистическото разследване Никс се прости с поста си, но Cambridge Analityca и до ден днешен защитава тезата, че не е използвала нито данните от приложението на Коган, нито техники за психографско моделиране по време на американските избори.
Изходът от цялата история ще стане ясен, след като приключат разследванията в САЩ, Европа и Великобритания. Ако бъдат доказани твърденията за законови нарушения, освен пред сериозни парични санкции Facebook ще бъде изправена и пред огромни репутационни проблеми.
