Широк фронт срещу Закона за горивата

Парламент Емил Димитров

Правителството успя по отработения вече начин да потуши недоволството и около новия законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с петрола и продуктите от нефтен произход, по-известен като "Закон за горивата". В началото на месеца фермерите заплашиха с протести, но след среща с премиера Бойко Борисов ресорните министри и депутати се отказаха от намеренията си. Земеделците получиха своето и бяха извадени от обхвата на проектонорматива. Но това далеч не е единственият проблем в новите текстове, които предстои да бъдат разгледани по същество, след като парламентаристите се завърнат от великденската си ваканция. 

Като цяло проектът тръгна добре – под него се подписаха представители от всички групи в Народното събрание. Впоследствие обаче парламентарните комисии бяха засипани от отрицателни становища. Срещу предложените разпоредби възразиха министерствата на финансите, на икономиката и на земеделието. Критики към тях не спестиха и браншовите организации. 

Всъщност проектозаконът предвижда компаниите, които търгуват, складират или транспортират горива, да минат на регистрация към Министерството на икономиката. За да бъдат включени в регистъра обаче, към тях ще има определени нови изисквания. Например по-висок уставен капитал (от 20 хил. лв. за търговци на дребно до 3 млн. лв. за собственици на данъчен склад). Фирмите ще са задължени също така да представят банкови гаранции, които ще се използват за погасяване на техни дългове към хазната в случай на несъстоятелност или фалит. Тези гаранции ще са от 20 хил. лв. на обект до не повече от 500 хил. лв. за търговците на дребно, а за тези на едро е фиксирана сума от половин милион лева. Управителите пък ще трябва да отговарят на определен образователен и трудов ценз.

Вносителите на законопроекта са убедени, че по този начин ще се намали сивата икономика в сектора. Но критиците смятат, че новите правила ще засегнат основно по-малките играчи и ще ограничат конкуренцията. Подобно е заключението на Министерството на финансите, което посочва в своето становище, че "…предвидените изисквания в законопроекта ще ограничат кръга от лицата, търгуващи с горива, като това ограничение може да доведе до концентрация на бизнеса и недопускане до пазара на горива на малки и средни предприятия, което не е в съответствие с европейския принцип за конкурентоспособност "малкият на първо място".

От финансовото ведомство напомниха и че всяко нарушаване на правото на ЕС може да доведе до откриване от Европейската комисия на наказателна процедура срещу България.  

На свой ред Министерството на икономиката поиска да се проведе широко обществено обсъждане на законопроекта предвид характера на регулациите и множеството засегнати субекти. Хората на Емил Караниколов също са на мнение, че е необходимо внимателно да се прецени "съответствието на разпоредбите с правото на ЕС". Обръща се внимание и на обстоятелството, че предвиденото създаване на специално звено в министерството, което да се занимава с регистрацията на фирмите, изисква значителен административен капацитет и финансов ресурс. 

Обвинения в лобизъм съпътстваха становищата на някои браншови организации. От Асоциацията на търговците на горива заявяват, че законопроектът бил внесен от Българската петролна и газова асоциация, ръководена от Валентин Златев. Според нея "истината е, че членовете на Асоциацията (явно тази на Златев – б.а.) искат чрез административно регулиране да прекроят пазара на горива в полза на фирмените си интереси, като изхвърлят от него стотиците малки и средни фирми". И още: "предвидената огромна бюрокрация ще направи закона неработещ или ще го повери в ръцете на второстепенни чиновници". 

От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) също призоваха за оттеглянето на подготвения норматив, тъй като разпоредбите представлявали административна и финансова тежест за бизнеса. Имало и явни противоречия с българската конституция и с практиките на Съда на Европейския съюз. 

От своя страна Асоциацията на производителите, разпространителите и потребителите на бутилиран пропан-бутан обяви, че ако предвидените промени бъдат приети , 95% от фирмите на пазара с бутилиран пропан-бутан у нас ще бъдат принудени да преустановят дейността си. От същата организация цитираха разпоредби, според които дистрибуторите на пропан-бутан трябва да притежават минимум 10 хил. бутилки за съхранение на газ, а собствениците на данъчни складове да имат склад от поне 500 куб.метра. За течните горива минималният обем е 1000 куб. метра.

В последните дни на март проектът бе последователно отхвърлен на първо четене от парламентарните комисии по земеделие и по икономическите въпроси. Следва да се произнесат бюджетната комисия и тази по енергетика. Ако и тяхната позиция е отрицателна, подкрепа за законопроекта ще има само от Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, ръководена от Емил Димитров – Ревизоро. Самият той защити текстовете, отбелязвайки пред една от националните телевизии, че те ще засегнат много големи интереси и много големи пари. "Тук става въпрос за 1 млрд. лв. и затова страхът дори при депутати е голям", категоричен е Димитров. Големите проблеми на пазара на горива за него са фалшивите бензиностанции, подправянето на документи, манипулациите на фискалните устройства и законът "ще направи разграничение между белия и сивия сектор". Депутатът отчете, че у нас има 2800 регистрирани и 7000 нерегистрирани бензиностанции и от промените най-много ще спечели крайният потребител, защото той плаща и злоупотребите, и кражбите.

"Новият закон е проект на седем министерства и 14 институции, но шест години никой не смее да го внесе, защото е най-антикорупционният за последните 20 години", категоричен бе Емил Димитров.

В крайна сметка е сигурно, че след като бъде разгледан на първо четене в пленарната зала, в законопроекта ще се внесат множество редакционни корекции, ако изобщо се стигне до неговото второ гласуване.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст