Подмяната на приоритетите в мисленето – това е основният проблем за държавата ни открай време, който непрекъснато ражда абсурди. Без да иска, храбрата чистачка от Софийския централен затвор Христина Александрова потвърди констатацията, че България е страна на абсурдите. Не трябваше да съм там, това което направих, не влиза в моите работни задължения, заяви Христина по повод реакцията си по време на бягството на двамата затворници Владимир Пелов и Радослав Колев.
Ключовата фраза в признанието е "моите работни задължения". Христина е осъзнала докъде се простират те и е наясно какво трябва да стори, за да ги изчерпи. Но е попаднала в ситуация, която е извън сферата на работните й задължения, и е реагирала емоционално, опитвайки се да попречи на бегълците.
С това тя е навлязла в сферата на задълженията на другите служители от СЦЗ, отговарящи за охраната на затвора. Те обаче са се държали така, все едно тяхно задължение е да въртят метлата, а не да обезпечават охраната и сигурността. Сякаш приоритет в работата им е чистотата. И в същото време се оплакват от условията на труд.
Ако приоритет на държавата е образованието и културата, ДДС-то върху печатните издания, учебници, книги и различни културни дейности нямаше да е 20 на сто, а в пъти по-малко, както е в останалите европейски страни. А бюджетът за култура нямаше да е десетина пъти по-малък от този за отбраната (175 млн. лева спрямо 1 193 319 000 лева за 2018 г.).
У нас културата и образованието не са вътрешни работи – такива са работите на МВР по опазване на сигурността, реда и спокойствието на българските граждани. Струва ли обаче повече от милиард лева тази услуга, като и бездруго не сме опазени? Всички ще се съгласите, че не струва. Но въпреки това вицепремиери обикновено са министрите на отбраната и вътрешните работи, а не на културата и образованието.
Очевидно у нас е по-важно да харчим пари за F16, отколкото за запушване на дупките в образованието, през които напира многохилядна армия от малограмотници.
Българското правителство например тези месеци усилено се е заело с дертовете на другите държави от Балканите. Това е политика, изведена като основна по време на председателството. Според мен красива фантазия е идеята Сърбия и Косово да се прегърнат под влажния поглед на обединителя Бойко Борисов. Но тази фантазия е приоритет.
Докато реалната и мрачна като приказка на братя Грим перспектива цената на тока да скочи с 18 на сто не е в полезрението на кабинета. Както и съдбата на компанията ЧЕЗ като важен елемент от националната сигурност.
Здравето на нацията – този основен капитал на държавата – също не е приоритет. Приоритет е попълването на здравната каса, така че да осигури продължаващата безметежна кражба от цели болници и стотици доктори на пари по клиничните пътеки.
Абсурдни са и плановете на министъра Нено Димов да натовари автомобилите над 5 години с по-голяма екотакса. Миналата година у нас са били закупени около 38 000 нови коли. На фона на общо 2.77 млн. автомобили у нас, това е нищожен процент и означава, че огромна част от българите карат таралясници. Но едва ли ги сменят с нова, след като ги ударят с по-големи такси.
И на мен ми се иска да съм здрав, богат и да карам "Порше", но подобно на милионите ми събратя не съм изследван, опитвам се да свързвам двата края и карам "Хонда" на 14 години.
Дали не съм на това дередже, защото мисля какви би трябвало да са приоритетите на държавата, вместо да си затворя очите и да подкарам през просото?
