"Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет заявява вяра, подкрепа и убеждение в силата на конституционно прогласената независимост на съдебната власт в Република България. Държавните органи, юридическите лица и гражданите, независимо от правния и обществения си статус, са длъжни да спазват законите и установените етични стандарти. Това се отнася с особена сила до професионалистите в онези социални сфери, които имат средствата и възможностите да въздействат и влияят върху общественото мнение.
Категорично се противопоставяме на публичното заклеймяване на постановени от съдии актове, с което се отправят внушения за пристрастност, липса на обективност и несъвместимост с високите професионални и нравствени изисквания към длъжността на съдията. Съдийската колегия на ВСС осъжда всяко посегателство върху независимостта на съдебната власт и българските магистрати."
Това е част от декларация, гласувана от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на 16 януари 2018 година. Повод за нея станаха протестите на медии от Бургас, които наскачаха срещу съдия, който разглеждаше образувани срещу няколко местни електронни издания съдебни дела за непозволено увреждане, заведени от небезизвестния Петър Низамов-Перата.
Тогава картината беше следната: имаше висящи съдебни производства, недоволство на една от страните по тях от действията и актовете на съдията-докладчик, публично изразяване на това недоволство. Имаше и защитна реакция – макар и само декларативна, от страна на ВСС. Който съвсем правилно посочи, че натиск върху съда по висящи дела не може да бъде оказван от никого – включително и от медиите. "Високо ценим свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани и се надяваме, че действията на журналистическата колегия в гр. Бургас не представляват опит за натиск върху съда по неприключило съдебно производство и за влияние върху неговата безпристрастност", написаха в декларацията си съдиите от ВСС.
На колегата им – съдията от Софийския градски съд Катерина Енчева, обаче бе отказана дори такава декларативна защита. А уж картинката е същата: висящо съдебно производство, недоволство на една от страните по него и публично изразяване на това недоволство. Разликата бе само в това, че този път "недоволните" не бяха "някакви си медии", а шефът на мегакомисията за борба с корупцията Пламен Георгиев.
Във вторник (17 април) съдийската колегия трябваше да реши дали да излезе с подобна декларация по повод изявленията на председателя на антикорупционната комисия Пламен Георгиев, който в серия интервюта възнегодува остро срещу спирането на съдебното дело за конфискация срещу Цветан Василев, семейството му и свързаните с тях фирми. Да припомним, че в края на март съдията-докладчик по това дело Катерина Енчева изпрати няколко въпроса до съда на ЕС в Люксембург, основният от които беше: допуска ли европейското право да се иска конфискация на имущество от неосъдено за престъпление лице. До произнасянето на съда делото у нас просто няма как да тръгне – така е по закон, такава е и практиката по десетките други случаи, в които не само този съд, но и всеки друг в страната сезира СЕС.
След драматичните изказвания на Георгиев последва реакция от Съюза на съдиите в България, който го обвини в недопустим опит за намеса в работа на съда. Пламен Георгиев пък се оплака, че се посяга на личното му право да има мнение и да го изказва публично (нищо че всичките му интервюта бяха все в институционално качество). От СГС също разпространиха позиция, в която обясниха, че съдия Енчева не е нарушавала никакви правила, а просто си е свършила работата. Накрая председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов внесе темата и във ВСС, като предложи на съдийската колегия да вземе някакво отношение по нея – точно така, както колегията направи при протестите в Бургас.
Но не би. До декларация така и не се стигна. Гласовете в колегията се разбиха наполовина: 6:6, а това на практика означава, че няма и взето решение. По-интересни обаче бяха мотивите, които "движиха" гласуването – поне тези, които бяха изказани публично.
Според Цветинка Пашкунова е недопустимо "при упражняване на правомощия на съд в рамките на закона съдията да бъде обект на нападки чрез медии и страни по делото, с внушения на зависимост, обвързаност и некомпетентност". На това мнение застанаха още Атанаска Дишева, Олга Керелска, Севдалин Мавров, Боряна Димитрова и председателят на ВКС Лозан Панов.
"Председателят на комисията е страна по делото и като такъв взема отношение по този въпрос. Не може да спрем страна по делото да коментира", заяви обаче Боян Магдалинчев. "Не виждам намеса в органите на съдебната власт, а виждам една огромна загриженост за това, какъв ще бъде резултатът от тези чудовищни констатации за състоянието на банката. Тази загриженост на Пламен Георгиев аз оценявам като едно държавническо поведение. Той не се опитва да въздейства върху съда, а се опитва да изрази пред обществото и като страна публично своята загриженост към това дело. Обществото чака резултати, а не декларации", обяви пък Вероника Имова и заяви, че за нея не е налице посегателство върху независимостта на съдебната власт. Че няма нищо смущаващо в изявленията на Георгиев приеха и шефът на Върховния административен съд Георги Чолаков, Драгомир Кояджиков, Боян Новански и Стефан Гроздев.
Впрочем това бе и първото очевадно разделение на "парламентарната" и "професионалната" квоти в съдийската колегия на ВСС. Всички гласували за предложението на Панов бяха членовете на ВСС, пряко избрани от колегите си. Всички, които гласуваха против – от парламентарната (изключението е само Георги Чолаков, но пък той бе избран в друга процедура – така, както бе избран и Лозан Панов).
