((Свързаността между хората и страните в даден регион е толкова важно, колкото и на континентално ниво. Известни са примерите и в Европа. Бенелюкс, обедини Холандия, Белгия и Люксембург, а то стана и основа за обединението на Европа. Страните от Вишеградската четворка така подготвиха влизането си ЕС.
Балканите са по-скоро (добрия) обратен пример. Това разбира се е заложено и в историята на региона, която и дне продължава да разделя хората, които живеят тук. А това пречи и на връзките между страните тук.
..
Зам.-министър Димитров: Западните Балкани запазват ключовото си място сред партньорите на България
- 11 Април 2018
< >„Земеделието и развитието на селските райони в Югоизточна Европа е важен приоритет. Регионът има дългогодишни исторически традиции в областта на селското стопанство и притежава уникални географско-климатични условия за развитие на отрасъла“. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров при откриването на 41-та сесия на Асамблеята на Постоянната работна група за регионално развитие на селските райони на страните от Югоизточна Европа, чиито домакин е България, в качеството си на страна-наблюдател. Той подчерта, че страните от региона на Западните Балкани запазват ключовото си място сред партньорите на България. „Нещо повече, нека да си оказваме взаимна помощ и да споделяме ценния опит, който всяка държава е натрупала в годините“, призова заместник-министър Димитров.По думите му основна цел е поддържане на конкурентоспособен и устойчив отрасъл, с баланс между опазването на околната среда, икономическия растеж и социалната отговорност. „Изключително важен аспект в постигането на това е развитието и задълбочаването на връзките на регионален, междудържавен и глобален мащаб, споделянето на опит и добри практики“, категоричен бе Димитров.Заместник-министърът посочи, че земеделието заема специфично място в социално-икономическия живот на България. Наличието на плодородни почви и много добри климатични и географски дадености, обуславя развитието на отрасъла, включително и на биологично земеделие. Традициите в производството на зърнени култури, зеленчуци, плодове и отглеждането на животни, са основни фактори за развитието му. Аграрният отрасъл осигурява заетост на около 7% от населението и създава около 5% от общата брутна добавена стойност на страната. Неговата важна роля ще се запази и в бъдеще, особено предвид значението му за укрепване на икономиките на селските райони. Земеделските дейности ще останат важен източник на доходи за голяма част от населението и допирна точка между хората и околната среда.18 Април 2018 сайт хМЗХМинистърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов участва в представянето на нов финансов продукт на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Президентът на ЕИБ Вернер Хойер в присъствието на комисаря по земеделие и развитието на селските райони Фил Хоган представи нова програма на банката за отпускане на заеми, съсредоточена върху инвестициите в областта на биоикономиката в ЕС.
Министър Порожанов в качеството си на Председател на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство приветства стартирането на нова програма и подчерта, че инвестициите ще допринесат за засилване на конкурентоспособността на европейските компании, работещи в областта на биоикономиката /селското стопанство. По думите му подобни мерки ще укрепят дългосрочната им способност да инвестират в иновации и следователно да развиват и предлагат продукти и услуги с по-висока добавена стойност.
Инициативата има за цел чрез отпускането на финансиране от 400 млн. евро от ЕИБ, да бъдат мобилизирани над 1 млрд. евро частни инвестиции в селскостопанския сектор. Операцията ще се гарантира от бюджета на ЕС в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), като ще бъде предоставено на широк спектър от частни кооперативи и корпорации в ЕС в различни подотрасли, свързани с биоикономиката.
Новата програма има за цел да се справи с пазарните слабости и неуспехите, които ограничават наличието на адекватно финансиране в Европа за повечето от предприятията, които работят във веригите на добавена стойност на биоикономиката, както и да се насърчава развитието на селските райони. Технологичните рискове, свързани с по-иновативните сегменти, като биоразнообразието и иновативните съставки на храните и фуражите, затрудняват силно достъпа до финансиране.
……………..
Елена Герганова: Не правим компромис с отглеждането и внедряваме наука, очакваме студентите и докторантите на ВУАРР при нас, за да споделяме взаимно знания и опит 
08.03.2018 10:00; 24 часа онлайн 780;
< >
– Научи ли се българинът да цени биопродуктите и да си плаща, за да консумира качествена продукция?
– За моя най-голяма радост с всяка изминала година забелязваме все по-голям ръст на търсенето на нашите биозеленчуци в България. Преди 18 години, когато започвахме, се колебаехме дали това не е мода или временно явление, но сега вече можем да говорим за трайна тенденция. Хората искат да консумират по-чиста храна и това е в цял свят. През последните две години България е шампион в Европа по увеличение на площите заети с биопроизводство. Миналата година бяхме втори, след Русия, по ръст на този тип площи.
***
Лауреат „БИОФАКТОР“ се връчва ежегодно по време на откриването на Деня на биологичното земеделие, организиран от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в рамките на Международната селскостопанска изложба „Агра“ в Международен панаир – Пловдив. Тази година Денят на биоземеделието отбеляза своя десети юбилей с международна научна конференция на тема „Биологично земеделие и устойчиво развитие“.
В конференцията взеха участие 37 учени от Турция и Украйна и 40 от България с 30 доклада и 15 постера. В първите два дискусионни панела представителите на Университета Намик Кемал – Текирдаг и Университета в Чанаккале представиха нови подходи в насърчаване на развитието на биоземеделието и резултати от последни изследвания в областта на биологичното производство.
Експерти от Института за растителни генетични ресурси "К. Малков" – Садово, Института по зеленчукови култури „Марица”, Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“, Института по планинско животновъдство и земеделие и Българската агенция по безопасност на храните направиха оценка на нови техники и мониторинг на добрите земеделски практики при традиционни и нетрадиционни култури в условията на биологично земеделие. В конференцията споделиха своя ценен опит и бизнес организации от страната.
Преди началото на конференцията бе връчена и дипломата на първия докторант по биорастениевъдство на ВУАРР – Григори Иванов от Инситута по растителни генетични ресурси. Дисертационният му труд е на тема „Установяване на генотипове обикновена зимна пшеница и грах, подходящи за биологично земеделие“.
Пленарният доклад на конференцията бе изнесен от проф. д-р Огняна Стоичкова от катедра „Финанси“ на Факултета по икономика и управление на ВУАРР, която представи възможностите за банково кредитиране на земеделските производители.
Официални гости на конференцията бяха Евелина Апостолова – зам. областен управител на област Пловдив, и инж. Ральо Ралев – кмет на район Северен на община Пловдив. Приветствие поднесе и зам.-деканът на Факултета по морски науки и технологии на Университета „Онсекиз март“ – Чанаккале, Турция доц. д-р Илкнур Ак.
По време на изложението всяка година ВУАРР присъжда и отличието Лауреат „АГРОНАУКА“ и Почетния знак на висшето училище за изключителен принос към науката, висшето образование, агробизнеса и развитието на селските региони. Титлата Лауреат „Агронаука“ 2018 бе връчена по време на Вечерта на изложителя на доц. д-р Даниела Ганева – директор на Институт за зеленчукови култури „Марица“.
…………..
Асоциацията на българските авиопревозвачи: Бъдещето на Летище София трябва да е на свързващо летище – Хъб
19.04.2018 07:34; 24 часа онлайн
България е интегрална част от Европа, факт, към който трябва вече да се приспособим. Европа действа все по-често като единна държава, с еднакво законодателство и приоритети. През последното десетилетие все по-очевидна е необходимостта от цялостна дългосрочна Стратегия за развитие на българската гражданска авиация за следващите 20-30 години. Тази стратегия трябва да следва Европейската стратегия за въздушен транспорт, публикувана още в края на 2015 г. Това коментира за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиопревозвачи /АБА/.
Европейската Комисия /ЕК/ създаде Стратегия за въздухоплаването в Европа и ние следва да се възползваме от това, че има репери /отправни точки/ за развитие на Въздушния транспорт, развити в стратегия, отнасяща се и до България. Според Станулов темповете за нарастване на въздушните превози от и до България вече надхвърлят и най-оптимистичните ни прогнози. Така например за изминалата, 2017 г., през българските летища са преминали почти 11,5 млн. пътници, пътували с международни редовни и чартърни, както и вътрешни превози. От тях 6,5 млн. или близо 57 на сто са през Летище София, а общо през летищата във Варна и Бургас – близо 4,9 млн. пътници, с общ дял от около 43 на сто. Това според Станулов прави годината нетипична за гражданската авиация с високия ръст превозени пътници от 18,1 на сто, но за да се запази тази тенденция, ще са необходими усилия.
Експертът смята, че съвсем скоро тази благоприятна тенденция може да бъде възпряна от ограничените възможности на терминалите и пероните на Летище София. Летище Бургас също се задъхва с растящия трафик. Навлизането на нискоразходните авиокомпании предизвиква значителен ръст на пътническите превози от София до точки в Европа и обратно, но вероятно съвсем скоро ще се достигне до някакъв момент на насищане.
Вече става ясно, че допълнителен стимулиращ фактор за пътническите превози е идеята за хъб – аналогично на новото летище в Истанбул, летищата в Персийския залив и Баку, категоричен е Светослав Станулов. Той смята, че България и основно – Летище София, трябва да се развива именно като свързващо летище /Хъб/ и това трябва да бъде главно условие на бъдещата концесия на Летището.
Първата предпоставка за задържане нивото на увеличения трафик и превозените пътници са далечните, междуконтиненталните полети, посочи Станулов. По думите му трябва да се възползваме от благоприятното географско положение на страната като най-източната част на Европа – най-близко разположена спрямо Азиатските дестинации – Близкия и Далечния изток. В допълнение към това необходимо е и изграждането на подходяща инфраструктура за бърз и удобен трансфер на пътници на летищните терминали. Вече започна изграждането на хотели вблизост до терминалите, което е необходим атрибут при трансферите на пътници, подчерта Станулов.
Според него стратегически погледнато българските летища имат сериозен потенциал за полети в източно и южно направление, нещо повече, те могат да станат допълнителни хъбове на големи източни авиокомпании. Това ще стимулира допълнителен пътнически трафик от съседните страни. Ако искаме обаче след 10 години да имаме нужната инфраструктура и надежден въздушен транспорт, трябва сериозно да започнем да мислим и работим за това още от днес, категоричен е авиационният експерт.
На въпрос защо Стратегията за въздухоплаването в Европа е толкова важна Светослав Станулов отговаря, че това е така, защото въздухоплаването е определено като силен двигател на икономическия растеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС.
По статистика прекият дял на въздухоплаването в Брутния вътрешен продукт /БВП/ на ЕС възлиза на 110 млрд. евро, а цялостното му въздействие, включително туризма, е 510 млрд. евро чрез мултиплициращия ефект. Доказателствата обаче не спират до тук – междуконтиненталните полети са фактор за разполагане на централни офиси на големи фирми, установени в региона. Така например увеличаване на 10 процента пътници в дадена агломерация повишава местната заетост с 1 процент.
Бъдещите очаквания и прогнози са за значителен ръст от 6 процента годишно в Азия и Тихоокеанския регион. Очаква се редовният пътнически трафик в този регион до 2034 г. да възлезе на 40 на сто от световния въздушен трафик. Китай ще стане най-големият световен пазар, като през 2023 г. ще изпревари САЩ по брой на превозените пътници, прогнозират експертите.
Турция и световните лидери от ОАЕ реагират адекватно. България няма свързаност с тези региони. Как се готвим за това? Как да се включим в това развитие, отчитайки, че и ние като част от Европа сме най-близко до Азия, е най-актуалният въпрос според шефа на АБА.
Синергиен ефект на въздушния транспорт към икономиката в България е особено актуален, отчитайки значението на туризма – така обяснява Станулов важността на Авиационна стратегия за България. Изпълняваните трансферни полети от Европа през България до Близкия Изток, Азия и Африка през България, възлизащи на 20-30 на сто от трафика през 90-те години днес са напълно ликвидирани. Разработването на Стратегията за развитие на въздушния транспорт в България ще ни позволи да се възползваме от прогнозния нарастващ трафик, повишаване на конкурентоспособността ни и възможност да участваме на този пазар.
Според Станулов трите основни приоритета на Българската стратегия, транспонирайки Европейската, са, на първо място – придобиване на по-голям дял от развиващите се пазари, които са вътрешноевропейски полети, така и между Европа и Азия. Това по негово мнение може да стане чрез развитие на нови дестинации, приоритетно извъневропейски и междуконтинентални.
Понастоящем извъневропейските полети от и до София са 15 процента от всички полети до София, докато за ЕС извъневропейски са 40 на сто, отбелязва експертът. "Трябва да се отвори и сегментът трансферни полети, чрез главното летище на България – Летище София. Това действие трябва да е съпроводено от създаване на условия за българските авиокомпании и авиоремонтна индустрия да участват максимално на тези нови пазари. Всичко това на практика ще осигури по-добра свързаност на България", коментира Станулов.
Установено е, че централите на големите компании се съобразяват именно с нивото на свързаност, за да изберат къде да се позиционират в света. Оценено е, че предлагането на междуконтинентални полети насърчава централите на големи фирми да разполагат офисите си в съответната държава, с което се привличат чуждестранни инвестиции, посочва експертът.
През осемдесетте години през летище София е осигурявана връзка до 47 дестинации, включително междуконтинентални /Африка, Азия, Близкия Изток, Югоизточна Азия/. Днес се обслужват дестинации, които свързват България предимно с Европа и ограничено с Близкия Изток, каза той.
"Вторият приоритет е привеждане на капацитета на летищата инфраструктура и тази за обслужване на въздушното движение към очаквания ръст на трафика, за което са необходими предварително проучване, Генерален план и планове на основните елементи на летището – пътнически и карго терминал и пистова система. Важно е да се предвидят условия за изпълнение на трансферни и междуконтинентални полети. Всичко това трябва да се извърши с водеща роля на държавата, дори в условията на концесия", смята Станулов. Аналогично, капацитетът и възможностите на РВД също трябва да са адекватни на очакваното разрастване, допълва той.
Приоритет три е спазването на високите европейски стандарти на безопасност и сигурност. В тези условия, естествено, ролята на Гражданска въздухоплавателна администрация на България като надзорен орган следва да се засилва, независимо от виждането за създаване на единен европейски авиационен орган в по-дългосрочен план, включително с увеличаване на капацитета и сертификационните възможности, посочва председателят на АБА Светослав Станулов.
………….
Производителите до 31 юли трябва да защитят BG храни в ЕС
18.04.2018 20:52; 24 часа, Мария Милкова, Девора Недялкова
Министърът на икономиката Емил Караниколов присъства на заседание на икономическата комисия в сряда. Депутатите в нея трябва да разгледат промените в закона за марките и географските означения. СНИМКА: Мария Милкова
Брюксел се съгласил на отсрочка за промени в закон, за да не ги вземат чужди компании
Българските производители ще могат до 31 юли да защитят популярни марки храни в Европейския съюз. До тази дата се очаква да бъдат гласувани окончателно промените в Закона за марките и географските означения. С приемането им ще отпадне националната защита на продуктите и за да не ги произвеждат чужди фирми, е необходима защита в ЕС.
Поправките в закона бяха внесени в парламента в началото на ноември 2017 г. от Министерския съвет. Депутатите от икономическата комисия обаче отказаха да ги гласуват, преди да са намерени механизми за защита на традиционните български храни.
Ако изменението в закона беше гласувано в началото на годината, действието на всички регистрации, на географски значения за селскостопански продукти и храни по силата на националното законодателство, щеше да бъде прекратено. Чужди производители щяха да могат да правят храни с надпис, че са български.
За да не останат храните незащитени, след преговори с Брюксел да се даде отсрочка за приемане на поправките в закона и да бъдат подадени заявления за вписване в европейския регистър до няколко месеца.
“24 часа” пръв писа в началото на годината за риска българските производители да останат без защита заради пропуски в законодателството. Промените е трябвало да влязат в сила преди 9 години, а за да запазят родните си наименования, е нужно да влязат в европейски регистър.
Горнооряховски суджук и българското розово масло са единствените, които са го направили, но всички останали ползватели на популярни по света и у нас родни храни не са.
“Регистрацията и закрилата на национално равнище на географски означения за селскостопански продукти и храни е несъвместима с правото на ЕС”, обясниха от Министерството на икономиката пред “24 часа”.
Експерти от българската администрация провеждат срещи с представители на Европейската комисия. “24 часа” научи, че представители на Министерството на икономиката са заминали за Брюксел ден след публикацията във вестника.
Целта на срещите е била се окаже съдействие при подаването на български заявки за регистрация на европейско ниво.
40% от вносното мляко некачествено
През последните 20 дни са направени проверки на качеството на вносното мляко, което влиза в български мандри от Унгария, Румъния и Гърция. Над 40% от него е с много лошо качество, каза земеделският министър Румен Порожанов.
Той обясни, че няма законово основание да върне млякото, но щял да изпрати послания до млекопреработвателите да изкупуват българско мляко, което отговаря на изискванията.
Днес той ще се среща с представители на млечния сектор. Министърът ще апелира да си създадат браншови стандарт. Той ще е пожелателен, но ще осигури контрол в бранша за това какво да изкупува.
“Няколко срещи направихме, за да видим къде има проблеми с цените”, каза министърът. Във Врачанско се оказало, че държавната фирма “Ел Би Булгарикум” е спряла да изкупува.
…………..
Борисов: Докато Япония, Китай и САЩ инвестираха в компютри, ние правихме пречиствателни станции
19.04.2018 10:16; 24 часа онлайн
Доволен съм да се сложи 1 млрд. евро за подготовката на Европа за тази изключително конкурентна среда в тази сфера. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на откриването на Международна конференция под наслов "Формиране на дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителни изчисления за научни и промишлени приложения в изключителен мащаб", предаде „Фокус“.
„Неслучайно днес едновременно се откриват това мероприятие и конференцията по дигитално обучение, където е вицепремиерът Томислав Дончев. Говорим за една и съща тема. Доста сме изостанали като континент от тази сфера. Неслучайно водещите икономически сили Китай, САЩ, Япония притежават тези суперкомпютри. Неслучайно и там започна да се говори за градски транспорт, авиотранспорт, жп транспорт без човешка намеса“, заяви Борисов. По думите му това може да се прави само със суперкомпютри.
„В сферата на сигурността всеки ден се сблъскваме с кибератаки. Дори на сегашните системи не можем да осигурим надеждна защита. Доста безнадеждно на пръв поглед сме изостанали, но имаме огромен потенциал“, каза още Бойко Борисов.
Докато в Китай, САЩ и Япония инвестираха в супермашини и компютри, ние тепърва правихме пречиствателни станции. „Дори тази сфера като сигурност, за да развиваме своите технологии, трябва да бъде защитена. Иначе става проблем за личните данни и възможност на терористите да правят чудеса в тази сфера, когато сме постави всичко в управление на тази компютърна система. България има своите огромни традиции в тази сфера и затова мисля, че много ѝ подобава да бъде част от всички тези държави и да участва активно. Балканите са място, където, вярно, ние, докато в Китай, САЩ и Япония инвестираха в супермашини и компютри, технологии, космически програми, ние тепърва правихме пречиствателни станции, подменяхме жп линиите или за първи път строяхме магистрали“, коментира Борисов.
По думите му има още държави на Балканите, които нямат и една цяла магистрала. „Доста безнадеждно на пръв поглед сме изостанали, но в тази сфера със своите традиции, защото виждате от Джон Атанасов до десетките български деца, които печелят и се връщат от олимпиади в света по математика, физика, със златни медали, имаме огромен потенциал. С отделените средства, с тези регионални центрове, с тези мощни процесорни системи, които ще бъдат изграждани, имаме опит в това, с водещото начало на Германия, Франция и други европейски държави като високотехнологични, можем да се обединим, да сложим необходимите пари и да се върнем обратно до четвъртото място, където сме били. Сега сме извън десетката“, допълни той.
По думите му следващите години нациите, континентите, държавите, икономиките, които разполагат с такива машини, рязко ще надминат останалите. „Само за няколко години толкова промени станаха, които само преди 1-2 години дори не сме си ги представяли. Виждате сега по Интернет дори и медиите предават толкова бързо, а само преди 5 години бяха необходими и станции, пренасяне на сигнали, трасета“, каза още Бойко Борисов.
………….
Монитор 19.4.2018
Знаци за над 3 млн. лева крадат от пътищата у нас. Табели за над 3 млн. лева се крадат годишно от пътищата и улиците у нас. Само по републиканските шосета загубите са за поне 1,5 млн. лева, сочат данни от Агенция „Пътна инфраструктура". Останалите липси са от общините, които отговарят и плащат за пътните знаци в населените места.
Според обобщената статистика, с която „Монитор" разполага, най-често изчезват табели за предимство и край на пътя с предимство, знак „Стоп", както и табелите за изскачащи внезапно животни на пътя. Причината е, че тези знаци най-често се поставят на по-обезлюдени места.
„На местата, където малък път през полето се включва в по-главен, винаги има знак, че колите по шосето отпред са с предимство и трябва да се пропуснат. Именно тези табели изчезват най-често, защото са на по-безлюдни места. Понякога има и знак „Стоп" ако пътят е „черен" и също табелата се оказва много привлекателна за крадците", обясниха застрахователи пред „Монитор", на които им се налага да изплащат знаците, за да могат общините и АПИ да ги подменят. „Повечето знаци са застраховани като част от пътната инфраструктура. Те са доста скъпи и не можем да си позволим да ги оставим на произвола на съдбата.
Цените им започват от 155 лева за квадратен метър. Това са най-евтините. Повечето обаче се купуват от 456 лева за квадрат. Застраховаме и мантинелите, които тръгват от 47,20 лева за линеен метър и стигат до 274 лева", обясниха служители на пътната агенция и общините пред „Монитор".
Именно след изплатените застраховки станали ясни и загубите за държавата от липсващите знаци. Много сигнали стигнали и до полицията. От МВР установили, че липсващите табели се ползват по предназначение в зависимост от сезона. Ако е есента, то знаците се използват за печене на чушки. „Стоп"-ът, които е от хубава и лека сплав, се слага върху огъня и след бързо обгаряне на боята започва да се носи аромат на печени пиперки. Пролетно време пък табелите били откривани по обшивките на покриви, за да се спре течът, появил се през изминалата зима. Лятото, когато по селата няма много работа, пътните знаци ставали разменна монета в пунктовете за скрап. За една табела спокойно се взимали пет лева. Металните стойки пък служели като колове на дворни огради и дори за подпиране на лозници в късно лято, когато асмите са натежали от плод. В градовете най-често изчезвали знаците, които обозначават приближаването на пешеходна пътека.
………….
