Едно доброжелателно, но педантично и критично око наблюдава българския преход през последния четвърт век.
Окото видя как се създават частни банки с кредит от държавните. И как фалират – първо вторите, после – първите.
Надникна зад кулисите на времето, когато пенсията стана 3 долара, а заплата – пет.
Облещи се на масовата приватизация, от която някои трудещи се отърваха с 16 лв. дивидент, а други – с по-малко. А пък някои нетрудови елементи взеха еталонни соц. предприятия за жълти стотинки под прикритието на масовостта. Повечето ги разграбиха, по-малко – ги развиха.
Безпристрастното око успя да види изначално, че касовата приватизация се превърна в касова превъртизация.
Надникна в ламтежът за еврофондове и стотиците, повечето легални, начини да се крадат безконтролно.
Заслепи се от бляскавата роля на България, поела Европредседателството. И следи как добрите намерения са едно, желанието за действеност – друго, а резултатите – друго. Засега сме на второ ниво.
Едно око в продължение на 25 години, съзерцава, възприема, анализира. Образи, случки, процеси.
Окото на вестник "БАНКЕРЪ".
