Кой се люшка в Ковчега на НОИ?

Иван Нейков

Националният осигурителен институт, една достолепна организация, която между другото отговаря и за доходите ни, когато остареем достатъчно, за да имаме правото да не работим, се присъедини към групата на хейтърите, които – да има как – ще удавят в капка вода  частните пенсионни схеми. Духовен баща на хейтърите е неотдавнашният финансов  гуру Симеон Дянков, до него е наследникът му Владислав Горанов, а сивата маса се представлява от синдикални босове, от платени протестери и някои представители на академичните среди – това са хората, които се возят в Ковчега на НОИ. Опитахме се даже да ги чифтосаме като в истинския Ноев ковчег, ако забелязахте.

На баба и внуче им е ясно, че пенсионното осигуряване на НОИ отдавна е предало Богу дух. Защото  какво значи да се дотира тази система от държавния бюджет годишно с над 4 млрд. лева? Това значи, че веднъж плащаме осигуровки, за да осигурим пенсиите на бабите и дядовците си, и втори път чрез данъците ни някой запълва дупката в НОИ. Точно такава формула, шумно рекламирана като идеална "разходо-покривна система"  надали има някъде по света.

Не стига това, ами хейтърите посягат и на личните  сметки на участващите във втория пенсионен стълб. А и какво им пречи, след като властта достатъчно дискриминиращо задължава всеки човек, роден след 1959-а година, да  внася за пенсия в НОИ  14.8% от дохода си, а  само 5 на сто от него – в частен пенсионен фонд по избор, който е чисто капиталова схема. Казано иначе –  парите ни във фонда се инвестират с цел печалба, която се трупа по сметките ни.  

Последният  истеричен изблик  на хейтърите беше някакъв доклад на НОИ, в който се твърди, че през 2021 г. първите пенсии от Универсален пенсионен фонд щели да бъдат по 30 лева. И най-устойчивият кандидат-пенсионер би изтълкувал това като призив:  хора, какво чакате, бягайте от втория пенсионен стълб и идвайте в първия, държавния, където всичко е сигурно!

Какво казват  числата на това място? От началото на годината минималните пенсии за трудов стаж и за възраст станаха 200 лева. От 1 юли ще бъдат увеличени до 207.60 лева. Пенсиите ще се преизчисляват с 1.169% за всяка година осигурителен стаж. Разходите за пенсии в бюджета за 2018 година са 8 351 000 лева.

Размерът на осигурителната вноска за Фонд "Пенсии"  на ДОО се увеличи от началото на годината с един процентен пункт – 19.8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 11.02 за сметка на работодателя и 8.78 за сметка на работника  и 14.8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 8.22/6.58.

Нека предположим, че след три години, през 2021-ва, минималната пенсия  ще достигне заветните 240 лв., отредени на пенсионирания човек от държавата.

Колко ще добави втората пенсия към първата след три години?

Минималната сума за втора пенсия на осигуряващите се в универсални пенсионни фондове тогава теоретично ще е поне 48 лева. Защо ли? Защото минималният размер на пенсията, който дружествата трябва да плащат, е не по-малко от 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. А 20% от 240 лв. са именно 48 лева.
Времето е факторът, който влияе най-много върху размера на натрупаните суми за втора пенсия. Не е доходността, не е вноската, а времето. При държавната пенсия времето е законово регламентирано, но по-важна са демографията, миграцията, заетостта.

Но защо се твърди, че през 2021-ва приносът на частната пенсия ще е по-малък?

През 2000 г., когато бе утвърдено  законодателството за втория пенсионен стълб, бяха формулирани и  целите на неговото съществуване. Те, естествено, бяха дългосрочни, както е характерно за пенсионното осигуряване. Накратко – 40 години след старта на първите вноски през 2002-ра  спестяванията с определения от закона размер на вноска да достигнат до размер на пенсията 20% от осигурителния доход на лицето, преди да се пенсионира. Но изплащането на втора пенсия ще стартира през 2021-ва –  само след 20 години осигуряване, което е половината от периода, за който са правени сметките по закон.

Така че въпросът е как  само от 5% вноска да се достигне до сума, равна на  20% от последния осигурителен доход на лицето, преди да се пенсионира. В момента 5%  са около 40 лв., а 20% от сегашния осигурителен доход са около 160 лева. Времето, което е определено за натрупване, е 40 години, но фондовете са в състояние да стартират изплащане на пенсия и след 20 години. Разбира се, ако става дума само за  20 години осигуряване, целта ще е  не 20% от последния осигурителен доход, а около 10 процента. При това положение  пенсионер през 2021-ва не трябва да очаква повече от 30 лв. принос на втората пенсия като добавка към първата.

Голяма истерия се вдигна и около това, че сега  работещите  успяват някак си да платят  с осигуровките си половината от пенсиите. Н о-о-о-о-о!, идели страшни времена, когато все по-малко работещи ще плащат на все повече пенсионери. И един ден   няма да има кой да  заработва пари за  пенсиите.

И това са мисли, които се процеждат от Ковчега на НОИ. Данните показват, че  с близо 7 хил. души са намалели новите пенсионери през миналата година спрямо същия период на 2016 година. Основната причина  новоотпуснатите  пенсии да са по-малко на брой е нарастването  на изискваната  възраст и на осигурителния  стаж с по два месеца. Тази година, за да излязат в заслужен отдих дамите, упражняващи  най-масовата, трета категория труд, трябва да работят до 61 години и да са  натрупали  35.4 години трудов стаж. Мъжете пък ще могат да напуснат трудовия пазар, след като навършат 64 години, при условие че имат 38.4 години осигурителен стаж.
Значителен спад има и при пенсиониращите се военни, полицаи и служители на ДАНС. За деветмесечието на миналата година 1526 служители под пагон са излезли в пенсия, докато през същия период на миналата година броят им е бил 6294,

или четири пъти повече. Основна причина за спада на прекъсналите служба униформени е промяната на условията за пенсионирането им. През 2016 г. за служителите на силовите ведомства беше въведена и пенсионна възраст. Така, за да излязат в заслужен отдих тази година, служителите под пагон трябва да имат не само 27 години осигурителен стаж, 18 години от които в системата, но и да са навършили поне 53 години.

Така че държавата с промяната на правилата е направила все пак нещо, за да крепи по острието на бръснача държавното пенсионно осигуряване.

Защо тогава са тези словесни  атаки срещу втория пенсионен стълб? Нали Тристълбовият модел на пенсионно осигуряване бе въведен със закон и е признат за фундаментален модел?

Ами защото държавата у нас вместо да стимулира осигурителния бизнес и в частност втория стълб, тя гледа – чисто по социалистически, да заграбва територии и мощ. Не че по-добре се справя, но за нея е по-добре  да си има повече пари в общия кюп – и за плащане, и… за крадене.

 

 

Увеличението на вноските трябва да продължи

Осигурителните вноски за пенсия трябва да бъдат увеличени, за да се гарантира стабилност на системата и добри пенсии. Това каза Иван Нейков, директор на Балкански институт по труда и социалната политика. Същото важи и за пенсионната възраст, заяви той.

Експертът обаче не одобрява, че  в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите не се търсят механизми за промяна на начина на финансиране на пенсионната система, което означава, че и през следващите години пенсиите ще останат ниски.

"Пенсионният модел ще издържи. Няма рискове за изплащането на пенсиите. Но тази стабилност има цена – ниските пенсии”, посочи той.

 

Фонд "Пенсии" е сериозно дебалансиран

Дори и с вярна формула, залагайки лоши параметри на входа, могат да излязат некоректни данни на изхода. Това каза Николай Марев, главен изпълнителен директор на ПОК ”ДСК-Родина”. Той коментира концепцията на Министерството на труда и социалната политика за изплащането на пенсиите по втория стълб.

По думите му, е много подвеждащо да се работи със средни стойности за целия бранш. Марев каза, че ако се работи с реални данни, а не с  усреднени, началните пенсии за жените през 2021-ва ще са около 70 лв., а за мъжете през 2024-а – някъде около 95 лева. Той направи паралел между осигуряването в първия и втория стълб.

"В универсалните пенсионни фондове в момента  осигурените са  3.7 млн. души, а в НОИ  осигурените са 2.8 млн. души. Има разлика от 900 хил. до 1 млн. души. Въпросът е къде са тези лица. Може една част да не са в България, друга част да са в "сивия сектор", а част в момента да са  без работа и само от време на време да се осигуряват. Тоест  да – има епизодични вноски.

"Пенсионните фондове са различни, те могат да бъдат различни  както по пол, възрастова структура на осигурените лица, така и по своята доходност. Натрупванията могат да бъдат доста различни. При нас има ниски партиди, които са под 100 лв., но има и партиди, които са над 25 000 лева."

По думите му, много сериозно е дебалансирана финансово системата за обществено осигуряване. "В момента 50% от парите, които плаща  НОИ, идват от държавния бюджет. Без това доплащане от държавата не биха могли да се изплащат пенсии", поясни  Марев.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст