Мълчанието невинаги е злато, но говоренето на управниците по корупционната афера около задържаната за подкуп кметица на район "Младост" Десислава Иванчева доби измерения на колективна глупост. В стремежа си да печелят дивиденти извън съдебната зала разследващи, депутати, министри и (неизбежно) премиер подкопават обвинителната теза, за която настойчиво агитират. Усещането е познато от повечето знакови процеси на прехода – никой не се интересува от крайния акт в съдебната процедура, ефектът е постигнат с гюрултията в самото начало и просто трябва да бъде удължен пред публиката.
От много чудене кой антикорупционен модел да приложи властта не намери време, нито пък има желание да придобие елементарен поведенчески модел в антикорупционните си изяви. За броени дни лицата на управленското статукво натрупаха и продължават да трупат правни и политически негативи по казус, от който се очаква точно обратното. Дотам, че човек започва да се колебае дали не работят целенасочено за провал на тезата, която уж бранят.
Първата работа на вицепремиера по въпросите на правосъдието Екатерина Захариева беше да забърка правозащитен водевил – в най-неподходящия момент и без това да й е работа. Че разследващите прекалиха с висенето на задържаните по улицата спор не може да има. Шефовете им начело с главния прокурор Сотир Цацаров и с председателя на комисия "Антикорупция" обаче с право реагираха на хвърчащия й коментар за малко попрехвърлената граница. После срязаха и правосъдния министър Цецка Цачева, която пък подметна, че ще проверяват собствените си действия.
В резултат двете започнаха да обясняват, че били за, а не против антикорупционните мерки. Позицията им пък била лична, а не на правителството. И все пак те държели на нея, но с важното пояснение, че тя е в отговор на… президента Румен Радев. Понеже държавният глава каза, че държавата е "на тъмно и е крайно време да включим прожекторите" – ето, осветихме Иванчева.
Правосъдното министерство пък се сети, че работело по анализа на прокуратурата за облекчаване на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) в областта на начина за събиране на доказателства. Кога го измислиха, не е ясно, но се заговори за премахване на института на поемните лица. При наличието на крайно завишения доказателствен формализъм у нас това би затруднило допълнително реализирането на обвинителната теза. Подобна промяна едва ли ще бъде допусната лесно, и то напълно основателно, защото никой не вярва на МВР и на прокуратурата. Докато отказват правораздаване срещу публично известни криминални и политически босове, въпросните институции удрят поръчково в определен момент неудобните и непослушните.
Същевременно никой не си направи труда да погледне посочения от разследващите текст в НПК, уреждащ правилата за претърсването и изземването. Всички продължиха да повтарят като папагали тезата им, че задържаните трябвало да стоят на място през цялото време, защото така изисквал законът. Както посочихме обаче в предишния си брой, това не е така. Наистина общото правило е претърсването и изземването да се извършват в присъствието на поемни лица и на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му.
Има обаче специално правило, според което претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или общински служби, се извършват в присъствието на представител на службата. Претърсваният автомобил в случая е общински и трябваше да бъде осигурен общински представител, тъй като задържаните не може да бъдат едновременно свидетели и обвиняеми. А след първоначалния оглед, свързан единствено с мястото на задържането, колата следваше да бъде откарана в закрит имот, където да бъдат извършени останалите процесуално-следствени действия.
След Захариева и Цачева гузен коментар в привидно обратен ред направи и председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. И той подкрепял антикорупционната активност, но държал и на презумпцията за невинност. Човекът, който в качеството си на вътрешен министър раздаваше присъди от парламентарната трибуна, кръщаваше акциите със звучни имена и ги филмираше като видеоклипове, взе да защитава достойнството на задържаните.
В същия тон се обади и премиерът Бойко Борисов – приемал обяснението на разследващите за нуждата от уличния престой, но (във връзка с футболното хулиганство) не бивало полицаите да бъдат надъхвани повече. Защо ли? Защото, "когато ги надъхваш повече, следващият път те ще вложат повече сила и ще имаме друга тема на разговор – ще стане малко като с кмета на "Младост".
А на фона на това всеобщо фактическо признание за прекомерност при задържането на Иванчева председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов заяви, че прекомерност в случая няма. Той описа всичко като внушения на опозицията и дръпна абсолютно нелеп паралел с румънския антикорупционен модел – защо онези, които го хвалели, сега мрънкали за прекомерност. Юристът Кирилов окачестви на свой ред като абсурд да бъде критикуван "стремежът прецизно да се спази НПК", който всъщност не е спазен.
Напористият шеф на спецпрокуратурата Иван Гешев също прояви двусмислена колебливост. "Законите се приемат от депутатите, а ние ги спазваме", заяви Гешев в защита на разследващите. Но въпреки че спазили закона "от А до Я", операцията била "лош късмет" както за тях, така и за обвиняемите и техните семейства. Тъкмо буквата на закона не беше обаче спазена, а лошият късмет на задържаните се дължи на преднамерени действия, обяснени и с нуждата от "превантивен ефект".
Очерталият се още в първите дни батак по съществото на разследването е още по-смущаващ. Оказва се, че кметицата на "Младост" е светнала не съвсем "като коледна елха", както беше обявено първоначално. Защитата твърди, че следи от веществото, с което са маркирани банкнотите, са открити само в тази част на ръката на Иванчева, която е била в контакт с протоколите при ареста. Това изключва твърдението на разследващите, че кметицата е участвала в броенето в продължение на час и половина.
Механизмът на подкупа също затъва в неясноти и несъответствия. От изясняването им зависи ще носи ли отговорност предприемачът Александър Ваклин за съучастие в корупционното престъпление. Законът предвижда ненаказуемост за онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта. От думите на Ваклин се разбра обаче, че е направил четири безуспешни опита за среща с Иванчева, но се видели само веднъж, без тя да го изнудва. Предприемачът не спомена и за проведени с нея телефонни разговори, които евентуално да са записани със СРС.
Така ключовият и засега единствен свидетел остана посредникът Петко Дюлгеров. Той обаче се отказа от направените първоначално самопризнания веднага, след като прокуратурата поиска да му бъде наложена постоянна мярка "Задържане под стража". Бившият кмет на "Младост" не споменавал Иванчева да е видяла как пликът с белязаните банкноти се озовава в автомобила й, който не бил заключен по време на срещата й с него.
От поведението на Дюлгеров зависи дали той ще бъде обвинен и в провокация към подкуп. Защитата на задържаните настоява, че данни за това има и по отношение на Ваклин, но срещу него държавното обвинение просто не може да си позволи враждебни действия. Включително защото Иванчева посочи вече и тепърва ще освети лицето "Румен Р.", което стояло зад акцията срещу нея.
Въпросът е има ли в записите със СРС достатъчно данни за изнудване, което да изключи провокацията към подкуп. Обвинението и защитата изразиха противоположни мнения по въпроса, който се усложнява и от безспорния факт, че уговорките и предаването на парите са станали изцяло под контрола и със съдействието на разследващите. Те са прилагали СРС, съгласували са действията си с Александър Ваклин и са получавали и връщали неколкократно парите за подкупа.
Самият Ваклин е обаче също твърде неубедителен по отношение на детайлите. В прав текст предприемачът заяви, че се решил да предложи на Иванчева подкупа, след като първо потърсил хора, които я познават, за да си реши проблема "с връзки". На практика това е активната страна в търговията с влияние, която е особен вид корупционно престъпление. После разбрал обаче, че "всичко е за пари", и решил да ги предложи и да ги даде чрез Дюлгеров, на когото "попаднал случайно".
В разгара на кризисния пиар председателят на комисия "Антикорупция" Пламен Георгиев продължи да надгражда. С аргумента, че Иванчева и заместничката й Биляна Петрова си позволявали "доста глезотии", той обоснова започналия пълен финансов анализ на имуществото им. "Ще проверим всички банкови сметки, всички придобити от тях имоти в България и в чужбина", увери Георгиев с явния подтекст, че има такива. Всъщност тези действия са задължение на антикорупционната комисия съгласно законовите й правомощия, а не заради някакви глезотии.
"Бях силно изненадан, че има положителни и отрицателни становища за ситуация, когато задържаш човек със 70 хил. евро в ръцете. Уверявам ви, че ако бяхме в една държава на запад от нас, никой нямаше и да си помисли да каже и дума в защита на този човек", заяви пред медиите Пламен Георгиев. Не стана ясно дали има предвид Сърбия, която отказва да върне банкера Цветан Василев, защото е наясно с истинските мотиви за спретнатата му държавна вендета.
Думите в полза на Иванчева са обаче не толкова заради безобразното й кметуване и популистка истеричност, колкото заради действията по нейното отстраняване. Пиарът на район "Младост" Петър Кърджилов мина в яростна контраатака, като обяви, че парите в колата на кметицата са подхвърлени умишлено от Петър Дюлгеров, а прокуратурата не разполага със специални разузнавателни средства, в които Иванчева да иска подкуп. В добавка Кърджилов окачестви разследващите като част от организирана престъпна група, която е извършила набеждаване, и срещу нея администрацията на район "Младост" провежда собствено разследване.
Ако всичко продължи да върви в този дух, обвинението неминуемо ще се сгромоляса. Добрата новина е, че се явява шанс кметската администрация в район "Младост" да бъде оглавена от нормален човек, който уважава и брани правата на собствениците и инвеститорите в частни имоти, а не ги рекетира. Лошата – че рекламираната като първи голям удар в борбата срещу корупцията акция придобива познатите поръчкови очертания.
И както възникват въпроси отчитала ли се е на някого Иванчева, публиката вече се пита кой ли пък стои зад инвеститора "Клас А" "Ваклин груп" ООД, притежавано, управлявано и представлявано от едноименната фамилия. Както и доколко офшорният им съдружник от Сейшелите "Тасаки Холдингс Лимитед" кореспондира с даденото му от Иван Гешев описание на хора – със "съвсем различно, европейско мислене", без българската нагласа за разрешаване на проблемите с пари под масата.
