Докладът на Евростат дойде точно навреме, за да позволи на премиера Бойко Борисов за пореден път да се опита да извади политически дивидент от тази тема. "Трети сме в класацията по най-нисък външен дълг в Европа след Естония и Люксембург", обяви премиерът по време на заседанието на правителството в сряда – 25 април.
"Излезе докладът на Евростат, според който съотношението на външния дълг към БВП намалява от 29 на 25,4 процента. Трети сме в класацията по най-нисък външен дълг в Европа след Естония и Люксембург. Люксембург има към 23%, но с това темпо, с което работи правителството, до края на годината ще го свалим до 20%, така че ще излезем втори. Сиреч, поколенията в България и сега са в тройката на отличниците по нисък външен дълг в Европа", уточни Борисов. Според него в номинален размер държавният дълг е намалял с около 2.3 млрд. лева.
И първият, и вторият и третият посочени от министър-председателя факти са верни. Според последните данни на Министерството на финансите държавният дълг от февруари 2017-а до края на февруари 2018-а се е свил от 13.42 млрд. евро на 12.15 млрд. евро, или с около 1.27 млрд. евро. Преизчислено в национална валута по фиксирания курс на лева към еврото, въпросното намаление е 2.48 млрд. лв. – повече от числото, споменато от Борисов.
Заради ръста на икономиката е напълно резонно и съотношението на дълга на държава към БВП също да намалее. И точно след целия този информационен букет от цветя и рози ще зададем еретичния въпрос:
"И какво от това"?
Трябва ли да припомняме, че в края на юни 2014-а държавният дълг бе 8.12 млрд. евро, а съотношението му към БВП бе 19.7 процента? Това спаси ли финансовия сектор на държавата от риска да изпадне в ликвидна криза, заради което дори се обсъждаше въвеждането на банкова ваканция? Разполагаше ли по това време правителството с достатъчно средства, за да се противопостави на ликвидните атаки и да изплати гарантираните влогове в затворената на 20 юни 2014-а КТБ? Ако е имало нужните средства, защо се наложи през юли в спешен порядък държавата да емитира извънредна облигационна емисия, а по-късно след изборите финансови министър Владислав Горанов да взема мостови заеми и други подобни финансирания, за да осигури ликвидността на държавата?
Припомняме всички тези обстоятелства, за да подчертаем, че изнесените числа за държавния дълг, с които премиерът Борисов се хвали толкова много, са
колкото верни толкова и манипулативни
Разбира се, размерът на дълга е важен и съотношението му към БВП също. Но когато става дума за оценка на стабилността на държавата, много по-важен е нетният размер на дълга.
Това е онази величина, която се получава, след като от общия размер на държавния дълг се извади размерът на фискалния резерв. Кога една държава е по-ликвидна – когато има ддълг от 30 млрд. евро и 20 млрд. евро фискален резерв или когато има дълг от 15 млрд. евро и фискален резерв от 2 млрд. евро? Естествено е да се отговори, че това е в първия случай.
Каква е ситуацията в България?
Тъй като последните официални данни са за февруари 2018-а, ще се облегнем на тях. Те показват, че в края на втория месец на тази година държавният дълг е 12.15 млрд. евро, а фискалният резерв е около 5.46 млрд. евро. С други думи, нетният размер на държавния дълг е 6.69 млрд. евро.
Година по-рано общият размер на държавния дълг е бил 13.42 млрд. евро, а фискалният резерв -13.58 млрд. лв., или 6.94 млрд. евро. Следователно нетният размер на дълга в края на февруари 2017-а е бил 6.64 млрд. евро. Числата са от статистиката на Министерството на финансите. Е, какво точно се променило към по-добро за една година?
Дългът може и да продължи да намалява, но ако фискалният резерв спада по-бързо, може да се окажем и без такъв, макар и с малък дълг. А тогава откъде ще дойдат парите за плащането му? Или пък средства за потушаване на евентуални кризи? Разбира се, че тогава ще вземем нов дълг. Но в резултат на това съотношението на държавните заеми към БВП отново ще скочи. Какво тогава ще говори Борисов? С какви числа и съотношения ще се похвали? По-важното е обаче ще може ли точно тогава да осигури нужните на държавата ликвидни средства на достатъчно ниска цена? Ето тези въпроси би трябвало да получат сериозен експертен, а не политически отговор, защото от този отговор зависи дали страната ни ще се радва на дългосрочна стабилност.
