Административните съдии от страната вкупом наскачаха срещу идеята да се направи външен функционален анализ на системата на административното правораздаване у нас. Становище "против" – такъв анализ изказаха всичките 28 административни съдилища, същата теза в края на миналата седмица бе подкрепена и от пленума на съдиите от Върховния административен съд. Против е и новоизбраният председател на ВАС Георги Чолаков, такава бе позицията и на предшественика му на този пост Георги Колев.
Да припомним, че миналата година правителството направи искане пред Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия за техническа помощ, чрез която да се направи за анализ на системата на административното правосъдие. В това искане всъщност фигурираха общо 12 точки, само част от които бяха свързани с правосъдната ни система. Освен за мониторинг над системата на административните съдилища бе поискана помощ за функционален анализ и по отношение на новите правомощия на Инспектората към ВСС, както и за установяване на "причините за забавяне при разглеждането и приключването на наказателни дела в съдебна фаза и предприемане на мерки за ускоряването им", включително и в областта на делата с "висока обществена значимост" – свързани с борбата с корупцията и организираната престъпност.
Искането на държавата бе формулирано през октомври 2017 г. в решение на Министерския съвет.
Мониторингът на административното правосъдие по план
трябваше да започне през май. Ако започне. Защото съдиите от административните съдилища всъщност искат правителството да оттегли това искането за техническа помощ в частта, която засяга административните съдилища. Това е предложението, което председателят на ВАС Георги Чолаков е внесъл в съдийската колегия на ВСС и зад което застават и съдиите.
Всъщност през 2015 г. такъв функционален анализ с помощта на външни експерти беше направен на прокуратурата у нас. В България заключенията в този анализ бяха приети нееднозначно – някои го определиха като "унищожителен", главният прокурор Сотир Цацаров пък бе доволен от него. Факт е обаче, че част от препоръките на европейските пратеници, работили по анализа на прокуратурата ни, не са изпълнени и до ден днешен – все пак мненията на експертите са само помощ, която няма задължителен характер.
Точно поради незадължителния характер на препоръките, които идват по линия на този механизъм,
проблем за изготвянето на поискания функционален анализ
на системата за административно правораздаване не би трябвало да има. Особено в държава, която години наред е "под мониторинг", редовно събира негативни оценки за правосъдието си и получава купища препоръки, които не изпълнява.
Само че опасенията на административните съдии са, че този анализ ще бъде използван като удобен повод за "редуциране" на броя административни съдилища в страната. Защото покрай въпросите как да се оптимизира и регулира натовареността на Върховния административен съд и административните съдилища" се прибутва и темата за необходимите "структурни мерки" и реорганизация на системата (включително чрез евентуално намаляване) на съдилищата, които я съставляват.
Тук е мястото да уточним, че това са точно тези съдилища, които се занимават с отмяната на незаконните актове на изпълнителната власт и от години здраво й бодат очите. И единствените, които "мият лицето" на България пред Европа в областта на правосъдието, няма как да не признаем, че според Информационното табло на ЕС за няколко поредни години единствено
българското административно правораздаване е на челни позиции в ЕС
по качество, бързина и ефикасност.
Според магистратите "структурна реформа в системата на административните съдилища не е необходима и би била изключително вредна за бързината, качеството и ефективността на българското административно правораздаване". За тях е непонятно защо подобен функционален анализ ще се прави само на административните съдилища, а не и на общите, с които всъщност трябваше да започне лелеяната реформа на съдебната карта.
Да оставим настрани конфуза, че "помощ" може да ни оказват експерти от държави, които са много по-назад от България в организацията и работата на техните системи за административно правораздаване. Проблемът е друг: че покрай благовидния предлог да се направи административното правораздаване по-добро, то лесно може да бъде буквално "бастисано" – неволно или съвсем нарочно.
Спорът дали административните съдилища не са прекалено много за държава като България (те са 28 на брой и са във всеки областен център в страната) тече буквално от самото им създаване. През годините в публичното пространство битуваха множество предложения, доколко трябва да се намалят: наполовина, до 12 или до шест. А обичайните доводи в подкрепа на намаляването им бяха, че са слабо натоварени и че същата работа може да се върши и от отделения към окръжните съдилища, както беше допреди създаването на административните.
Само че
в намалението на бройката административни съдилища би имало резон
само ако прокуратурата не вадеше всеки месец списък със стотици незаконосъобразни актове и наредби на изпълнителната и местни власти. И ако я нямаше печалната тенденция приблизително всяка трета глоба или административен акт "да падат" в същите тези административни съдилища – заради некомпетентност, безхаберие или откровена злоупотреба с правомощия. Така че на фона на безчинствата на изпълнителната власт бройката на административните съдилища си изглежда съвсем на място.
Освен това с промените в законодателството, които бяха направени през годините, натовареността на административните съдилища полека се увеличи, а се очакват и бъдещи изменения в подсъдността, които допълнително да преразпределят тежестта между съдиите в страната. А и администрацията (която по правило се пълни с партийни калинки) съвсем не дава вид да е станала по-компетентна и можеща: калпавите актове продължават да валят в съда. Така че работа за административни съдии все ще си има.
Бедата е в това, че е съвсем реална възможността да пострада достъпът на гражданите до административното правосъдие. И тя не идва толкова от опасенията, че покрай функционалния анализ може да се намали бройката на тези специални съдилища. А от мерките, които вече предприема властта, не и без помощта на същите тези административни съдилища впрочем.
За какво става дума? Ами простичко е: кел файда, че в града ти има административен съд, ако ти не можеш да стигнеш до него. Например, защото нямаш пари за съдебните такси или заради твърде стеснителното (понякога достигащо до извратеност)
съдийско тълкуване на понятието "правен интерес"
– т.е. на правото да сезираш този съд с проблема си.
В това е същинският проблем за гражданите. И той вече чука на вратата – буквално всеки момент се очаква в парламента да влезе за гласуване проект за изменение на Административно-процесуалния кодекс, който предвижда драстично завишение на размера на таксите за разглеждане на делата пред административните съдилища. А каква по-функционална бухалка за озаптяване на граждани, дръзнали да се изправят срещу някой самозабравил се местен или държавен дерибей от високите съдебни такси за това "удоволствие"?
Но за това съдиите предпочитат да не говорят.
Впрочем на същия този пленум на ВАС, на който съдиите вкупом се обявиха против външната помощ за функционален анализ на системата, бяха разисквани и промените в АПК – включително и тези, които предвиждат вдигане на таксите. Но така и не се чу как са гласували висшите магистрати за предложението административното правораздаване "да поскъпне". Може би защото не е за казване…
