Да се преустановят "създалите се практически проблеми в работата на общинските съвети" – това е целта на поредния законопроект за изменение в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), внесен от впечатляващо пъстра група народни представители – от ГЕРБ, БСП, Патриотите и ДПС. А "практическите проблеми" се оказаха породени от "неправилното интерпретиране" на кворума и мнозинствата, необходими за вземане на легитимни решения в общинските съвети, което се случвало през последните месеци.
Всъщност проблемът съвсем не е от няколко месеца, а от години. Става дума за това как се изчислява колко е необходимият брой съветници, с които, първо, може да бъде проведено законно заседание на общинския съвет, и второ – да се гласуват решения.
Да поясним, че общинските съвети по правило се състоят от нечетен брой съветници – 11, 21, 31, 37 – според големината на общините. В София например са шестдесет и един.
Според чл.27 на ЗМСМА едно заседание на общинския съвет е законно, ако на него присъстват "повече от половината от общия брой на съветниците". Тоест половината от всички избрани – според установената в закона бройка за съответната община.
Обикновените решения на общинския съвет все пък се вземат с мнозинство "повече от половината от присъстващите съветници" – т.е. ако присъстват 6 човека от избраните 11 по списък (толкова е броят на съветниците в най-малките общини), за да се вземе решение стигат и четири гласа.
Има категории решения обаче, за която се изисква по-голямо мнозинство и законът го определя така: "повече от половината от общия брой на съветниците" – в нашия пример за едно такова решение са нужни гласовете на шест от общо 11-те старейшини. С такова мнозинство се вземат решенията за избор на председател на общинския съвет, за структурата на общините, за бюджета, местните такси, за разпореждане с общинско имущество и други.
Такава е едната "математическа логика", която е позната от години. Само че очевидно не навсякъде. Защото се оказва, че има и друга логика как трябва да се правят сметките на гласовете. Въз основа на която част от съдилищата в страната обявяват за нищожни решенията на общинските съвети в страната – заради липса на нужното мнозинство за приемането им. И това се случва много често, особено когато се пробутани "на косъм" през общинските съвети и мнозинството се "крепи" на един-единствен глас.
Как изглежда тази различна логика? Съдът казва: в съответния общински съвет има например 13 избрани съветника, което означава, че квалифицираното мнозинство за приемане на решение е осем гласа "за". Този резултат се получава при следните изчисления: половината на числото 13 е числото 6.5, което се закръгля към по-голямото число седем. Следователно половината от общия брой общински съветници е седем, а повече от половината е най-малко осем. И ако "за" предложението са гласували 7 съветникци, то не може да бъде прието. С други думи, разликата идва от "закръглянето" на половинките.
Отменени решения с подобни мотиви намерихме в сайтовете на съдилища из цяла България. И то по важни за общините въпроси: за изграждане на фотоволтаични паркове или други сгради в общински имоти, за продажби, за определяне на местни данъци и такси, за образованието, за мери и пасища и много други. Всичките притикани "с клизма" през общинските съвети и приети с инфарктни мнозинства, крепящи се буквално само на един глас.
Точно прилагането на този вид втора математическа логика, заради която падат решенията на местните съвети, се опитват да прекратят вносителите на законопроекта за изменение в ЗМСМА, като разпишат в закона точно как трябва да се изчисляват мнозинствата. В мотивите към законопроекта им се твърди, че тази съдебна практика е коренно противоречива на предишната и че това положение "създава несигурност в стабилитета на решенията на общинските съвети".
Затова те предлагат в закона да бъде изрично записано, че кворумът е налице, когато "броят на присъстващите на заседанието общински съветници е по-голям от останалата част от общия брой на съветниците". А мнозинствата се броят за налични, когато броят на гласувалите "за" е по-голям от броя на останалата част от присъстващите в залата или от общия брой (когато е се изисква гласуване с квалифицирано мнозинство).
И още нещо много важно: предлага се по висящите съдебни спорове да се прилага "новият" закон – т.е. тълкуването, което се внася за гласуване сега.
Вероятно законът ще мине "по бързата писта" в парламента, защото срещу него обструкции не се очакват – все пак проектът е подписан с безпрецедентно единомислие от представители на почти всички политически групи.
И накрая да поясним: решенията на общинските съвети въобще не са дребни и малозначителни – с тях се гласуват данъци и се разпределят бюджети за милиони левове, вършат се сделки с общинско имущество и предприятия, продават се имоти, теглят се заеми. А съпротивата срещу дадено решение и приемането му "на косъм" обикновено подсказва, че нещо в него не е съвсем наред и че то не се приема еднозначно като добро и полезно за гражданите и общините. Но това вече е друга тема…
