Троянското с. Черни Осъм стана първото българско село, чието име излетя в биткойн орбита. За съжаление Черни Осъм не спечели слава на миньорски център за копаене на виртуални пари. То можеше и да стане такова средище, ако неизвестни крадци не бяха задигнали базираната в селото ферма за добиване на криптовалута.
Кражбата бе разкрита от полицията в Троян, която се похвали, че това е първата разкрита подобна кражба на територията на България. Под ръководството на прокуратурата са установени извършителите на необичайния грабеж . Те са 51-годишен мъж от градчето Мартен (доскоро то бе село от община Русе) и 35-годишен жител на Русе.
Според полицията откраднати са общо 23 компютърни конфигурации за добиване на криптовалута. Това е сторено на 23 февруари тази година и за кражбата е сигнализирал собственикът на фермата. Той е българин, който живее във Великобритания и е ръководил "копаенето" на биткойни от Острова. Сигналът за кражбата е подаден лично от него, след като на 23 февруари онлайн връзката със сървърите, разположени в с. Черни Осъм, прекъснала.
Разследването продължило около два месеца. Процесуално-следствените действия на полицията и прокуратурата са били финализирани на 25 април. Криминалистите установили, че отнетата техника се намира на територията на Русенска област. Изготвен бил план за съвместни действия на областните дирекции в Ловеч и Русе, съгласуван и утвърден от главния секретар на МВР Младен Маринов. Извършени са претърсвания на няколко адреса в Русе и в околните населени места. Крадците са задържани, като 35-годишният русенец е с постоянна мярка "задържане под стража", а съучастникът е под домашен арест. Всяка от компютърните конфигурации е на стойност между 2000 и 3500 щ. долара.
Кражбата в Черни Осъм може да е първата разкрита, но първата подобна кражба бе регистрирана през февруари 2018 година. Тя обаче все още е в графата на неразкритите престъпления в статистиката на Областната дирекция на МВР -Благоевград. Тогава неизвестни извършители откраднаха 21 машини за виртуална валута от бившия Завод за измерителни инструменти и уреди (ЗИИУ) в Благоевград. Помещението, от което са задигнати машините, се намира на петия етаж на административната сграда на закрития отдавна завод. Крадците успели да неутрализират СОТ-а и изнесли 21 компютъра "Антмайнер С 9" на обща стойност над 200 000 лева. СОТ-системата е на фирма, собственост на бившите благоевградски полицейски шефове Христо Величков и Страхил Иванов.
Помещението, в което били разположени машините, не било оборудвано с климатична инсталация или климатик, поради което вследствие на работата им се стигало до сериозно загряване. Поради необходимостта от допълнително охлаждане помещението било с отворена врата.
Собствениците на конфигурациите са трима. Пръв на мястото е отишъл Андрей Тачев, той е и последният, видял машините в помещението. По време на обира един от останалите собственици се е намирал в Гоце Делчев, където имал стопанство с крави. Той забелязал, че онлайн връзката с машините е прекъснала и се обадил на колегите си, които пък открили кражбата. Месец по-късно и полицията в гр. Гоце Делчев бе сигнализирана за кражба на пет компютъра за копаене на криптовалута.
Докато у нас крадците се потят, мъкнейки "миньорски" компютри, по света действат далеч по-фино. Например в началото на тази година в Япония неизвестни хакери удариха системата на платформата Койнчек и източиха виртуална валута на обща стойност около 420 млн. долара. Това се случи за 8 часа и половина, след който период хакерският удар е бил установен. Загубите са били свързани с криптовалутата НЕМ, която е десета по големина на пазарен дял в света на дигиталните пари. Разследващите предположиха, че са засегнати около 260 000 клиенти на платформата.
Интересното е, че откраднатите активи са били съхраняване в т.нар. горещ портфейл, който е свързан с интернет. Онлайн портфейлът е достъпен от всяка точка на света, от всяко устройство, което е вързано към интернет, без значение какви са операционната система, версията, браузърът. Използването му обаче може да доведе до необратима загуба на валутата, ако съответният доставчик на услугата (онлайн-портфейл) стане обект на хакерска атака. Не така стоят нещата при т.нар. студен портфейл, където средствата се съхраняват офлайн. Хардуерен портфейл е устройство, чиято единствена цел е да предотврати достъп на неоторизиран източник до виртуалните пари и е един от най-сигурните методи за съхранението им.
Досега са установени два начина на действие на хакери. Едни от тях пускат вирус, който променя адреса на "горещия" портфейл. Това става по следния начин: ключът, който се използва за виртуалния портфейл, е много дълъг и съдържа около 20 символа. В Най-често той не се въвежда на ръка, а се копира и пейства, когато се извършва транзакция. Точно тогава се появява вирусът CryptoShuffler, който подменя адреса.
Други хакери използват доста по-сложни хватки за кражба. Обикновено тяхната цел е операционната система ethOS, с помощта на която се копае валутата Ethereum. Чрез специален вкаран бот хакерите дебнат подходящ момент да се сдобият с паролата и да получат достъп до системата. След това променят адреса на портфейла.
