Влизането на България в двегодишния европейски валутен механизъм (ERM ІІ), известен още като чакалнята за влизане в еврозоната, явно ще бъде сред основните теми, по които ще се дърлят парламентарните политически в сили у нас през следващата една-две години. Ясно е, че правителството на Бойко Борисов иска да отбележи важен външнополитически "гол", като постигне влизането ни в ERM ІІ по време на своя управленски мандат. Такъв резултат ще бъде толкова значим, че дори и по-значим, колкото бе примерно влизането на България в НАТО по време на правителството на Симеон Сакскобургготски и приемането на страната ни в ЕС по времето на управлението на правителството на Сергей Станишев.
Сегашното българско правителство правилно настоява, че
България изпълнява всички критерии за приемане в ERM ІІ
определени от европейското законодателство. А водещите политици и министри от управляващото мнозинство у нас все по-остро и по-категорично призовават държавите от еврозоната и ЕЦБ да спазят принципите на ЕС за равнопоставеност и вместо да измислят все нови и нови правила, да приемат България в двегодишния валутен механизъм. От друга страна, лидерите на водещите държави от еврозоната, от които всъщност зависи дали страната ни ще влезе в ERM ІІ, декларират, че в ЕС няма двойни стандарти, но правят всичко възможно да спрат България по пътя й към ERM ІІ, без обаче тези техни "усилия" да лъснат пред широката публика. Затова удобно използват за тази цел европейските комисари. В изявленията си пред българите медии преди десетина дни и комисарят Пиер Московиси, и колегата му Валдис Домбровскис заявиха, че
не е достатъчно страната ни да изпълнява финансовите изисквания
за влизане в ERM ІІ. Тя трябвало да изпълнява и структурни критерии – като стабилност на банките, увеличаване на производителността и на конкурентоспособността на икономиката. Нито един от тези комисари обаче не може да посочи в кой регламент и в коя директива на ЕС има подобни изисквания. Защото такива няма. И поради тази причина няма нито едно официално писмо от ЕК до българските власти, в което се посочва, че нашата стана трябва да изпълни определени структурни критерии. И лидерите на държавите от еврозоната, и европейските комисари са наясно, че аргументите им за изпълнение на структурни критерии за влизане в ERM II са лесно оборими и правно неиздържани. Поради тази причина се опитват внимателно да хлъзнат българските политици и да им внушат да възприемат друг подход за влизане на страната в ERM ІІ –
първо България да стане член на Европейския банков съюз
и след това да кандидатства за ERM ІІ. Тази идея се прокрадна и в изявленията на Пиер Московиси, и в изказванията на Валдис Домбровскис. По време на форума "Европа отново на път", който се проведе в София, пък министър-председателят Бойко Борисов заяви: "В рамките на една година можем да се справим с изискванията и да кандидатстваме за приемане на ERM II. Сутринта говорих с комисаря Домбровскис и той заяви, че до месец ще получим една пътна карта, защото знаете какви са споровете между нас и тях – дали първо Блгария да влезе в чакалнята, или обратното – България първо да влезе в Европейския паричен съюз и след това в ERM IІ. Ще проведем интензивни преговори. Те са по-тихи. Знаете, че банкерите не обичат много да се шуми."
Става очевидна истината след всички тези изявления, че преговорите на България за кандидатстване в ERM II преминават в ритъма на тангото – две стъпки напред, една стъпка назад. Въпросът е дали това е "Танго д''аморе" (танго на любовта) или "Делирио байлар" (танц на заблудата). Опасяваме се, че с този танц лидерите на държавите от еврозоната се опитват да омаят и да заблудят българските политици, защото влизането на страната ни в Европейския банков съюз, преди да влезе в еврозоната, е
най-големият капан, в който можем да попаднем
Неслучайно и финансовият министър Владислав Горанов, и подуправителят на БНБ и началник на управление "Емисионно" Калин Христов дипломатично, но категорично се противопоставиха на подобно решение. А точно те двамата са хората, които най-добре знаят всички подводни камъни, в които бихме се препънали по пътя към еврото.
"Гледаме с недоверие на едно решение да бъдем ангажирани първо с присъединяване към Банковия съюз, което между другото може да стане само по наша молба – преди приемането в ERM II. Готови сме да поемем ангажимент след присъединяването на лева към ERM II и преди влизането в еврозоната да влезем в Банковия съюз", каза Владислав Горанов в интервю за списание "Investor Digest".
Подуправителят Калин Христов бе още по-конкретен в противопоставянето си на идеята страната ни да влезе в Европейския банков съюз, преди да е станала член на еврозоната. В свое изявление, публикувано от електронното издание на едно от най-влиятелните граждански сдружения в ЕС – EuroFi, Христов обяснява: "Съществуват явни непривлекателни фактори, заложени в "тясното сътрудничество" – механизма, предназначен за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото, за включване в Единния надзорен механизъм. Страна с "тясно сътрудничество" ще бъде третирана изключително асиметрично. Тя ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). На следващо място надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган на държавата, приела механизма на "тясно сътрудничество". Нейният местен надзорен орган (бел. ред. – а не този на ЕЦБ) ще носи отговорност при евентуални спорове. Страната приела механизмът на тясното сътрудничество да остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ и без достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките." Заключението на подуправителя на БНБ е, че да се включи страната ни чрез " тясно сътрудничество" в Банковия съюз, преди да е станала член на еврозоната, е рискова стъпка.
Това, което и Горанов, и Христов не казват в изявленията си, е, че ако България влезе в Европейския банков съюз, преди да е член на еврозоната чрез механизма за тясно сътрудничество, това е своеобразна
взривоопасна опция в ръцете на държавите членки на еврозоната
Става дума за това, че благодарение на нея те по-всяко време могат да прекратят "тясното сътрудничество" с нашата държава, ако тя има някакъв реален или измислен от чиновниците в ЕС проблем. С две думи, държавите от еврозоната могат да ни изхвърлят от подобни структури и механизми, когато си поискат. Което е невъзможно, ако България е член на еврозоната. Затова, когато българските политици решават по кой път да хванат към ERM ІІ и към еврзоната, е добре да ползват вече утъпканите пътеки, а не да прокарват свои. Иначе могат да пропаднат в непроходим гъсталак или в пропаст, от която няма измъкване. А заедно със себе си да завлекат и държавата.
