Мебелните фирми атакуват с иновации

В последно време българите все по-малко мислят за обновяване на жилищата си и покупка на нови мебели.

Бългapcĸият изнoc нa мeбeли пpeз миналата година нaдxвъpля 335 млн. eвpo. Tpeндът нa yвeличeниe e ycтoйчив пpeз гoдинитe, a в cpaвнeниe c 2008 г. e нapacнaл близo двa пъти, отчитат работещите в отрасъла . Числата от Националния статистически институт даже показват, че дървесината и мебелите са сред стоките, които дават ускорение на експорта ни, като делът им в общия стокообмен със света расте до 5% , а е бил  4% за 2016-а.

Производството на мебели у нас продължава да се развива плавно и устойчиво през последните години. А хората от бранша са убедени, че тази индустрия има значителен потенциал за създаване на добавена стойност и да осигурява заетост. Но  за да се случи това, е необходима и подкрепа от държавата. Действията на Министерството на икономиката за стимулиране на инвестициите и за развитието на малки и средни предприятия, каквито са повечето фирми от този сектор, са ключови за него. Една стъпка в тази посока е финансирането от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с което да се покриват разходите за участие в различни изложения у нас и в чужбина. Още повече че това е мястото, където фирмите могат да "сверят" часовника си с конкуренцията. Хората от години апелират за такова подпомагане, което засилва и възможностите за по-пряк контакт с търговците, доставчиците и дистрибуторите. Още повече  че както в останалите европейски страни, така и у нас в сектора "Производство на мебели"

 

преобладават малките и средните предприятия 

 

– повече от 99% са такива, а сред тях над 70% са микрофирми, т.е. това е предимно семеен бизнес.

Предприятията от мебелната промишленост днес са изключително конкурентоспособни, а голяма част от тях са и експортно ориентирани. Продажбата на такива изделия в чужбина е в основата на развитието на бранша. И именно съживяването на производството се отразява и върху динамиката на износа, а основните партньори са страните от Европейския съюз. Освен с конкурентна цена и качество  производителите се отличават и с високата си адаптивност и гъвкавост към изискванията на клиентите. А близостта до пазарите на Стария континент е още едно предимство и стимул.

Сред държавите, съставящи първата десетка  на страните, където е най-голям българският износ, са Германия, Франция, Италия, Великобритания, Чехия, Полша и дори далечен Китай. Предприятията ни печелят клиенти там с високото качество, което предлага и благодарение  на което се налагат на тези конкурентни пазари. Извън ЕС  основният ни пазар е Турция. Интерес към българската продукция проявяват и страни от Близкия изток, Африка и Северна Америка.

По-голямата част от мебелните предприятия осъществяват обаче периодичен износ в чужбина. Причината е, че те са малки, нямат достатъчен капацитет сами да се наложат навън, като в случая високото качество не е достатъчно. Обединението (създаване на клъстър), което събира предимствата на няколко различни производители при изпълнението на дадена поръчка, би дало възможност за успех на външните пазари.

Успехите обаче не могат да скрият и някои от основните проблеми на сектора:  недостига или намаляващия брой на квалифицирани кадри,

 

липсата на основна суровина

 

и борбата със сивия сектор в отрасъла. Кризата се допълва и от нежеланието на младите да се обучават за работа в тази професия. Работните места се запълват, но от хора без квалификация, които се нуждаят от специфично обучение. За преодоляването на тази липса през последните години фирмите търсят партньорството с професионалните гимназии и Лесотехническия университет. А дуалната форма на обучение си пробива път и в този бранш. Гаражните "производители" от сивия сектор в страната държат около 40-45% от реалното производство, посочват още хората от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. По тази причина браншовата организация в партньорство с Министерството на икономиката работи за създаването на регистър по подобие на този на Камарата на строителите в България. Разходите за по-високите цени на енергоносителите, суровините и материалите допълнително поставят под натиск конкурентоспособността на изделията на мебелните фирми.

Малък, но стабилен  е пазарът на мебели у нас – със своите спадове и скокове според темповете на строителния сектор. По отношение на възможностите за увеличаване на присъствието на българските производители на вътрешния пазар политиката на Министерството на икономиката е насочена към подобряване на условията за бизнес – чрез намаляване на административната и регулаторната тежест, стимулиране на инвестициите в модерни технологии и иновативни производства и продукти, отбеляза заместник-министърът Александър Манолев. В България се продават

 

най-много мебели от дървесина

 

за обзавеждане на  спални и всекидневни, които са почти една трета от всички продажби. Сред най-търсените са също  матраците и кухненските мебели.

Произведената продукция в сектора през миналата година надхвърля 919 млн. лв., а генерираният оборот на компаниите е около 1 млрд. лв., показват числата от Министерството на икономиката. Браншът бележи ръст от 3.5% спрямо 2016-а. А това се постига с 22 270 души, които са наети в около 2600 фирми в мебелната промишленост. Широката гама от продукти позволява на фирмите да предлагат и изпълняват пълно обзавеждане на хотели, офиси, частни домове, като могат да се задоволяват и специфични изисквания на различни клиенти от повечето западноевропейски страни. Българският пазар поддържа едно стабилно ниво, но е съвсем малък като обем, а конкуренцията  – от внос и от нелоялни производители, затрудняват сериозно разрастването на  дейността на мебелните фирми.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст