Преигра ли БСП с последните две теми – за децата с увреждания и депутатските заплати? Столетницата се хвана за тях с цел да ръчка управляващите и да ги изобличи колко безхаберни и некомпетентни са. Преигра, прекали с патоса. Предостави на електората поредното аматьорско театрално представление, от което не следва нищо. Добре, това, че ГЕРБ управлява лошо, си го знаем. Но какво предлага опозицията, която има претенции да бъде алтернатива на това управление? Ами, засега само бурни емоции и сълзи. И нищо конкретно.
Става дума за прословутия вече протест на майки на деца с увреждания. Левицата го използва, за да направи поредния скандал, да иска оставката на заместник-председателя на парламента от ГЕРБ Емил Христов и да провокира поредните безсмислени дебати. Е, да, социалистите внесоха някакъв законопроект, който има пожелателен характер, и провокираха депутатите от ГЕРБ да поемат някакви обещания. Макар че у нас дадената дума вече няма никаква стойност. А хората всъщност искат конкретни предложения за действия, които да бъдат обсъдени в обществото и най-вече от заинтересованите групи, дали са подходящи и работещи, или са само проформа. Но от левицата не идват конкретни предложения, а обвинения към управляващите колко са безсърдечни, бездушни и безчовечни. Да, тези силни приказки сигурно впечатляват хората, защото те имат много тежки проблеми, но искат конкретни дела, а не празни приказки.
Същото се получи и с идеята на Корнелия Нинова за намаляване на депутатските заплати и отпуски. Първо, тази идея пак беше лансирана със скандалджийски тон, емоционално, рязко, на високи обороти. Което веднага изправи нащрек управляващите и те се приготвиха за отбрана и защита. Така смислени дебати не се получиха. Дойде поредната размяна на обиди и лични нападки. Дискусията се профанизира. И се загуби скъпо парламентарно време.
Второ, когато през 2009-а през първия мандат на Бойко Борисов ГЕРБ замрази депутатските заплати, всички ги обвиниха в популизъм. Да, и то си беше популизъм. Но защо, когато предложението за намаляване на възнагражденията на народните представители идва от опозицията, то не е популизъм, а справедливост? Къде е разликата? И в това отношение от ГЕРБ имат право да твърдят, че БСП използва двоен аршин. Още повече че бившият лидер на партията Михаил Миков отмени мораториума върху заплатите на депутатите.
А по въпроса за размера на депутатските заплати на фона на ниските доходи в страната и в контекста на свършената работа в Народното събрание наистина трябва да се позамисли сериозно. Това е принципен въпрос. И трябва да се потърси рационално решение, което да не е популистко, но да е приемливо за обществото. И да не е високомерно и нагло, както това стана с партийните субсидии, които въпреки референдума си останаха високи.
Според политически наблюдатели, вместо да се усуква толкова и да се водят препирни, най-лесното е да се направи промяна в Правилника за работа на Народното събрание, като се запише, че няма да бъдат индексирани заплатите на народните представители спрямо средната работна заплата. И в това ще има резон и известна справедливост, тъй като никои други заплати не се индексират. Защо трябва да се прави изключение за депутатите и за всички останали във властта? Само че БСП не поднесе темата, както трябва, а отново тръгна с рогата напред.
Ясно се вижда, че управляващите са неубедителни, те са непопулярни и правят много гафове. Но опозицията нищо не може да извлече от това. Според някои политолози отговорът се крие в това, че БСП говори силно и яростно, но няма аргументи. И което е по-лошото, че БСП не дава никакви индикации, че е подготвила нещо, което е по-различно от сегашния модел на управление и може да го приложи на практика. Ако искат да бъдат реална алтернатива, не е достатъчно социалистите само да внасят законопроекти, за които е предварително ясно, че ще бъдат отхвърлени от парламентарното мнозинство. Обществото иска да види не само нормативна база, но и разчети – кое колко ще струва и откъде ще дойдат нужните средства. Хората искат да видят какви конкретни мерки се предвиждат във всяка една сфера, за да се решат дълго трупаните проблеми в нея.
Между другото, вече няколко пъти БСП прави големи заявки за нови политики и алтернативни решения, създава големи очаквания в обществото, но след това нищо не следва. Например, точно преди година левицата обеща да представи някаква визия за България, но след това тази работа заглъхна. И до момента няма нищо такова. Вече трети мандат ние виждаме какво могат и правят ГЕРБ. Но нямаме никаква представа какво ще прави опозицията, ако дойде на власт. И въобще може ли да предложи нещо. А търпението на хората започва да се изчерпва както спрямо управляващите, така и спрямо тази опозиция, която само говори патетично, емоционално, на високи децибели, но нищо конкретно не предлага. И избирателите ще започнат да се озъртат за нещо трето, нещо ново на политическата сцена.
"Действията на БСП срещу управляващите вече не са интересни. Понякога си мисля, че ще спечелят много повече, ако спрат да се появяват и оставят ГЕРБ да се "пържи в собствен сос", да ползва негатива от собствените си гафове. Социалистите толкова упорито блъскат правителството, че не му дават да падне", коментира политологът Първан Симеонов. По думите му социалистите са прекалено активни (очевидно поради нарасналото им самочувствие от голямата им парламентарна група), но по този начин дават възможност на управляващите да обяснят всеки свой гаф, да се оправдаят и да обвинят опозицията, че прави провокации.
Според други анализатори от началото на годината БСП затвърждава извода, че "нещо не й достига" в изграждането й като алтернатива на ГЕРБ. Те припомнят скандала с покупко-продажбата на "ЧЕЗ – България", около който левицата набра инерция. Но този казус вече е загубил от енергията си и не се е трансформирал в проценти за левицата. Същото се е случило и с Истанбулската конвенция.
Политолозите обясняват тези ситуации с това, че острата опозиционност на БСП се е превърнала в "политическа константа". От друга страна, социалистическата партия сама е вдигнала пред себе си летвата на обществените очаквания към нея, но не успява да прескочи тази висока летва. Ако се използва футболна терминология – на БСП й липсва завършваща атака, за да успее да вкара гол.
Някои анализатори пък смятат, че БСП не може да намери верния опозиционен тон – "не креслив, не емоционален, не едно непрестанно прехвръкване от проблем на проблем". Докато левицата повдигне някакъв проблем и направи скандал, той вече е забравен, защото тя вече е извадила на дневен ред нов. А би трябвало, като се захване с нещо, да бъде сериозно и да го разчовърка докрай.
"В тази ситуация – при такова уязвимо управление, при толкова много проблеми в страната, опозицията и нейните лидери да не могат да дръпнат напред, това не е оценка, това е диагноза", коментират политолози. Тук е вярна и още една констатация, споменавана нееднократно, че ако БСП не покаже най-сетне екип, хора, готови за властта, трудно ще бъде припозната от електората като алтернатива на управленския модел, който иначе отрича.
