В началото бе убеждението. Съзряването на множество хора, предимно на възраст 30-40 години за идеята, оформила се в съзнанието им в края на 80-те години на миналия век, че битието на българите се нуждае от сериозна промяна. То дойде с осъзната нужда от по-голяма и по-ясно дефинирана политическа свобода. Набъбването на познанието за нея съвсем естествено прерасна в разбирането, че само тя не е достатъчна, че ни е необходима и друга – икономическа зрялост и нова икономическа конструкция, основана на прагматизма на пазарната икономика.Така стигнахме и минахме през събитията и лутанията от началото на 90-те години, които обозначихме като преход. Постепенно стана ясно, че "дебатите" върху тези теми, с които започна конструирането на прехода, не са достатъчни – че трябват нови концепции и привличането на широки обществени кръгове в осъществяването им. Което означаваше и друг тип комуникация. И сериозните професионалисти се насочиха към създаването на такива канали – и като средство, и най-вече като съдържание. Появиха се нови вестникарски заглавия, нови радиостанции и телевизии. Така се стигна и до създаването на финансовия седмичник "БАНКЕРЪ", чиито основатели си поставиха за цел обективна и професионално поднесена информация. Обединени бяха опитът и усилията на журналисти, работили във всекидневници като "Отечествен вестник", "Народна младеж" и "Вечерни новини", вестнсик "Пари", с амбициите на навлизащи в бранша млади хора. Потърсихме и аналог на такова финансово-икономическо издание в българската вестникарска история, но за съжаление не открихме. Но опитът, който предлагаха безспорни авторитети във финансовата журналистика като "Файненшъл таймс", The Banker, Wall Street Journal, Global finance и други като тях бе достатъчна опора за такова начинание у нас.
Двайсет и пет години пред очите на квалифицираната, финансово грамотна публика от всяка гледна точка са достатъчен срок за проверка на годността и на продукта "БАНКЕРЪ" и на хората, които го произвеждат. Журналистическите ни, свидетелства включват за изграждането на съвременната банкова система у нас, историята на трансформацията на държавните банки в частни, появата и разрастването на частните финансови структури, коментарите за всяка банкова и финансова криза у нас и по света.
!!!!! Или като КАРЕ, или след съгласуване с Кадийски като отделен материал (в зависимост от наличие на подходящо място).
Финансовите кризи
Сред финансовите кризи, които ни сполетяха в последните десетилетия, се откроява тази от 2007-2008-а, най-тежката след Великата депресия в САЩ. Сега спусъкът натисна колапса на щатската инвестиционна банка "Лиймън брадърс" на 15 септември 2008-а.
Тя достигна сравнително късно Стария континент, а основната причина за разпространението й на територията му бе загубеното доверие на инвеститорите в надеждността на Гърция и на другите периферни държави от еврозоната. Тези съмнения, особено след констатираните "сериозни нередности" в гръцките счетоводни процедури, качиха рязко рисковите премии на държавните дългове на южната ни съседка, в Кипър, в Португалия, Ирландия, Испания, Италия и повишиха лихвените проценти по правителствените им облигации до равнища, принудили държавните ръководители им да търсят спасителни кредити и решения от международната общност.
Първият кредитен пакет от 110 млрд. евро получи Гърция през април 2010-а. Последва Ирландия с 90 млрд. евро през ноември същата година. През май 2011-а еврозоната и МВФ одобриха спасителна кредитна инжекция от 78 млрд. евро за Португалия. А през август същата година Европейската централна банка започна да купува италиански и испански правителствени облигации, за да снижи кредитните разходи за обслужването им.
През февруари 2012-а международните кредитори гласуваха втори спасителен пакет от заеми за Атина, а през юли 2016-а последва трети. На 25 март 2013-а списъкът на спасените бе обогатен с още един член на еврозоната – Кипър, който получи 10 млрд. евро и в замяна затвори втората си по големина банка "Лаики". Всичките й депозанти с вложения над гарантираните със закон 100 хил. евро, акционерите и собствениците на банкови книжа загубиха авоарите си.
Испания спаси банките си с държавни инжекции – стратегия, приложена в по-ограничен обхват и от Великобритания, Франция, Италия и в единични случаи – от Белгия и от други европейски стопанства.
Впоследствие Португалия, Ирландия и Кипър приключиха успешно оздравителните си програми и излязоха на международните кредитни пазари, а Гърция се очаква да "приключи с кредиторите" през август.
И всичко това е на страниците на вестник "БАНКЕРЪ" – всяка седмица, повече от две десетилетия.
Което не може да се каже обаче за социалната среда. През всичките тези немалко години се опитвахме най-старателно да откриваме и да критикуваме недъзи във финансите и в икономиката, в управлението им в националните системи. Опитвахме се да не оставим незабелязана и неразобличена злоупотреба. Много пъти получихме положителна оценка за последователността, с която го правим. Но състоянието на държавата ни за жалост не дава кой знае какво основание за задоволство от крайния резултат – склонността към грабежа в разнообразните му форми явно е много дълбоко проникнал в националното мислене.
